Решение № 3208 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3208 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20221110152588 по описа за 2022 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против С.

Й. Д. с искане да бъде установено, че ответницата дължи на топлофикационното дружество сумата от 2205,37 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 281,81 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение 52,40 лева – главница за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 10,45 лева – лихва за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба.

Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, като твърди, че не била нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди, че дължимите суми били неправилно изчислени.

В последното по делото съдебно заседание страните, редовно 1 призовани, не се явяват, не изпращат представители и не вземат писмени становища.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):

1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за 2 доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“ По делото е представен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 21 и л. 22 от делото) от който се установява, че С. Й. Д. и Васил Тръпчев И. са продали процесния апартамент на Александрина Асенова Александрова, като са си запазили пожизнено правото на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС. От приетата по делото справка от Национална база данни „Население“ (л. 95 от делото) беше установено, че Васил Тръпчев И. е починал на 01.05.2018 г. Тъй като С. Й. Д. все още не е починала, съдът намира за доказан факта, че за процесния период тя е била потребител по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това качество.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при 3 предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

Тъй като по делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2205,37 лева.

С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема, че задължението не е погасено.

По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга дялово разпределение възлиза на 52,40 лева.

Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът е предявен на 13.07.2022 г., а процесните периоди за доставка са: за топлинна енергия – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за дялово разпределение – от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. Съгласно приетите по делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. включително за топлинна енергия и за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. включително за услуга дялово разпределение. Съгласно приетите по делото съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, тези суми са както следва: сумата от 67,36 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. включително, както и сумата от 2,24 лева – такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г.

Поради това съдът намира, че искът за заплащане на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен за разликата между пълния размер на задължението за сумата от 2205,37 лева и сумата на погасеното по давност вземане от 67,36 лева или за сумата от 2138,01 лева и че искът за заплащане на такса дялово разпределение следва да бъде уважен за разликата между 4 пълния предявен размер от 52,40 лева и сумата на погасеното по давност вземане от 2,24 лева или за сумата от 50,16 лева.