Определение № 390 от 21.04.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 1291/2022
- Вид
- Определение № 390
- Подписан
- 21.04.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- Светлин Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.142 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.142а · Наказателен кодекс
- чл.143 · Наказателен кодекс
- чл. 20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.196 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.242-чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.242-чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.242-чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.242-чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.242-чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 ал.2 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390 гр. Бургас, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20222100201291 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4-6 от НПК. Образувано е по повод жалба от Р.
Н. К. ЕГН ********** от гр.***, в качеството му пострадал, против Постановление от 10.10.2022г. на прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, с което на основание чл.199 и чл.243 ал.1 т.2 от НПК е прекратено частично – по отношение на обвиненията за престъпление по чл.142а ал.3 т.5 вр. ал.1 вр. чл. 23 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, наказателното производство по Досъдебно производство № 282 ЗМ-112/2022г. по описа на РУ на МВРКарнобат, Пор. № 186/2022г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, образувано за престъпление по чл.142 ал.1 от НК за това, че на 15.04.2022г. на ул. „***“ в гр. Карнобат, Бургаска област, е отвлечен Р. Н. К. ЕГН ********** от гр.Карнобат.
С жалбата се оспорват възприетите от прокурора в обжалваното постановление изводи за недоказаност на обвиненията по чл.142а ал.3 т.5 вр. ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, предявени на обвиняемите Г. П., Й. Р., П. Д. и И. М.. Сочи се, че пострадалият Р.
К., след като е бил примамен с хитрост извън дома му и е бил отвлечен от четиримата обвиняеми, е бил откаран в дома на един от тях – П. Д., и там е бил подложен на физическо насилие, действия, уронващи достойноството му и закани с клещи да му бъдат вадени зъби, при което К. не е можел да напусне адреса до момента, в който обвиняемите преустановили насилствените действия спрямо него. Поддържа се, че обективно е налице противозаконно лишаване от свобода, поради което постановлението за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на това престъпление е незаконосъобразно, като се претендира неговата отмяна и връщане делото на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона.
Жалбата изхожда от легитимиран да обжалва прекратителното постановление субект – физическо лице, имащо качеството на пострадал от престъплението, по отношение на което производството е било прекратено, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243 ал.4 от НПК, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт, и пред надлежния съд.
Поради изложеното, жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е и основателна.
Първото, което прави впечатление при запознаване с оспореното постановление, е пълното отсъствие на фактически и правни мотиви за взетото от прокурора решение, каквито задължително следва да се съдържат в акта по силата на чл.199 ал.2 от НПК.
Цитираната разпоредба е обща и се отнася до всички актове на прокурора в досъдебната фаза на наказателното производство, включително за постановленията по чл.243 ал.1 от НПК, с които производството се прекратява. Задълженията за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, за оценка годността и съдържанието на доказателствата 1 съвкупност, за установяване на релевантните факти, издирване на нарушения закон и правно квалифициране на деянието, както и за установяване на неговия автор и виновното му поведение са изрично възложени на прокурора поради функцията му да ръководи и осъществява надзор над досъдебното производство, съгласно предвиденото в разпоредбите на чл.46 ал.2 т.1 и чл.196 от НПК. В разглеждания случай съдът е в обективна невъзможност да осъществи изискващата се съгласно чл.243 ал.5 от НПК съдебна проверка на обосноваността и законосъобразността на оспореното постановление, тъй като то не съдържа изложение на фактите, които прокурорът счита за установени, посочване на доказателствата, въз основа на които е достигнал до фактическите установявания, нито доказателствен анализ в съотвествие със стандартите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, годен да мотивира убедително и изчерпателно възприетия извод за недоказаност на обвинението по чл.142а ал.3 т.5 вр. ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Липсата на фактическа обстановка и обсъждане на доказателствата изключват и възможността за проверка, доколко изводите на прокурора съответстват на установените в чл.303 и чл.304 от НПК критерии за доказаност, съответно недоказаност на обвиненията. Описаната слабост съставлява достатъчно, но не единствено основание за отмяна на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство.
В постановлението се приема липса на достатъчно като обем и съдържание доказателства за това, от неустановен час на 15/16.04.2022г. до около 02.30 часа на 16.04.2022г. пострадалият Р. К. да е бил противозаконо лишен от свобода в помещение, находящо се на ул. „***“ № ** в гр.Карнобат, като деянието е било осъществено от четиримата обвиняеми в съучастие като съизвършители, и по мъчителен за пострадалия начин. В тази връзка се сочи, че макар спрямо обвиняемия да били осъществени действия на физическо насилие и такива, сериозно уронващи честта и достойноството му, тази деятелност нямала за цел той да бъде лишен от свобода, а целяла да му бъде отмъстено, загдето издал обм. М. за извършен от него палеж, както и че при заявеното за първи път от К. желание да си тръгне, обв.Д. му заявил, че никой не го задържа. Тези съображения не могат да бъдат възприети, тъй като не съответстват на закона и противоречат на събраните доказателства.
