Решение № 1104 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100513829 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20166041 от 30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 9347/2020 г. по описа на СРС, 58 състав, е осъдил С.Д.В.Р. , с адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на Г. Н.

Т., ЕГН **********, сумата 1672,03 лв. - на основание чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР като неизплатена част от възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.02.2017 г. — 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (19.02.2020 г.) до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 450 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника С.Д.В.Р., чрез пълномощника си – юриск. Вл. Пашунов, с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че нощният труд на държавните служители е уреден в чл. 187, ал.

1 и ал. 3 ЗМВР, който урежда една и и съща продължителност на дневното и нощното работно време. Излага съображения, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на нощния труд са уредени от специалните ЗМВР, ЗДСл. и наредбите, издадени въз основа на тях. Изтъква се, че в Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. липсва изрично правило за преизчисление, подобно на Наредбата и структурата за организацията на работната заплата.

Предвид посочената нормативна уредба, спрямо държавните служители в МВР не намирали приложение разпоредбата на чл. 9 от Наредбата и структурата за организацията на работната заплата и правилата на КТ. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от страна на въззиваемия Г. Т. не е постъпил отговор на исковата молба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 672,03 лв. (съобразно допуснато изменение на иска с определени в о.с.з., проведено на 30.06.2021 г.), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. — 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По делото е безспорно установено, а и страните не спорят, че през процесния период между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е държавен служител, в рамките на което е полагал труд на 24-часови смени, от които между 22,00 и 6,00 часа /8 часа/ през нощта, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство ССчЕ, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обективно дадено, за исковия период ищецът е положил общо 205 дежурства, в рамките на които е отработил 1640 нощни часове. Според вещото лице общият брой отработени часове след превръщането на нощните часове в дневни е 1875 часа. Посочено е, че отработените в повече часове /извънреден труд/, след преобразуването на нощния труд в дневен при прилагане на чл. 9 НСОРЗ, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, са в размер на 235 часа. Съгласно заключението, изчислено върху дневната му часова ставка, увеличена с 50 %, възнаграждението за тези 235 часа възлиза на сумата от 1 672,03 лв.

Съгласно чл. 176 ЗМВР (доп. ДВ бр. 103 от 27.12.2016 г. , изм. и сл. редакции) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден 2 труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал. 6 възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Според разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

През исковия период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба № 81213-776/29.07.2016 г./обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./, отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020 г. с ДВ, бр. 4/, и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр. 41 от 8.05.2020 г., отм., бр.

93 от 30.10.2020 г.). И в двете наредби фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

През исковия период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба № 8121з908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Такова правило е регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

- действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./ в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните 3 служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ (бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Законодателната уредба при трудовите правоотношения - чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл. 8 (Обн. - ДВ, бр. 9 от 2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ предопределя за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ (бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) се прилагат едновременно. Така при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява от една страна в с трансформиране на нощния труд в дневен със съответния коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна - със заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на законодателя за това допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по-големия разход на умствена и физическа енергия при престиране на работна сила в необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би довело до поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо държавните служители и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).