Определение № 205 от 05.05.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 192/2026
- Вид
- Определение № 205
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500192 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.129, ал.3 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№5673/11.02.2026 г., подадена от Р. Я. Б., чрез адв. Д. Д., срещу Определение №98/13.01.2026 г., по гр.д.№1047/2025 г. на ОС-Пловдив, с което е върната депозираната от същия искова молба, по която е образувано производството по гр.д.
№1047/2025 г. на ОС- Пловдив. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят сочи, че на 14.11.2025 г. му е връчено Разпореждане №4027/16.10.2025 г. по гр.д.№1047/2025 г., с което исковата молба е оставена без движение, като с молба от 21.11.2025 г. изпълнил в срок част от указанията на съда. Поради непредвидени обстоятелства
- продължително тежко заболяване на майката на процесуалния представител на жалбоподателя го възпрепятствало да изпълнява служебните си задължения до смъртта й на 10.12.2025 г., а след това, до постановяване на обжалваното определение на 13.01.2026 г. адвокатът полагал непосредствени грижи за своя баща, засегнат от мозъчен инсулт. Подадената от адвоката молба за възстановяване на срока на осн. Чл.64 от ГПК не била удовлетворена. След постановяването на обжалваното определение, но преди връчването му, жалбоподателят вписал исковата молба в Службата по вписванията – Пловдив с вх.рег.№2858/03.02.2026 г. за имотите в гр. Пловдив, и в Службата по вписванията – Смолян с вх.рег.№198/03.02.2026 г. за имотите в гр. Смолян. Извършил вписването в двете териториални Служби по вписванията /въпреки че указания за вписване в двете служби не му били дадени/, и към момента на депозиране на частната жалба указанията за вписване на исковата молба вече били изпълнени. Сочи, че съгласно ТР №3/2009 г. на ОСГК, че невписването на исковата молба не опорочава постановеното решение. Когато съдът констатира частично изпълнение на указанията, той следва да укаже на страната, че част от указанията не са изпълнени, което не е сторено. Невписването на исковата молба не е засегнало и интересите на ответника, тъй като исковата молба, с която е 1 предявен иск за делба за същите имоти, по която е образувано производството по гр.д.
№2097/2025 г. на РС-Пловдив, е вписана, и същото дело е спряно, именно поради преюдициалността на производството по гр.д.№1047/2025 г. на ОС – Пловдив, образувано въз основа на исковата молба, която е върната с обжалваното определение. Настоява се настоящият съд да отмени определението за връщане на исковата молба, както и определението, с което е отказано възстановяването на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, и да върне делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба се представят доказателства за вписването на исковата молба в СВ – Пловдив и СВ – Смолян – преписи от исковата молба с отбелязване на извършеното вписване, както и справка от ИР по партидата на частния жалбоподател и справка от ИР по партидата на ответника по исковата молба, препис от Определение №6959/28.05.2025 г. за спиране на гр.д.№2097/2025 г. на РСПловдив, както и доказателства за непредвидените обстоятелства, станали причина за неизпълнение на всички указания на съда в срок – медицинско заключение от 29.01.2026 г.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба e връчен на насрещната страна, и в дадения от съда срок е депозиран Отговор вх.№12088/30.03.2026 г. от Д. Б. Г. чрез адв. Н. Ш., с който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба и се настоява за потвърждаване на обжалваното определение.
По доказателствата съдът намира, че следва да се приемат приложените към частната жалба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на настоящото производство.
При извършване на служебна проверка съдът констатира, че обжалваното определение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено в изпълнение на служебните задължения на съда да следи за редовността на исковата молба, поради което е допустимо.
По правилността на обжалваното определение съдът намира следното:
С обжалваното определение е върната Искова молба вх.№14013/14.04.2025 г., подадена от Р. Я. Б. срещу бившата му съпруга Д. Б. Г., с която са предявени обективно съединени искове – главни искове с правно основание чл.23, ал.2 от СК, с които се иска да бъде признато по отношение на ответницата, че ищецът е индивидуален собственик на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ведно с построените в същия имот четири самостоятелни сгради, както и на 196/3356 идеални части от ПИ с идентификатор *******, находящ се в землището на гр. С., м. К.“, ведно с построена в същия имот вилна сграда с идентификатор ******* /които имоти са подробно описани/ и съединени с тях евентуални искове с правно основание чл.29, ал.3 от СК, с които се иска при условията на 2 евентуалност, да бъде признат по-голям дял на ищеца от същите имоти, а именно 99/100 идеални части от тях, поради значително по-големият му принос в тяхното придобиване.
