Решение № 13831 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13831 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110114602 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на [ фирма ] ЕООД срещу В. В. А., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството 527,09 лева – неизплатена главница;

177,96 лева – възнаградителна лихва (наречена в исковата молба „договорно възнаграждение“) за периода от 20.09.2019 г. до 02.10.2020 г. – вземания по Договор за потребителски кредит № /29.07.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 21.01.2021 г. по частно гр. дело № 62944/2020 г. на Софийския районен съд, 28. състав, както и за осъждане на ответника да плати на дружеството 40 лева – размер на главница за разликата над 527,09 лева и пълния претендиран в заповедното производство размер от 567,09 лева, 170 лева – такса за услуга „фаст“, 510 лева – такса за услуга „флекси“, и 132,35 лева – законна лихва върху всички вземания – предмет на осъдителните искове, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.12.2020 г. до 20.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № /29.07.2019 г., по силата на който на ответника са предоставени 600 лева, които следвало да върне за 18 месеца, като заплати и 41 % възнаградителна лихва годишно върху сумата (годишен процент на разходите (ГПР) – 48,61 %), а вноските са анюитетни и се плащат на 20-то число на всеки месец, като вноската е 44,53 лева, или общата сума за връщане е 801,57 лева. В договора било предвидено освен това, че ответникът следва да заплати и 720 лева възнаграждение за допълнителни услуги – „фаст“ – бързо разглеждане на искането за кредит, и „флекси“ – право на разсрочване 1 на някои вноски при определени условия, като с това задължение месечната вноска ставала 84,53 лева, или общият размер за връщане – 1521,57 лева.

Твърди, че е обявил предсрочна изискуемост на кредита на 02.10.2020 г., тъй като признава, че до тази дата длъжникът е платил само 95,57 лева.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – В. В. А., с който предявеният иск се оспорва по основание. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, тъй като уговорената възнаградителна лихва е повече от три пъти над законната. Поддържа се, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги са прекомерни, като са уредени за дейности, които не би следвало да могат да се опишат като допълнителни услуги, пакетът „флекси“ дава само възможност за искане до ищеца, без гаранция, че ще бъде уважено, а и определения размер на таксите е 90 % от отпуснатия кредит, което сочи, че истинската цел била само увеличаване на разходите над позволения по закон ГПР. Иска отхвърляне на исковете, като се вземе предвид признатото от ищеца плащане.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представения на лист 5 от делото Договор за потребителски кредит № /29.07.2019 г., неоспорен от ответника, ищецът е отпуснал на ответника сумата от 600 лева кредит, която той е следвало да върне на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 44,53 лева, дължимата сума по кредита е 801,57 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) – 48,61 %, годишен лихвен процент (ГЛП) – 41 % и лихвен процент на ден – 0,11 %. В договора е посочено, че при клиентът изрично е поискал да закупи незадължителни допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 180 лева и „Флекси“ на стойност 540 лева, като заплащането на стойността на тези услуги е разсрочено заедно с вноската по кредита. Така общият размер на вноската с възнаграждението за допълнителните услуги е 84,53 лева, а общото задължение по кредита – 1521,57 лева.

Съгласно чл. 15.1 от Общите условия на [ фирма ] ООД към договорите за потребителски кредит (на лист 10 от делото) всеки клиент, закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиент без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Съгласно чл. 15.2 от Общите условия всеки клиент, закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в откритото заседание на 24.04.2024 г. (на лист 99 от делото), а в писмен вид – на лист 93 – 97 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, при включване в 2

ГПР по договора за кредит на таксите за услугите „Фласт“ и „Флекси“, същият би бил в размер на 103,44 %. От ответника В. А. на 13.09.2019 г. е платена сумата от 95,97 лева по договора за потребителски кредит. Размерът на законната лихва за забава върху неплатените вноски върху главницата на стойност от 567,09 лева и съобразно датата на падежа е 43,55 лева. Размерът на законната лихва за забава върху вноските за главницата и възнаградителна лихва на стойност от 757,04 лева и съобразно датата на падежа е 58,11 лева.

Размерът на законната лихва за забава върху всички дължими се части от месечните вноски на стойност от 1437,04 лева (с отчетено плащане на първа вноска по главница, договорна лихва, вноски „Фаст“ и „Флекси“) съобразно датата на падежа е 110,13 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени искове за заплащане на задължения за главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр. Ответникът възразява за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр.

По делото е безспорно, че страните са сключили договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 600 лева. По отношение на възражението за нищожност на договора поради невключването в ГПР на таксите „фаст“ и „флекси“, съдът следва да изясни съобразно техните характеристики и същност дали е следвало разходите за тези услуги да бъдат включени в ГПР по кредита.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 П. кредит България, когато в елементите, от които е изчислен ГПР по договор за потребителски кредит (какъвто няма спор, че е процесният) не са включени всички компоненти, следва да се приеме, че не е налице посочен ГПР, и е допустимо в този случай да се приеме, че потребителят е длъжен да върне на кредитора само онова, което е получил.

