Определение № 442 от 29.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Варна, 29.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000336 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.407 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на ЛЕНО АД, чрез адв.Цв.К. от САК срещу разпореждане №3931/10.07.2025г., постановено по ч.т.дело №363/2025г. по описа на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила решение от 07.05.2025г. по арб. дело №64/2023г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация -гр.Пловдив по съображения, че решението не било редовно от външна страна, тъй като делото било решено от един арбитър и поради съмнения, че заемните средства не са използвани за търговска дейност - такава не била осъществявана от ЕТ Глиммер проджект -Ц.Б., респ. потребителски характер на спора.

В жалбата се излага, че постановеното разпореждане на съда е неправилно, необосновано и постановено в пълно противоречие с материалния и процесуален закон.

Оспорват се изводите в обжалвания съдебен акт, че подлежащото на изпълнение арбитражно решение не е редовно от външна страна, доколкото било разгледано от един арбитър в противоречие с чл.11 от ЗМТА и доколкото съдът е счел, че решението е постановено от компетентен орган. На следващо място, жалбоподателят категорично отрича спорът да попада в обхвата на ограничението по чл.19 ГПК като потребителски спор. Според жалбоподателя, съдът е направил изцяло необосновани заключения по повод правоотношението между страните по спора, съотв. че със заетата сума са погасявани лични задължения на физическото лице. Счита, че напротив, от договора за заем следвало, че предоставените средства са използвани за оборотни такива на ЕТ. Счита, че разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК не е приложима, доколкото решението по арбитражния спор не е било обявено за нищожно съгласно чл.47, ал.2 от ЗМТА. Изтъква като довод, че ответникът не само не е инициирал такова производство пред ВКС, но и е признал исковете по арбитражното дело. Жалбоподателят счита, че в производството по издаване на изпълнителен лист съдът не следва да пререшава спора между страните. Заинтересованата страна може да обжалва разпореждането за издаване на листа както и да иска спиране на арбитражното решение съгласно чл.48, ал.2 от ЗМТА или да иска отмяната му пред ВКС по 1 реда на чл.47 ЗМТА. Твърди, че самият ответник има интерес от издаването на листа, за което с жалбата се прилага изявление в този смисъл на Ц.Б. лично и в качеството й на ЕТ Глиммер проджект -Ц.Б., чрез упълномощения по делото /вкл. пред Арбитражния съд/ адв.Р.Д.. /приложение на л.9 към частната жалба/ Поради изложеното страната моли за отмяна на разпореждането на ВОС в цялост и вместо това постановяване издаването на изпълнителен лист по влязло в сила решение по арб.дело №64/2023г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация -гр.Пловдив.

Съдът намира постъпилата частна жалба за редовна и производството за допустимо.

Същата е подадена от легитимирания молител в производството по чл.404 ГПК, чрез надлежно упълномощения процесуален представител по делото, в преклузивния срок по чл.407 ГПК и при интерес от обжалването.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството пред ВОС е образувано по молба на Лено АД, чрез адв.С.В. с искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановено осъдително решение по арб.дело №64/2023г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация -гр.Пловдив, съгласно което ответникът ЕТ Глиммер проджект -Ц.Б., ЕИК 205388434, Варна, е осъден да заплати на молителя Лено АД сумите: 29 406.72 евро, равняващи се на 57 514.54 лева, падежирала неустойка за забава в периода 01.12.2020г. до 01.06.2022г. по Договор за заем бизнес кредит кл.№6179 от 29.11.2018г.; 1 415.32 лева разноски в арб.производство и 117.86 лева – държавна такса за настоящото производство.

Към молбата за издаване на листа са приложени: уведомление от Стопанска асоциация -Пловдив, Арбитражен съд, съгласно което по арб.дело №64/2023г. е постановено решение, за което страните са уведомени, вкл. ответната страна чрез адв.Р.Д. на 29.05.2025г.; решение по арб.дело №64/2023г. с осъдителен диспозитив в полза на молителя Лено АД и идентичност на описаните задължения, подписано от арбитър К.Брусев, заверено от АС при СА-Пловдив; пълномощно за адв.Данков; пълномощно за молителя.

Първостепенният съд е изискал за справка арб.дело №64/2023г., копие от което е изпратено на съда с вх.№19360/03.07.2025г., като е констатирал въз основа на приложените преписи от документи, характера на спора между страните – въз основа на договор за заем Бизнес кредит по кл.№6179 от 29.11.2018г., сключен между Ленно АД /с идент. ЕИК на молителя/ и ЕТ Глиммер проджект -Ц.Б. и солидарния длъжник Ц.Б., същата и ипотекарен длъжник. Представени са всички документи от кредитното досие на длъжника. Сред документите е и изявление на длъжника Ц.Б. лично и като представляваща Едноличния търговец -заемополучател, чрез адв.Р.Д. за уведомяването му за спора по арб.дело №64/2023г. на Арб.съд при Стопанска асоциация -Пловдив ведно с изявление за признаване на исковете, при делегирана изрично представителна власт по чл.34 ГПК. Налице са и данни за уведомяване на адв.Данков за постановеното по арбитражното дело решение, на 29.05.2025г.