С Разпореждане №4027/16.10.2025г. по гр.д.№1047/2025 г. на ОС – Пловдив съдът е оставил исковата молба без движение, с указания за уточняване на петитума на исковата молба, за внасяне на посочена от съда държавна такса по всеки от исковете, както и за вписване на исковата молба, като е даден едноседмичен срок на ищеца за изпълнение на указанията на съда. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищеца на 14.11.2025 г. В срока за отстраняване на указанията е постъпила по делото Молба вх.
№40948/21.11.2025 г., с която ищецът е изпълнил указанията за уточняване на петитума на исковата молба, и за внасяне на определения от съда размер на държавната такса. С посочената уточняваща молба не са представени доказателства за изпълнение на указанията за вписване на исковата молба, като липсва и искане за продължаване на срока за изпълнение на тези указания. След изтичане на срока за изпълнение на указанията на съда, с обжалваното Определение №98/13.01.2026 г. съдът е върнал исковата молба.
Настоящият състав намира така постановеното определение за неправилно, по следните съображения:
Съгласно приетото с Тълкувателно решение №3/2009 г. от 19.07.2010 г. на ОСГК, липсата на вписване на исковата молба не е пречка за възникване на валидно процесуално правоотношение и за постановяването на валиден съдебен акт, с който се дава защита на спорното вещно право, предмет на търсената защита, и който обвързва страните по делото със сила на пресъдено нещо. Въпреки това, предвид императивното изискване за вписване на исковата молба по исковете по чл.114 от ЗС, при дадени от съда изрични указания за вписване на исковата молба, неизпълнението им съставлява основание по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба. Въпреки това, когато ищецът е изпълнил само част от указанията на съда, а някаква част от тях са останали неизпълнени или са ненадлежно изпълнени, съдът следва да укаже на ищеца, че част от указанията на съда изобщо не са изпълнени, или пък че не са изпълнени надлежно, като му даде допълнителен срок да ги изпълни. Дори да се приеме, че в конкретния случай указанията на съда са били ясни и недвусмислени, следва да се вземе предвид, че на вписване подлежи редовната искова молба, поради което приключването на процедурата по отстраняването на нередовностите на обстоятелствената част и петитума на исковата молба има обуславящ характер по отношение на процедурата по нейното вписване. Вписването на нередовна искова молба не би могло да произведе оповестително – защитното си действие по отношение на третите лица, поради което до уточняването на предмета на предявения иск срок за вписването на исковата молба не тече. След като в конкретния случай съдът е приел, че предметът на предявеният иск се нуждае от уточняване, след уточняването му от ищеца, съдът е следвало да извърши преценка дали предметът на предявения иск е уточнен, и в случай, че прецени тези указания за изпълнени, да даде срок на ищеца за вписване на исковата молба, ведно с всички уточняващи иска молби. В конкретния случай ищецът е депозирал уточняваща молба в изпълнение на указанията на съда, но не е имал яснота дали изпълнението на указанията е 3 надлежно според съда. Наред с това, указанията за вписване на исковата молба са непълни – при имоти, находящи се в различни съдебни райони, липсват указания към ищеца в коя точно Служба по вписванията следва да се извърши вписването. Ето защо, връщането на исковата молба единствено поради неизпълнение на указанията за вписването й, в този случай съдът намира за неправилно.
Дори да се приеме, че указанията за вписване на исковата молба са били достатъчно пълни и ясни, и ищецът е дължал изпълнение и на указанията за вписване на исковата молба едновременно с отстраняване на указаните нередовности на петитума на предявения иск, следва да се вземе предвид осъщественото от ищеца към настоящия момент, преди влизане в сила на определението за връщане на исковата молба, надлежно изпълнение на указанията за вписване на исковата молба, както в Службата по вписванията – Пловдив, така и в Службата по вписванията – Смолян.
По така изложените съображения, обжалваното определение се явява неправилно, и следва да се отмени, и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №98 от 13.01.2026 г., постановено по гр.д.№1047 по описа за 2025 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната Искова молба вх.№14013/14.04.2025 г., подадена от Р. Я. Б. срещу Д. Б. Г., по която е образувано производството по гр.д.
№1047/2025 г. на ОС- Пловдив.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4