В практиката си Съдът на Европейския съюз – вж. т. 64 – 65 от мотивите на Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko и цитираната съдебна практика; т. 30 – 31 от Решение от 19.12.2019 г. по дело C-290/19 Home credit Slovakia, т. 48 – 52 от Решение от 16.07.2020 г. по дело C-686/19 SIA “Soho group” и други, същият системно приема, че посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за това потребителят да може да направи информиран избор за това кой кредит да избере между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по договора за кредит. Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР има в това отношение (посочен е в съдебната практика – т. 65 от Решение по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko като съществен елемент за информиране на потребителя), то неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има 3 липсата на посочване на ГПР съгласно националното право – по българския закон това са нищожност и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 – 23 ЗПКр.

Сама по себе си т.нар. услуга „фаст“ – разглеждане на едно искане за отпускане на кредит с приоритет пред друго, не предполага някакви допълнителни действия на отпускащия кредит, във връзка с които той прави разходи. Неоснователни са възраженията на ищеца, че такса за подобна услуга не била такава по отпускане на кредита – напротив, редът за разглеждане на заявлението за кредит е част от процедурата по вземане на решение дали да се отпусне кредит и кога. Поради този характер на понятието „отпускане на кредита“ разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр забранява въвеждане на такси за по-бързо разглеждане на заявления за това. Неоснователно е и възражението, че предоставянето на тази допълнителна услуга не е задължително за отпускането на кредита, както и за отпускането му при тези условия, предвид това, че се касае за кредит от вида на т.нар. „бързи кредити“, които обичайно са в сравнително нисък размер и при които своевременното одобрение на искането за кредит е съществена тяхна характеристика. Предвид изложеното, заплащане на подобна „услуга“ противоречи на закона и не се дължат такси за нея.

По отношение на услугата „флекси“ съдът намира, че заплащане за подобни действия следва да се приеме за неравноправно съгласно чл. 143, ал.

2, т. 3, 4 и 5 ЗЗП – това е така, защото отлагане или намаляване на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки, който е заплатил за услугата „флекси“, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи. Т.е. плаща се за възможността да сезираш кредитора си. Не е ясно и какви са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва някакви други дейности, освен да отрази това свое волеизявление.

Плащането освен това се извършва предварително, независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. Поради това и тази клауза се явява противоречаща на закона като неравноправна (същата не е уговорена индивидуално, а се съдържа в общи условия – чл. 146, ал. 1 ЗЗП) и съответно – не поражда правно действие съгласно чл. 146 ЗЗП. Предвид установените характеристики на услугата „флекси“ същата представлява действие по управлението на кредита и за нея съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПКр. такса не следва да бъде заплащана.

Следователно разходите за услуги „фаст“ и „флекси“ представляват такива за действия съответно по усвояването и управлението на кредита, които е било необходимо кредитополучателят да извърши, и съдът намира, че тези разходи следва да бъдат включени в общия размер на разходите по кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че при включването на тези разходи за допълнителните услуги като общ разход за целите на изчисляване ГПР, същият би бил в размер на 103,44 % и не е посочен точно. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 П. к. България, когато в елементите, от които е изчислен ГПР по договор за потребителски кредит 4

(какъвто няма спор, че е процесният) не са включени всички компоненти, следва да се приеме, че не е налице посочен ГПР, и е допустимо в този случай да се приеме, че потребителят е длъжен да върне на кредитора само онова, което е получил. Разпоредбата на чл. 23 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр предвижда, че при непосочване на ГПР целият договор за кредит е нищожен и на връщане подлежи само полученото от потребителя.

По делото се установи, че на 13.09.2019 г. ответникът е заплатил сумата от 95,97 лева. В хода на развилото се преди настоящото дело заповедно производство с уточнителна молба от 08.01.2021 г. (на лист 20 от частно гражданско дело № 62944/2020 г.) заявителят е посочил, че с извършените от длъжника плащания е погасена сумата за главница в размер на 32,91 лева, поради което претендират такава в размер на 567,09 лева. С определение от 21.01.2021 г., влязло в сила на 02.02.2021 г. (на лист 28 от частно гражданско дело № 62944/2020 г.) съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за главницата над 527,09 лева до пълния предявен размер от 567,09 лева поради неправилно отнасяне на извършеното от длъжника плащане в размер на 40 лева за погасяване на допълнителни услуги, за които такси не се дължат. Поради това, в настоящото производство от претендираната главница по договора за кредит в размер на 527,09 лева следва да бъде приспаднат остатъкът от платената сума в размер на 23,06 лева.

Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bed12104-749b-4d20-a5b0-00d3f6689d02