Решение № 5039 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5039 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110211004 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-4332020217/10.10.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на Л. В. С., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП било незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се наличието на процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че участъкът не бил сигнализиран с пътен знак и процесното място се намирало извън границите на населеното място. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв. Златкова, с пълномощно по делото.

Последната поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното наказателно постановление, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните

1 и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 08.07.2022 г. в 12:50 ч. лек автомобил „БМВ“, с рег. № СВ **** МК, се движил в село Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София, към село Горни Богров. В участъка на бул.

„Ботевградско шосе“ до разклона за „Център за специализация и професионална подготовка“ на МВР, в същата посока на движение, при ограничение в максималната скорост за движение от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът бил засечен да се движи със скорост от 109 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита като 105 км/ч. Доколкото автомобилът е управляван в населено място, то максимално допустимата скорост за движение е била 50 км/ч.

Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение АТСС “Cordon M2”. След осъществена справка за собствеността на автомобила, в сградата на СДВР ОПП бил поканен жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесното МПС. С. декларирал писмено в нарочна декларация от 07.09.2022 г., че в посочените ден и час, автомобилът бил управляван от него самия.

След тези негови изявления, служителят на ОПП СДВР Г. М. съставил на С. АУАН за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който му бил връчен лично и срещу подпис веднага след съставянето му.

На базата на АУАН е издадено и процесното НП с № 22-4332020217/10.10.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на Л. В. С., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите Г. М. и М. П., снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, доказателства за преминато обучение от лицето, констатирало нарушението, от скицата на пътното платно в процесния участък, от която се установява цялата вертикална сигнализация на участъка от пътя, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло посочените доказателства и доказателствени средства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че НП съдържа всички реквизити, предвидени в ЗАНН. Ясно е посочено кое е наказаното лице, кога е извършено нарушението, при какви обстоятелства е извършено последното, както и в какво качество е наказан жалбоподателят. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП не страда от липса на задължителни реквизити.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила за това.

Наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 08.07.2022 г. в 12:50 ч. лек автомобил „БМВ“, с рег. № СВ **** МК, се движил в село Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София, към село Горни Богров. В участъка на бул.

„Ботевградско шосе“ до разклона за „Център за специализация и професионална подготовка“ на МВР, в същата посока на движение, при ограничение в максималната скорост за движение от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът бил засечен да се движи със скорост от 105 км/ч (след приспадане на 3% толеранс).

От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност към момента на установяване на нарушението. Установено е още, че служителят, който е използвал АТСС за установяване на процесното нарушение, е бил обучен за работа с подобен тип устройства.

Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано достатъчно подробно в обжалваното НП - посочено е на кой път и точно къде 3 е извършено същото, в каква посока на движението е установено нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени, поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна конкретика за гарантиране на правото на защита на санкционирания субект.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят правилно е бил наказан за установеното нарушение. Лицето е било поканено надлежно да се яви пред органите на ОПП, за да декларира кой е управлявал автомобила на 07.09.2022 г., като същият е завил в нарочна писмена декларация, че именно той е сторил това.

Законът предвижда възможност, в случай, че ползвателят посочи друго лице, което е управлявало автомобила, то действителният водач да понесе административнонаказателната отговорност, но в този случай такава декларация не е подавана, поради което правилно АНО е установил самоличността на нарушителя. В случая, няма доказателства, които да оборват заявеното от самия жалбоподател в процесната декларация по чл. 188 от ЗДвП, че именно той е управлявал автомобила, поради което той е правилно наказан за извършеното нарушение.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, защото водачът съзнателно е избрал скоростта си на движение, при съзнанието, че максималната допустима скорост е 50 км/ч, същият е вменяем, предвиждал е обществено опасните последици на деянието си и е искал тяхното настъпване в обективната действителност.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че не следва да присъди разноски, защото въззиваемата страна не е претендирала такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

22-4332-

020217/10.10.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на Л. В. С., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и

ЗАКОНОСЪОБРАЗЕНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5