Решение № 973 от 28.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. П., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220100727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от А. К. П., ЕГН 9109153420, с адрес: гр. П., ул. ,,Ц. Ц.“ № 49, чрез пълномощника си адвокат Б. И. Т. от АК П., против С.

С. Ш., ЕГН ********** от гр. П., ***, вх.А, ет.4, ап.10.

Ищецът твърди, че страните са сключили писмен договор за заем на 17.12.2020 г., нотариално заверен с рег. № 13129 от 17.12.2020 г. на нотариус А. И. с рег. № 423 на НК, с район на действие РС П. с размер на заемната сума 53000 лева /чл.1 от договора/.

Твърди, че съгласно договореното в чл.2, ал.2 от Договора заемателят се е задължил да върне в пълен размер заемната сума в срок не по-късно от 31.12.2021 г..

Посочва, че ответницата помолила ищеца да и предостави заемната сума, тъй като има лични проблеми, но не й отпускали кредит.

Твърди, че заемната сума била събрана от ищеца, чрез изтеглени два кредита от него от „Първа инвестиционна банка“ АД и „Ю. Б.“ АД, както и лични средства в размер на 3000 лева. Сумата била предадена на ръка, тъй като така пожелала ответницата. За това съставила разписка от 17.12.2020 г., с която удостоверила получаването на заемната сума в размер на 53000 лева.

Посочва, че впоследствие С. Ш. започнала да връща на части заетата от нея сума и така на практика издължила частично получения от нея заем, а именно сумата в размер на 31663,65 лева. Ищецът бил съгласен тя да връща заетата сума на части, ако това било поудобно за нея, още повече, че така имал нужните средства да се издължава пред двете банки.

Изведнъж обаче тя спряла да плаща, като заявила, че няма да му даде оставащата сума в размер на 21336,35 лева. От негова страна били отправяни многобройни покани към нея да 1 се издължи изцяло по подписания между тях договор, но тя отказвала категорично.

Твърди, че тъй като до 05.11.2024 г. ответницата не е заплатила оставащото й задължение в размер на 21336,35 лева по Договор за паричен заем от 17.12.2020 г., подписан между страните в гр. П., ищецът депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по повод на което пред РС било образувано ч.гр.д. № 4626/2024 г. по описа на съда. Било депозирано възражение, поради което и предявява настоящата претенция.

Въз основа на твърденията се иска от съда да постанови решение, с което да приема за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, на основание сключен Договор за паричен заем от 17.12.2020 г. в гр. П., нотариално заверен с рег. № 13129 от 17.12.2020 г. на Нотариус А. И. с рег. № 423 на НК, с район на действие РС П., сумата в размер на 21336,35 лева, представляваща част от заетата сума в размер на 53000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.11.2024 г. до момента на пълното погасяване на задължението.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът се явява лично и с адвокат Т. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по реда на чл.131 ГПК, ответницата не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването за ответника се явява адвокат С. М. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото договор за паричен заем от 17.12.2020 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между ищеца в качеството му на заемодател и ответницата в качеството и на заемател се установява, че заемодателят се е задължил да предаде в собственост на ответницата сумата в размер на 53000 лева, а ответницата се задължила да върне сумата по реда и съгласно договора – чл.1, ал.1 от договора. В ал.2 на същия член е уговорено, че сумата ще бъде преведена по банков път в тридневен срок от деня на подписването на настоящия договор. Получаването на заемната сума ще се удостовери със съответна разписка, подписана от ответницата в деня на получаването. Уговорен е срок на връщане – 31.12.2021 г.. В чл.7 от договора е посочено, че условията на договора могат да бъдат променяни по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.

По делото е приложена разписка от 17.12.2020 г., подписана от ответницата, в която е посочено, че е получила на 17.12.2020 г. от ищеца сумата в размер на 53000 лева, в качеството й на заемател.

По делото са приложени два броя за потребителски кредити, сключени от ищеца в качеството му на заемател с „Ю. Б.“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, за сумата в размер на 50000 лева.

От ответната страна са приложени четири броя платежни нареждания, от които се установява, че последната е превела в полза на ищеца сумата в размер от 13400 лева в 2 периода от 13.09.2021 г. до 05.03.2024 г..

