Решение № 1882 от 28.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120105044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, и по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявени от Д. И. Г. от гр.Бургас, съответно – срещу “Кредисимо“ ЕАД, гр.София, и “Ай Тръст“ ЕООД, гр.София, както и такива по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, само срещу първото от тях.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се обявят за недействителни Договор за потребителски кредит с № ..../23.11.2023г. и Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство, сключени съответно с “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД поради противоречие на закона /неточното посочване на ГПР/ – за първия от тях и накърняване на добрите нрави за втория, както и да се осъди кредитодателят да върне на ищеца сумите: 1 039 лв. – платена възнаградителна лихва, и 5 056 лв. – възнаграждение за поръчителство, като полу-чени без основание. Претендират се законната лихва и адвокатско възнаграждение при усло-вията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответниците оспорват исковете и молят Съда да ги отхвърли. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.11.2023г. между “Кредисимо“ ЕАД и Г. е сключен по реда на ЗПФУР До-говор за потребителски кредит с № ..., по силата на който дружеството се е задължило да му предостави сумата от 6 000 лв., при ГЛП от 15.37 % и ГПР в размер на 16.50 %, а той – да 1 върне общо 7 039.02 лв. на 24 месечни вноски по погасителен план, в срок до 30.11.2025г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора кредитополучателят, в зависимост от посочения в заявлението за предоставянето на кредита вид на обезпечението, следва да предостави на заемодателя банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаването му, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа.

В тази връзка, на същата дата ищецът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с “Ай Тръст” ЕООД, по силата на който това дружеството се е задължило да сключи Договор за поръчителство със заемодателя и да отговаря пред него солидарно с кредитополу-чателя за неизпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение, платимо по погасителен план, заедно с ежемесечните вноски по заема, в размер от общо 5 056.92 лв. Съгласно чл.8, ал.5 от Договора, “Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема, вместо поръчителя, изпълнението на задължението на потребителя за плащане на сумата.

Ответниците не са ангажирали доказателства, че “Ай Тръст” ЕООД е сключило договор за поръчителство с “Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да се е задължило да отговаря пред заемодателя солидарно за задълженията на Г. по Договора за потребителски кредит.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че ищецът е погасил предсрочно задължението си по процесния договор за потребителски кредит – на 03.06.2024г., като е заплатил на кредитодателя сумата от общо 8 256.11 лв., от която: 6 000 лв. – главница, 408.30 лв. – възнаградителна лихва, 75 лв. – за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, 6.38 лв. – лихва за забава и 1 766.37 лв. – възнаграждение за поръчителство.

“Кредисимо“ ЕАД е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. дружеството се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ищеца – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това следва да се приеме, че сключеният от тях договор е такъв за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е 2 задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

При извършената служебна проверка във връзка с твърденията в исковата молба, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен/нищожен, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона – не е ясно как е формиран /посочен е неточно/ ГПР, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя в размер на 5 056.92 лв., платимо на 24 месечни вноски, заедно с тези по кредита, и имащо характер на скрита възнаградителна лихва – ”Кре-дисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружест-ва са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание на креди-тора за наличие на допълнителни разходи по договора за кредит под формата на уговорено възмездно поръчителство, още към момента на сключването му. Или в случая се касае за из-ползване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В този смисъл – Определение № 60451от 03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК – III г. о. и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.

Предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит поради противоречието му на закона е основателен и следва да бъде уважен.

Основателен е и искът за прогласяване нищожността на сключения от Г. с вто-рия ответник Договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2023г. на заявеното в иско-вата молба основание – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

Както беше споменато по-горе, ”Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ. Предвид това, следва да се направи извод, че един евентуално сключен между тях договор за поръчителство по отношение дълга на ищцата, какъвто по делото не е представен, не б и изпълнявал присъщата си обезпечителна функция, а би служил само за прикриване допъл-нителното оскъпяване на кредита. Възнаграждението, уговореното с Договора за предоставя-не на поръчителство, по своята правна същност – такъв за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, е в размер, близък до този – на сумата по заема, и се дължи от потребителя независимо от това дали изпълнява надлежно задълженията си по Договора за кредит и дали реално с е ангажира отговорността на поръчителя. Т. е., в случая е налице явна липса на еквивалентност между поетите от страните по сделката задължения. Ползваната от ответниците схема, представля-ваща безспорно порочна търговска практика, влиза в съществено противоречие с принципа за добросъвестност при сключването на търговските сделки и води до значително неоснова-телно обогатяване на заемателя за сметка на кредитополучателя. Касае се именно за хипотеза на накърняване на добрите нрави.

За пълнота, следва да се посочи и че макар формално да е самостоятелен, процесният 3

Договор за предоставяне на поръчителство, с оглед всички обсъдени обстоятелства, се явява неразделна част от кредитната сделка и в тази връзка – също е недействителен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона. Най-накрая, нищожен е и поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2, пр.1, вр. с чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД, тъй като поръчителство може да съществува (да се поема) само за действително задължение.

Последиците от обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в слу-чая – само на главницата от 6 000 лв.

По делото безспорно се установява, че по процесните договори Г. е заплатил на ”Кредисимо” ЕАД сумата от общо 8 256.11 лв., в това число 6 000 лв. – главница, 408.30 лв.

– възнаградителна лихва, 6.38 лв. – лихва за забава, 75 лв. – за извънсъдебно събиране на про-срочени вземания и 1 766.37 лв. – възнаграждение за поръчителство.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Предявените осъдителни искове за платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство са основателни и следва да бъдат уважени. За разликите над тях до пълните им размери, съответно – от 1 039 лв. и 5 056 лв., претенциите следва да се отхвър-лят, като неоснователни

Върху главниците се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото, ответницте следва да бъдат осъдени да заплатят такива по сметка на РС Бургас, а именно – за ДТ: ”Кредисимо” ЕАД – общо 190.15 евро, а “Ай Тръст“ ЕООД – 103.42 евро, както и по 100 евро всяко от тях за ССЕ.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника ”Кредисимо” ЕАД сумата от 25 евро – юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от исковете.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на пълномощника на ищеца – адвокат И. – с оглед цената на уважената част от исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумите: 220 евро – първото от тях и 140 евро – второто, представляващи адвокатски възнаграждения с ДДС, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ Договор за потребителски кредит с № ...................от 4

23. 11.2023г. и Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство, сключени от Д. И.

Г., ЕГН: **********, гр.............., съответ-но: като кредитополучател – с “Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: ........., седалище и адрес на уп-равление: гр..........(сграда А), ет.4 – кредитодател, и като доверител – с “Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: .........., седалище и адрес на управление: гр.., бул.”В........... – довереник, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона – за първия от тях, и съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави – за втория.

ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ............., да върне на Д. И. ..-..., с ЕГН:

**********, платените от него суми: 208.76 евро /408.30 лв./ – възнаградителна лихва и 903.13 евро /1 766.37 лв./ – възнаграждение за поръчителство, като получени без ос-нование по Договор за потребителски кредит № ........../23.11.2023г., във връзка и със склю-чения с “Ай Тръст“ ЕООД Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство – двата, обявени за недействителни с настоящото съдебно решение, както и да му заплати законната лихва върху главниците считано от 10.07.2025г. до окончателното плащане, като за разлики-те над тях до пълните предявени размери, съответно – от 531.23 евро /1 039 лв./ и от 2 585.09 евро /5 056 лв./, ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като неоснователни.