Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 378 от 14.07.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 31/2026
Вид
Решение № 378
Подписан
14.07.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Крум Илиев Динев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Разлог, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20261240100031 по описа за 2026 година

Производството е образувано по ИМ на ищеца В.Д.И., ЕГН*, действащ ч/з адв. В.Й.Й., насочена с/у ответника „К.Й.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител В.И., съдържаща следната искова претенция: да бъде признаете за установено, че клаузата за неустойка в чл.8, във вр. с чл.6 от договор за паричен заем №* (към искане №*/26.09.2023 г.), спрямо която ищецът следва да заплати сумата от 2`217.21 лв., е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, поради това че е сключена в противоречие с чл.33 от ЗПК, както и поради това, че е сключена при заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че чл.6 от договор за паричен заем №*/26.09.2023 г. предвижда договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя: 1. Ипотека в/у недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.З от Общите условия, 2. Особен залог в/у движимо имущество, съгл.чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия. 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия, 4. Ценна книга издадена в полза на заемателя. В случай, че обезпеченията не бъдат предоставени в тридневен срок, в чл.8 от договора е предвидена неустойка от 2217.21 лв. Представят се възражения защо според страната посочената клауза е недействителна, като специално се подчертава, че клаузата е нищожна, съобразно разясненията в т.3 от Тълк. решение №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС. Акцентира се, че процесните клаузи водят до заобикаляне на разпоредбата на чл.33 ЗПК, съгласно която при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва в/у неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди за кредитора. Неустойката в случая била прекомерна, като същата дори била по-висока като размер от заетата сума, скрито оскъпявало кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, което представлявало противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Акцентира се, че клаузата за неустойка заобикаляла изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. В договора за кредит било посочено, че ГПР е в размер 48.048%, но от съдържанието му нямало как да се направи извод за това кои точно разходи се включвали и по какъв начин в ГПР, в т.ч. не било съобразено, че договорната неустойка по чл.11 следвала да бъде включена при формиране на 1

ГПР. Посочва, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Отправя доказателствени искания. В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК, такъв не е постъпил от ответното дружество.

Съдът, след като съобрази представените писмени док-ства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен договор за паричен заем №*, към искане №*, от 26.09.2023 г., сключен м/у страните в производството, по силата на който в полза на ищеца потребител е предоставена сума от 1`700.00 лева, при обявен ГПР от 48.048%. В чл.6 от същия е уговорено предоставяне на обезпечение от страна на длъжника. В своето становище за СЗ ответникът признава за наличието на сключен договор за предоставяне на обезпечение на основание чл.5 от процесния договор, като в чл.8 от същия, било предвидено задължение за заплащане на неустойка при липса на представено обезпечение от 2`217,21 лева. В процесния казус ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д.

№1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението м/у размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорена по този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен х-ер и неизпълнението му не рефлектира пряко в/у същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Освен това, въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Съдът приема, че макар и да е уговорена като санкционна неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Доколкото противоречието м/у клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.6, ал.1 от договора.

С оглед на горното, исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Разноски се следват в полза на ищеца, като в негова полза се дължи държ. такса от 45,80 €.

Адв. възнаграждение, което се дължи в полза на процесуалния представител на ищеца, съдът определя от 332,34 €, съобразно договора за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията м/у ищеца В.Д.И., ЕГН*, и ответника 2

„К.Й.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител В.И., че неустойка в чл.8, във вр. с чл.6 от договор за паричен заем №* (към искане №*/26.09.2023 г.), спрямо която ищецът следва да заплати сумата от 2`217.21 лв., Е НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, поради противоречието й със закона.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „К.Й.“ООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на В.Д.И., ЕГН*, разноски за държ. такса от 45,80 €, както и адв. възнаграждение от 332,34 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3