Решение № 732 от 29.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Бургас, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100501080 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Т. Д.

Г. с ЕГН **********, находящ се понастоящем в Затворническо общежитие Дебелт – Бургас, подадена против Решение №562/14.03.25г., постановено по гр.д.№217/24г. по описа на РС-Бургас, с което претенцията му против главен ответник Министерство на правосъдието (МП)на Р България( при участие на трети лица- помагачи: ДСИ И.К.,ДСИ М.Данчева и ДСИ Д.Качамакова) и евентуално посочен ответник- ГД „Изпълнение на наказанията“-София(ГДИН) за осъждането им да заплатят на ищеца сумата 1244,34лв. като имуществени вреди, изразяващи се в удържането по изпълнителни дела на парични средства от несеквестируеми доходи на длъжника, са отхвърлени като неоснователни.

В жалбата на ищеца, допълнена и с подадената такава от неговия процесуален представител- адв. Н.А.- назначен по реда на правната помощ, се твърди, че решението е неправилно.

Въззивникът сочи, че не е ангажирал като ответници МП на Р България и ГДИН, а само тримата ДСИ-трети лица помагачи на МП на Р България,чиято отговорност дири.

На следващо място възразява, че обезщетението, което иска, е в размер от 1011лв., а не на 1244лв., за което излага съответни съображения.

Въвежда оплаквания за допуснати процесуални опущения- че не е бил уведомен за доклада на съда по делото, за конституирането на тримата ДСИ като трети лица- помагачи на ответник МП на Р България, че не му е била дадена думата в съдебно заседание.

По съществото на спора оплакването за незаконосъобразност на акта е, че съдът неправилно е приложил разпоредбите -чл.446 и чл.446а от ГПК, уреждащи несеквестируемостта на 1 парични средства и доходи от труд, респективно на наличните в банковата сметка(партида) на ищеца средства, като се твърди, че законосъобразно са били превеждани от сметката му само сумите за издръжка, но не и тези, удовлетворяващи обезщетение за деликт и за издръжка за минало време. Поддържа се, че за удовлетворяване на последните две задължения липсва секвестируемо имущество, поради което отнемането на наличното му такова се сочи за имуществена вреда на стойност претендираната по делото като обезщетение обща сума. В подкрепа на оплакването се излагат подробни правни съображения.

В допълнението към жалбата се поддържа, че данните по делото сочат заявените претенции за имуществени вреди за основателни и доказани по своя размер.Ето защо решението на първата инстанция според страната е неправилно и незаконосъобразно, постановено при процесуални пропуски(необсъждане на всички събрани доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност), като има произнасяне по твърдения и искания, които не са били направени.

Акцентира се върху неправилното приложение от съда на разпоредбите, уреждащи несеквестируемостта на длъжниковото имущество. Поддържа се отново, че средствата, с които е разполагал длъжникът са били несеквестируеми, поради което и неправилно отнети в нарушение на чл.445 ГПК за погасяване на негови парични задължения.

В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение и за произнасянето на друго въззивно такова по същество, с което заявените претенции да бъдат изцяло уважени.

Не се ангажират нови доказателства относими към спора.

Въззиваем ГДИН- София е подал писмен отговор, с който намира жалбата за неоснователна, а атакуваното съдебно решение за законосъобразно и правилно. Основната теза на този ответник за неоснователност на заявената претенция е, че ищецът не се намира с него в трудово правни отношения, съответно той не получава трудово възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда. Счита, че въпросът с несеквестируемостта се урежда нормативно от ЗИНЗС и неговите специални разпоредби, имащи превес над общите норми на ГПК. Позовава се и на това, че съгласно чл.57 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, администрацията на Затвора е длъжна да изпълни разпорежданията на съдебния изпълнител без да прави самостоятелна преценка относно законосъобразността на действията му или да преценява характера на удържаните суми. Касае се до извършването на фактически действия по изпълнението, изразяващи се в парични преводи на удържаните суми по посочената в запорното съобщение банкова сметка.Страната цитира и съдебна практика в подкрепа на доводите си, че положението на лишените от свобода, полагащи труд, е различно от това на останалите работещи, т.к.за основните битови нужди на първите за храна, облекло, лекарства и здравно осигуряване, държавата отделя средства и полага грижи. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

В отговора на въззиваем МП въззивната жалба се сочи за процесуално допустима, но неоснователна. Страната намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, а оплакванията на въззивника- за неподкрепени от доказателствата по делото.

Поддържат се изцяло като правилни аргументите на РС за извода, че в случая вреда няма, т.к. средствата на длъжника са били разпоредени за погасяване на действителни негови задължения, а не за несъществуващи такива. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Дирят се разноски за ю.к.възнаграждение.

Отговори на въззивната жалба са подали и ДСИ -трети лица- помагачи на МП- 2

М.Данчева и Драгостина Качамакова, в които обжалваното решение се сочи за законосъобразно и правилно, като се моли за потвърждаването му. Предявеният иск се сочи за недопустим, а по същество- неоснователен.

Трето лице- помагач- Ив.К. не е заявил становище по жалбата.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна и допустима, а служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

БОС намира за неоснователно оплакването от жалбата на въззивника,че съдът е разгледал исковете му за обезщетение в непредявен размер и по отношение на непосочени в исковата молба ответници.

