Определение № 56 от 17.01.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. ХАСКОВО, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20235600500860 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК 200604885, с адрес на управление **** срещу се определение № 1822/31.10.2023 година, постановено по гражданско дело № 1846/2023 година по описа на Районен съд-Хасково, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд-Пловдив.

Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди, че производството по делото, образувано по предявения от него иск срещу Г. С. Д. е продължение на започнатото по ч.гр.д. № 912/2023 година на ХРС заповедно производство. Според чл. 422 ал.

1 от ГПК, искът за съществуването на вземането се смятал за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение подадено по реда на чл. 410 от ГПК в РС-Хасково на 09.5.2023 година, към който момент настоящият адрес на длъжника Д. бил в ***. Д. получила и самата заповед и свързаните с нея съобщения именно на адреса си в ***.

Впоследствие тя го променила и регистрирала адрес в ***. По силата на чл.

120 от ГПК настъпилите след предявяване на иска промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не били основание за препращане на делото, тъй като същите се съобразявали в момента на сезирането. Ето защо и промяната адреса на Д. след представяне на заявлението в съда било без значение за определяне местната подсъдност на иска по чл. 422 от ГПК и не можело да става основание за препращане на образуваното дело към РС-Пловдив.

1

В законоустановения срок ответницата по жалбата Г. С. Д. подава отговор на частната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност. Настоява, че в отношенията с дружеството-ищец има качеството на потребител, съобразно §13 от ЗЗП и чл. 9 ал. 3 от ЗПК. И тъй като към датата на подаване на иска същата имала постоянен адрес в ****, то правилно РС-Хасково приел, че предвид чл.119 ал. 3 от ГПК вр. с чл.113 от ГПК, компетентен да разгледа спора е РС-Пловдив. Целта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК била именно да се даде засилена защита на потребителите като по-слаба икономически страна, като се даде възможност за улеснена защита на правата им. В случая изпращането на делото към РС-Пловдив изпълнявало точно тази цел на закона.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Гражданско дело № 1846/2023 г. на Районен съд-Хасково е образувано на 25.08.2023 година по предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск за установяване вземането за сумата от 2 895,11 лева, за което ищецът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД се е снабдил със заповед № 389/12.05.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в заповедно производство по ч.гр.д. № 912/2023 година, срещу длъжника Г. С. Д.. Видно от материалите на заповедното производство, то е образувано на 09.05.2023 година и преди да се произнесе по заявлението на кредитора, РС-Хасково е установил служебно, че регистрираните постоянен и настоящ адреси на Г. С. Д. е в ****. На този адрес на длъжника Д. е била връчена заповедта, след което тя е подала възражение по чл. 414 от ГПК, сочейки като свой адрес отново този в ****.

В представения отговор на исковата молба по гр.дело № 1846/2023 година Г. Д. е направила възражение за местна неподсъдност на спора, като е заявила, че нейният постоянен и настоящ адреси, от 02.05.2023 година се намират в ***.

РС-Хасково е извършил справка по гр.дело № 1846 /2023 година, при което от Регистъра на населението-НБД „Население“ към ГЗ“ГРАО“ при МРРБ е установил, че Г. С. Д. от 11.05.2023 година е с постоянен и настоящ адрес ****. Това е дало основание на ХРС да уважи направеното от ответницата възражение за местна неподсъдност, да прекрати производството пред същия съд с атакуваното определение и да изпрати делото по 2 компетентност на РС-Пловдив.

При така установената фактическа обстановка ХОС стига до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД като ищец е активно легитимирана страна, поради което има субективно право да заяви инстанционен контрол на акта на първата инстанция.

Искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на представяне на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, което съставлява изключение от общото правило по чл. 125 от ГПК, предвид характера и способа на защитаваните субективни права на ищеца. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Ето защо в случая меродавно обстоятелство с правно значим характер е датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК от дружеството срещу ответницата Д. и постоянният и настоящ адрес на последната към този момент.

Както се установява, заявлението е депозирано на 09.05.2023 година пред РС-Хасково и по него е образувано обсъденото ч.гр.дело № 913/2023 година и към тази дата постоянният и настоящ адрес на Г. Д. е в ***.

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК от страна на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против Г. Д. предвид на отправеното от същата възражение по чл. 414 от ГПК е депозиран пред РСХасково на 03.08.2023 година. Към този момент постоянният и настоящ адрес на ответницата от 11.05.2023 година е ***.

По силата на установената правна фикция, процесната установителна претенция се счита предявена на 09.05.2023 година и именно това е релевантният момент за преценка местната подсъдност на този иск.

Съобразно чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В случая това несъмнено е РСХасково. Без значение е, че към момента на образуване на гр.дело № 1681/2023 година по предявения иск по чл. 422 от ГПК постоянният и 3 настоящ адреси на Г. Д. вече са били променени и са в ****. Ето защо и отправеното възражение по реда на чл. 119 ал. 3 от ГПК от страна на ответницата не намира законово основание.

Безспорно по отношение на иска по чл. 422 ГПК са приложими процесуалните правила за общия исков процес, включително и нормите на чл.

119 ал. 4 от ГПК и чл.120 ГПК. Промяната на адреса на ответника след подаване на исковата молба е промяна на фактическо обстоятелство, обуславящо местната подсъдност и не е основание за препращане на делото, тъй като подсъдността е стабилизирана от момента на предявяването на иска.

При извършена промяна в постоянния и настоящия адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на предявяването на исковата молба срещу него по чл. 422 ГПК, тази промяна е осъществена в режима на висящ процес. Касае се за промяна по смисъла на чл.120 ГПК само на фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, която не е основание за препращане на делото с предмет установителния иск, по възражение по чл 119 ал. 3 от ГПК.

Като е стигнал до противоположен извод, РС-Хасково е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Възражението за местна подсъдност следва да се остави без уважение и делото да се върне на РСХасково за продължаване на производството.

Искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение, поради следните съображения: С постановяването на акта по чл. 121 от ГПК относно подсъдността на заведения спор, производството по същия не приключва по начин, изключващ последващото му разглеждане от съда. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 81 от ГПК, тъй като спорът продължава да бъде висящ. Поради това, разпределението на отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК ще бъде в правомощията на съда по същество, съобразно изхода на спора за всяка една от страните. Искането за присъждане на разноски по страна на Г. Д. също следва да се остави без уважение, - освен поради гореизложеното, така и поради извода за основателност на частната жалба и постановения от ХОС резултат.

Определението не подлежи на касационно обжалване съгласно т.9 в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран така, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1822/31.10.2023 година, постановено по гражданско дело №1846/2023 година по описа на Районен съд-Хасково.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 119 ал. 3 от ГПК на Г. С. Д. - ответник по гр.дело № 1846/2023 година на РС-Хасково за местна подсъдност на предявеният от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК200604885, ***** против нея иск по чл. 422 от ГПК с искане за изпращане на гр.дело № 1846/2023 година по описа на РС- Хасково на РСПловдив, по подсъдност.

ОСТАВЯ без уважение исканията на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД София ЕИК200604885 и на Г. С. Д. за присъждане на деловодни разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5