Решение № 468 от 25.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120105097 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, и по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявени от А. И. Д. от гр.Бургас, съответно срещу “Кредисимо“ ЕАД, гр.София, и “Ай Тръст“ ЕООД, гр.София, както и такива по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, само срещу първото от тях.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се обявят за недействителни Договор за потребителски кредит с № 2953816/08.04.2024г. и Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство, сключени съответно с “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД поради противоречие на закона /неточното посочване на ГПР/ – за първия от тях и накърняване на добрите нрави за втория, както и да се осъди кредитодателят да върне на ищцата сумите: 141.39 лв. – платена възнаградителна лихва, и 417.54 лв. – възнаграждение за поръчителство, като получени без основание. Претендират се законна лихва, деловодните разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответниците оспорват исковете и молят Съдът да ги отхвърли. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

На 08.04.2024г. между “Кредисимо“ ЕАД и Д. е сключен по реда на ЗПФУР Дого-вор за потребителски кредит № 2953816, по силата на който дружеството се е задължило да й предостави сумата от 3 500 лв., при ГЛП от 39.73 % и ГПР в размер на 47.83 %, а тя – да върне общо 5 169.13 лв. на 24 месечни вноски по погасителен план, в срок – до 31.03.2026г.

1

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора кредитополучателят, в зависимост от посочения в заявлението за предоставянето на кредита вид на обезпечението, следва да предостави на заемодателя банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаването му, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа.

В тази връзка, на същата дата ищцата е сключила и Договор за предоставяне на поръчи-телство с “Ай Тръст” ЕООД, по силата на който това дружеството се е задължило да сключи Договор за поръчителство със заемодателя и да отговаря пред него солидарно с кредитополу-чателя за неизпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение, платимо по погасителен план, заедно с ежемесечните вноски по заема, в размер от общо 3 606.53 лв. Съгласно чл.8, ал.5 от Договора, “Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема, вместо поръчителя, изпълнението на задължението на потребителя за плащане на сумата.

Ответниците не са ангажирали доказателства, че “Ай Тръст” ЕООД е сключило договор за поръчителство с “Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да се е задължило да отговаря пред заемодателя солидарно за задълженията на Д. по Договора за потребителски кредит.

Не се спори между страните, а и от представеното с исковата молба удостоверение, както и приложената към писмения отговор на “Кредисимо“ ЕАД справка, се установява, че ищ-цата е погасила предсрочно задължението си по процесния договор за потребителски кредит на 07.05.2024г., като е заплатила на кредитодателя сумата от общо 4 291.19 лв., в това число: 3 500 лв. – главница, 141.39 лв. – възнаградителна лихва, 417.54 лв. – възнаграждение за по-ръчителство и 232.26 лв. – останали неразпределени.

“Кредисимо“ ЕАД е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. дружеството се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ищцата – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това следва да се приеме, че сключеният от тях договор е такъв за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е 2 задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

При извършената служебна проверка във връзка с твърденията в исковата молба, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен/нищожен, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР /посочен е неточно/, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя в размер на 3 606.53 лв., платимо на 24 месечни вноски, заедно с тези по кредита, и имащо характер на скрита възнаградителна лихва – ”Кредисимо” ЕАД е едноличен собст-веник на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание на кредитора за наличие на допълнителни разходи по договора за кредит под формата на уговорено възмездно поръчителство, още към момента на сключването му. Или в случая се касае за използване на конструкция, предназна-чена да прикрие действителните разходи по кредита. В този смисъл – Определение № 60451/ 03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК, III г.о. и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.

Предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит поради противоречието му на закона е основателен и следва да бъде уважен.

Основателен е и искът за прогласяване нищожността на сключения от Д. с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2024г. на заявеното в исковата молба основание – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

Както беше споменато по-горе, ”Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ. Предвид това, следва да се направи извод, че един евентуално сключен между тях договор за поръчителство по отношение дълга на ищцата, какъвто по делото не е представен, не б и изпълнявал присъщата си обезпечителна функция, а би служил само за прикриване допъл-нителното оскъпяване на кредита. Възнаграждението, уговореното с Договора за предоставя-не на поръчителство, по своята правна същност – такъв за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, е в размер, по-висок от този – на сумата по заема, и се дължи от потребителя независимо от това дали изпълнява надлежно задълженията си по Договора за кредит и дали реално с е ангажира отговорността на поръчителя. Т. е., в случая е налице явна липса на еквивалентност между поетите от страните по сделката задължения. Ползваната от ответните дружества схема, представляваща безспорно порочна търговска практика, влиза в съществено противоречие с принципа за добросъвестност при сключването на търговските сделки и води до значително неоснователно обогатяване на заемателя за сметка на кредитополучателя. Касае се именно за хипотеза на накърняване на добрите нрави.

За пълнота, следва да се посочи и че макар формално да е самостоятелен, процесният 3

Договор за предоставяне на поръчителство, с оглед всички обсъдени обстоятелства, се явява неразделна част от кредитната сделка и в тази връзка – също е недействителен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона. Най-накрая, нищожен е и поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2, пр.1, вр. с чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД, тъй като поръчителство може да съществува (да се поема) само за действително задължение.

Последиците от обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в слу-чая – само на главницата от 3 500 лв.

По делото безспорно се установява, че по процесните договори Д. е заплатила на ”Кредисимо” ЕАД сумата от общо 4 291.19 лв., в това число: 3 500 лв. – главница, 141.39 лв.

– възнаградителна лихва, 417.54 лв. – възнаграждение за поръчителство и 232.26 лв. – останали неразпределени.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Предявените осъдителни искове за платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство също са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Върху главниците се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото, ответницте следва да бъдат осъдени да заплатят такива – по сметка на РС Бургас, както след-ва: ”Кредисимо” ЕАД – общо 156.84 евро, а “Ай Тръст“ ЕООД – 73.76 евро.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на пълномощника на ищцата – адв.

И. – с оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и извърше-ната процесуална дейност, сумите: 320 евро – първото от тях и 160 евро – второто, представляващи адвокатски възнаграждения с ДДС, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ Договор за потребителски кредит с № 2953816 от 08.

04.2024г. и Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство, сключени от А. И. Д., ЕГН: **********, от гр.Бургас, ****************** съответно: като кредитополучател – с “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, седалище и адрес на управление: град София, бул.”Витоша” № 146 (сграда А), ет.4 – кредитодател, и като доверител – с “Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: 203508899, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 146А, ет.4 – довереник, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона – за първия от тях и съгласно чл.26, ал.1, пр.3 4 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави – за втория.

ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД да върне на А. И. Д. платените от нея суми: 72.29 евро /141.39 лв./ – възнаградителна лихва и 213.48 евро /417.54 лв./ – възнаг-раждение за поръчителство, като получени без основание по Договор за потребителски кре-дит № 2953816/08.04.2024г., във връзка и със сключения с “Ай Тръст“ ЕООД Договор от съ-щата дата за предоставяне на поръчителство – двата, обявени за недействителни с настоящо-то съдебно решение, както и да й заплати: законната лихва върху двете главници, считано от 11.07.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД да заплатят по сметка на РС Бургас държавни такси, съответно: общо 156.84 евро – първото от тях и 73.76 евро – второто.

ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД да заплатят на адв. Е. Г И., вписана в регистъра на АК Пловдив с личен № **********, сумите – съответно: 320 евро – първото от тях и 160 евро – второто, представляващи адвокатски възнаграждения с ДДС, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.