Производството по делото е било първоначално образувано пред Административен съдБургас по искова молба на Т. Д. Г. срещу ДСИ И. К. с район на действие- района на РС-Сливен;

ДСИ Драгостина Качамакова с район на действие- РС-Нова Загора, ДСИ Магдалена Данчева с район на действие- РС-Нова Загора и Администрацията на Затворагр.Бургас, с искане за осъждане на първите трима ответници да му заплатят обезщетение за имуществени вреди, както следва: първият ответник – ДСИ по изп.д.№ 262/2021г. по описа на СИС при РС-Сливен - 622,34 лева; втората ответница- ДСИ по изп.д.№ 67/2023г. по описа на СИС при РС-Нова Загора и третата ответница- ДСИ по изп.дело № 68/2023г. по описа на СИС при РС-Нова Загора - сума в общ размер от 388,66лв.Така посочените обезщетения са за причинени на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразни процесуални действия по изпълнителните дела, изразяващи се в наложен запор върху възнаграждението му за положен труд по ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-гр.Бургас в нарушение правилата на несеквестируемост на имуществото на длъжника.Искът е насочен и срещу Администрацията на Затвора, явяваща се пряк изпълнител на запорните съобщения.

С определение № 236/09.01.2024г. по адм.д.№ 5/2024г. по описа на Административен съдБургас е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС-Бургас, като е прието, че исковете не подлежат на разглеждане пред административния съд по реда на ЗОДОВ, тъй като са с правно основание чл.441,ал.1,изр.2 ГПК вр. чл.49 ЗЗД- претендират се вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по принудително изпълнение на държавни съдебни изпълнители.

По претенцията на ищеца е образувано гр.д.№ 217/2024г. по описа на БРС, предоставена му е правна помощ чрез назначаването на служебен защитник, освободен е от заплащането на такси и разноски, а след уточнение от защитника, обективно съединените по делото претенции са следните: спрямо ДСИ К.-622,34лв.-като имуществено обезщетение, т.к. сумата е събрана незаконосъобразно от него, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на главницата; претенцията за имуществено обезщетение спрямо останалите двама ДСИ са от общо 622 лв., ведно със законна лихва за забава, т.к.сумата също е била незаконосъобразно събрана от тях. Претенцията спрямо Затвора-Бургас е заявена при условие на евентуалност, ако не бъде уважена спрямо съдебните изпълнители и е в размер от сбора на вземанията към тях-1244,34лв. Моли се също ответниците да бъдат осъдени да преустановят незаконосъобразните действия, които извършват срещу Г..

Със следващо уточнение се конкретизира, че исковите суми са събрани в нарушение на чл.446 от ГПК. След няколко последователни уточнения, наредени по почин на съда, след 3 прекратяване на съдебното производство пред РС, отмяна на прекратителното определение от БОС с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и направени нови уточнения пред РС-Бургас, с молба от 11.10.24г. ищецът е посочил като първи ответник по предявените искове срещу незаконосъобразните действия на тримата ДСИ-МП на Р България.

Евентуален ответник е ГДИ при МП на Р България.

По искане на ответник МП, направено своевременно на основание чл.219 от ГПК(с отговора на исковата молба),като трети лица- негови помагачи са конституирани от РС тримата ДСИ. Съдът е постановил решението си по така очертания от ищеца предмет на делото и ответни страни по спора.

При горните обстоятелства възражението за произнасяне на РС по непредявени претенции е изцяло неоснователно, т.к. първата инстанция е разгледала в решението си искове за общата сума от 1244,34лв., както са окончателно заявени от ищеца и се е произнесла по отношение на определените в уточненията на иска ответници в поредността, в която са посочени от Г.- главен ответник МП, евентуален – ГДИН, при участие на горепосочените ДСИ(първоначални ответници), но като трети лица-помагачи.

По съществото на спора, с оглед въведените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Както е посочено по-горе, претенцията на ищеца спрямо ответниците е по чл.441 от ГПК, вр.чл.49 от ЗЗД- за присъждане на обезщетение от претърпени имуществени вреди, произтичащи от осъществено изпълнение на задължения на ищеца за парични суми, дължими за издръжка и др.

(по издадени изпълнителни листи), със средства от възнагражденията на длъжника за положен при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ труд, попадащи в несеквестируемия по закон минимум. В исковата молба са описани действията на ДСИ в тази връзка и тези на администрацията на затвора-пряк изпълнител на наложените запори. За неправомерните изпълнителни действия на ДСИ И. К. ищецът е посочил, че те са били извършвани в периода от октомври 2021г. до април 2023г. За неправомерните изпълнителни действия на ДСИ Драгостина Качамакова и ДСИ Магдалена Данчева ищецът е посочил, че те са били извършвани в периода от февруари 2023г. до октомври 2023г. Заявено е, че искът против ДСИ К. е за 622.34 лева, а искът против ДСИ Качамакова и ДСИ Данчева е за общо 622 лева.Впоследствие горната претенция е насочена срещу МП като главен ответник,заради така описаните неправомерни действия на ДСИ, а при отхвърляне на претенцията против МП- срещу ГДИН, като евентуален ответник.

Държавните съдебни изпълнители са представили отговори , оспорващи претенцията спрямо тях като недопустима, позовавайки се на законовото разрешение, че отговорността за вредоносните им действия се носи от МП на Р България. По същество са намерили исковете за неоснователни.