С разпореждане рег.№3931/10.07.2025г. съдът е оставил без уважение искането за снабдяване на молителя Лено АД с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение като мотивирал отказа си с неяснота относно процедурата по избор на едноличен арбитър, който да разреши спора. Независимо от това съдът приел, че решението е постановено от компетентен орган. На следващо място съдът отчел, че съществуват данни, според които спорът може да попада в обхвата на забраната за арбитрируемост по чл.19 от ГПК. Съдът се е мотивирал с това, че независимо от посоченото бизнес кредитиране на ответника, в съдържанието на договора липсвало предназначаване на заема за стопанско финансиране, а на следващо място такива индиции имало и по отношение регистрацията на търговеца заемополучател дни преди сключването на договора за заем. Съдът аргументирал, че липсват категорични данни кредитирането да е свързано с търговската дейност на длъжника, тъй като със средствата се погасяват лични задължения на физическото лице, ипотекарен 2 длъжник.

За да се произнесе по жалбата на молителя съдът намира следното:

В производството по издаване на изпълнителен лист съдът прави проверка доколко документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването му. В случая арбитражното решение е изготвено в писмена форма, подписано е и съдържа реквизитите, регламентирани в чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА като е редовно от външна страна. Същото е и окончателно.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗМТА окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат решението и доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Посочената разпоредба кореспондира с тази на чл.41, ал.3 от ЗМТА, съгласно която арбитражното решение влиза в сила с връчването му на страните. Именно от този момент то става годно изпълнително основание и добива изпълнителна сила, която в този смисъл е обусловена от връчването. Съгласно разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК, изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато изпълнителното основание е арбитражно решение, то трябва да е влязло в сила и да са представени писмени доказателства, че е било връчено на длъжника /чл.51 ал.1 от ЗМТА/.

От това следва, че съдът има право да откаже да издаде изпълнителен лист ако констатира, че арбитражното решение не е връчено надлежно на длъжника. Молителят е приложил заверено за вярност решение, постановено по арбитражно дело №64/2023год., постановено от Арбитражен съд при Стопанска асоциация -Пловдив както и удостоверение с отбелязване, че решението е връчено на ответника на 29.05.25г. Този въпрос настоящият състав намира за установен посредством приложените писмени доказателства.

Същевременно, съдът държи сметка за това, че може да бъде отказано издаване на изпълнителен лист съгл.чл.405, ал. 5 ГПК и ако арбитражното решение е нищожно по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА, а именно когато арбитражните решения са постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Такива съгласно чл.19, ал. 1 от ГПК са арбитражни решения по спор за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и по спор с потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Именно последното е дало основание на първостепенния съд да откаже издаване на изпълнителен лист. Поради това, оплакванията в жалбата срещу липсата на форма и компетентност на арбитражния орган, не са относими.

При преценка редовността на подлежащото на изпълнение решение съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.19 от ГПК /ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./, според която компетентността на арбитражните съдилища е изрично изключена по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, както и разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК, която не допуска изпълняемост на арбитражни актове, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, а именно арбитражни решения, постановени по спорове, чийто предмет не подлежи на решаване от арбитраж. С промяната в императивната разпоредба на чл.19 ГПК, извършена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), е въведена изрична забрана за сключване на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Едновременно с това е създадена разпоредбата на чл.47, ал. 2 от ЗМТА, според която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. С оглед засилената потребителска защита и в изпълнителното производство е създадена нова разпоредба на чл.405, ал.5 ГПК, според която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по 3 смисъла на чл.47 от ЗМТА решения на арбитражен съд. Окръжният съд, който издава ИЛ, е длъжен да следи не само за това дали арбитражните решения са редовни от външна страна, но също така проверява и дали конкретният спор е арбитрируем.

В конкретния случай качеството „потребител“ на ответника не е безспорно и не следва пряко от изпълнителното основание, доколкото същият има качеството на едноличен търговец, сключил с молителя договор за бизнес кредит.

Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че физическото лице и регистрираният от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти /реш. № 1012 по дело № 1853/1994 г. и реш. № 478 по дело № 1399/1993 г. на V г. о., опр. № 389 по ч. гр. д. № 269/1996 г. на V г. о., и др./. Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл.56 и сл. от ТЗ ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие за нуждите нотводене на делата му по търговски начин, като формално отграничава имуществото на търговеца от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на търговската дейност и правоотношенията с контрагенти и фиска. Имуществото на едноличния търговец обаче е неразделна част от имуществото на физическото лице, поради което независимо от формалното отграничаване, същият отговаря и с двете, както за задълженията си, възникнали от сделки и действия като търговец, така и за задълженията си по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. Договорът за кредит е сключен с лице, притежаващо търговско качество /ЕТ в случая/, с цел задоволяване на негов търговски интерес, ако се изхожда от наименованието на договора, визиращ кредитиране с бизнес цели. Съдът правилно е отбелязал, че тези цели не следват пряко от съдържанието на договора за заем от 29.11.2018г., доколкото в предмета му не е конкретно посочено предназначение на средствата, извън уговорката в т.2.1, б.ii от договора, в която е посочено, че остатъкът от сумата /след заплащане на такси и учредяване на обезпеченията/ се усвоява поетапно от заемополучателя за оборотни средства. Съдът е извършил констатация, че едноличният търговец е регистриран почти едновременно със сключването на договора за кредит, че няма вписано друго движение по партидата му, поради което приел, че въз основа на тези данни може да се заключи потребителско качество на кредитополучателя и предназначение на кредита – че липсват категорични данни кредитирането да е свързано с търговската дейност на длъжника. Поради това приел, че не са налице и предпоставките за изпълняемост на валиден арбитражен акт по смисъла на чл.404, т.1 ГПК.