Решение № 3052 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3052 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110140983 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 209324/24.07.2023 г., с която от името на „***“ ЕАД, ЕИК *** против Т. Г. И., ЕГН: ********** и И. Ц.

И., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 173871/19.08.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Г. И., ЕГН: ********** и И. Ц. И., ЕГН: **********, за разделното заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 1016,92 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в *** абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 143,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. 1 01.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 35,18 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в *** абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,39 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. - 01.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия; както и 5/ сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

На 26.08.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжниците за по ½ част от горепосочените суми. Заповедта е връчена на настоящите ответници, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на 28.06.2023 г., като в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК - на 24.07.2023 г., е предявил искове за вземанията.

В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците Т. Г. И., ЕГН: ********** и И. Ц. И., ЕГН: **********.

Поддържа, че същите са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 30, находящ се в *** абонатен № ***. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал.

1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за 2 установено, че ответниците дължат на ищеца разделно, по ½ част, от следните суми: 1/ сумата от 1016,92 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в *** абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 143,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 01.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 35,18 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в *** абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,39 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. - 01.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците, е депозиран общ отговор на исковата молба чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат Ю. Б. от САК.

Исковете се оспорват по основание и размер. Навеждат се съображения, че претендираните суми са недължими, тъй като договорът с „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение не произвеждал действие през процесния период, доколкото бил без посочена дата и с изтекъл срок. Оспорва се начинът на изчисляване на процесните вземания. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна 3 енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане в полза на *** ЕАД.

В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговорите на исковата молба.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), 4 които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 5

2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.