От показанията на свидетеля В. Н. П.а – майка на ищеца се установява, че между ищеца и ответница е сключен договор за заем пред нотариус. Сочи, че ответницата подписала документ, че е получила сумата в брой. Уточнява поради каква причина сумата не е била преведена по банков път, а именно, че ответницата криела от родителите се. Споделя за дадени пари на ръка, във връзка с погасяването на кредита.

Съдът кредитира показанията на свидетелката в горепосочената част, като логични и кореспондиращи със събраните по делото доказателства. При анализа им съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК. В останалата им част досежно размера на заемната сума, съдът не следва да ги съобразява, тъй като същите се явяват недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Видно от приложените материали ч.гр.д. № 4626/2024 г. по описа на РС П. е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК със заявител А. К. П. и длъжник С. С. Ш.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 2694 от 07.11.2024 г. за следните суми: 21336,35 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 426,73 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00. Посочено е, че вземането произтича от процесния договор за паричен заем. В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, поради което в едномесечния срок ищецът предявява и настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им съдът счита следното:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл.240 ЗЗД. Договорът за заем е реален, двустранен договор, който се счита за сключен с предаването на вещта или сумата от заемодателя на заемополучателя. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да 3 извлече благоприятни правни последици.

В настоящия случай се установява от събраните по делото доказателства, че на 17.12.2020 г. между А. П. и С. Ш. е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за заем, по който заемодателят П. е предоставил на заемателя Ш. сумата от 53000 лева. От приложеното заверено копие на договора се установява, че същият носи подпис на ответницата /последната не го оспорва/, т.е. доказва се неговото сключване.

/В този смисъл Решение № 219 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 1319/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. От приложения договор се установява и че падежът за връщането на заемната сума е настъпил на 31.12.2021 г.. От приложената по делото разписка от 17.12.2020 г., подписана от ответницата и неоспорена от последната се установява, че е получила заемната сума в размер на 53000 лева в брой. До датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е ангажирал доказателства относно установяване факта на плащане на претендираната сума в размер на 21336,35 лева.

Представените вносна бележка и платежно нареждане не доказват, че ответникът е платил сума извън вече съобразената от ищеца, /процесния договор е за 53000, а ищецът претендира 21336,35 лева, т.е. разлика от 31663,65 лева/.

Съдът не споделя доводите на ответницата, заявени едва в писмената защита, че след като не е налице писмено споразумение между страните, относно начина на плащане на заемната сума, не можело да бъде предадена в брой. Не е спорно, че няма писмено споразумение между страните, касаещо начина на предаване на заемната сума, но това не води до извода, че самият договор не е породил действие, респективно, че за ответницата не е възникнало задължението да върне заемната сума. Релевантното по делото е не начинът на предаване на сумата, а дали същата е предаде.

Другото възражения на ответника се свеждат до заявеното отново в писмената защита, че не е настъпила изискуемост на вземането. От съдържанието на договора се установява, че страните са уговорили падеж – чл.2, ал.2 от договора – не по-късно от 31.12.2021 г.. Този срок е изтекъл, поради което за ответницата е възникнало задължението да върне заемната сума в цялост, а не частично.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че приложената по делото разписка от 17.12.2020 г., която удостоверява предаването на заемната сума е нищожна, на основание чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като нарушаването на Закона за ограничаване плащанията в брой има за последица налагане на административнонаказателната отговорност на дееца, но няма значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането.

Като законова последица от уважаване на главната претенция следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски сторените 4 разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. В този смисъл ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 2063,18 лева.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Ш., ЕГН ********** от гр. П., ***, вх.А, ет.4, ап.10, че дължи на ищеца А. К. П., ЕГН 9109153420, с адрес: гр.

П., ул. ,,Ц. Ц.“ № 49, на основание сключен Договор за паричен заем от 17.12.2020 г. в гр. П., нотариално заверен с рег. № 13129 от 17.12.2020 г. на Нотариус А. И. с рег. № 423 на НК, с район на действие РС П., сумата в размер на 21336,35 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.11.2024 г. до момента на пълното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4626/2024 г. по описа на РС П..

ОСЪЖДА С. С. Ш., ЕГН ********** от гр. П., ***, вх.А, ет.4, ап.10, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. П., ЕГН 9109153420, с адрес: гр. П., ул. ,,Ц. Ц.“ № 49 на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 2063,18 лева, сторени разноски в производството.