От приемането му с публикуването на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 26 от 1968 г.) най - напред като чл.142, а след измененията от ДВ, бр. 50 от 1995 г. – с актуалната номерация като чл.142а от НК, фактическият състав на престъплението „противозаконно лишаване от свобода“ никога не е съдържал съставомерна цел като елемент на субективната му страна.
Ако изобщо е необходимо да се извежда целта на това престъпление, тя според закона не се различава и не надхвърля фактическите очертания и съдържание на самото изпълнително деяние и следващия от него престъпен резултат – противозаконното лишаване на друго физическо лице от свобода, т.е. създаване от дееца на трайно престъпно състояние, при което, в отсъствие на валидни правни основания и противно на волята й, жертвата е фактически лишена от възможност свободно и по собствена воля да избира местонахождението си и да решава дали, кога и в каква посока да се движи. Друг съществен детайл във връзка с преценката, дали конкретно деяние представлява престъпление по чл.142а от НК, е, че средствата и начините за въздействие от страна на извършителя/ите спрямо пострадалия също не са елемент от основния състав на това престъпление.
Противозаконното лишаване от свобода може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни конкретни действия за нейната реализация - с насилие, с побой, заплаха, с измама, с огнестрелни, с хладни оръжия или с помощни средства, както и с различни способи за лишаване на пострадалия от свобода на придвижване – заключване, подпиране, застопоряване на врати или прозорци, завръзване, привеждане в безпомощно състояние, пречене с физически действия на пострадалия да напусне мястото на лишаване от свобода, и т.н. Казаното не изключва възможността извършителят да има една или повече други цели, които преследва паралелно с лишаването на пострадалия от свобода, или за постигането на които лишаването от свобода на жертвата е необходимо условие.
Разглежданият случай изглежда точно такъв, доколкото видимата цел на обвиняемите е била К. да бъде отвлечен и отведен в помещението на обв. Д., където в течение на часове част от обвиняемите да издевателстват над него. За реализиране на тази цел пострадалият е следвало да е на разположение на дейците, което е постигнато чрез постоянното физическо присъствие на поне трима от извършителите в помещението, численото им превозходство и 2 активно осъществяваните от част от тях насилствени действия спрямо жертвата, внушавайки й по този начин страх и лишавайки я от възможност да си тръгне.
В контекста на изложените принципни положения, наличните по делото доказателства явно не съотвестват на становището на прокурора, че Р. К. за период от приблизително два часа на 15 срещу 16.04.2022г. не е бил противозаконно лишен от свобода в помещение, находящо до дома на обв. Д. в гр.Карнобат, ул. „***“ № ***, а е бил свободен и реално е могъл да напусне това помещение в произволно избран от него момент и посока.
След като бил отвлечен от четиримата обвиняеми и откаран с автомобила на обв.Г. П. до адреса на обв. П. Д., съгласно собствените му показания К. бил съпроводен от обвиняемите вътре в помещение, находящо се в двора на имота. Там, след като му поискали сметка защо е издал на органите на МВР обв. М. за извършен от него няколко дни по-рано палеж, обв. Д. започнал да му нанася удари по лицето и главата първо с юмруци, а впоследствие с гумено дилдо (изкуствен мъжки полов член), обв. М. първо разглеждал съдържанието на телефона на пострадалия и изтрил част от кореспонденцията му, а впоследствие също нанесъл множество удари по главата и лицето на К.. Обв. П. Д. взел клещи със сини дръжки и заплашил пострадалия, че ще му извади зъбите, като с клещите захапал дясната длан на К. и стиснал силно, а впоследствие преметнал през тялото му въже с намерение да го завърже.
Обвиняемите Д. и М. заплашвали К., че ще го изнасилят, карали го да лапа изкуствения член, обвиняемите М. и П. снимали случващото се с телефоните си. Накрая обвиняемите Д. и М. седнали на диван от двете страни на пострадалия К. и започнали едновременно да му нанасят удари по главата, корема и гърба. Около 02.30 часа на 16.04.2022 г. обвиняемите преустановили побоя, обв. К. изразил желание да си тръгне и обв. Д. му казал, че никой не го спира, като на тръгване обв. М. му върнал телефона. Междувременно обв. П. вече си бил тръгнал, а останалите трима обвиняеми останали в помещението. По време на побоя в помещението дошла свид. К. К. – приятелка на обв. П., която останала в помещението около половин час и станала очевидец на действията на обвиняемите и състоянието на пострадалия.
Посочените от пострадалия в показанията му фактически твърдения, обобщени накратко по-горе, намират ясно и еднозначно потвърждание в заключенията на извършената съдебномедицинска експертиза, ДНК Експертиза № 22/ ДНК-152, съдебнотехническите експертизи за изследване на видеозаписи и съдържание на мобилен телефонен апарат, и отчасти от обясненията на обв. П. Д., дадени след последното му привличане в това качество на 01.09.2022г., както и от иззетите при огледа на местопроизшествието веществени доказателства. При наличието на такива по обем и съдържание доказателствени източници е трудно да се възприеме решаващият извод на прокурора, че обвинението за противозаконно лишаване от свобода е недоказано, особено при липсата на други доказателства, които да разколебаят или изключат тезата на пострадалия. Необходимо да се отбележи, че критериите за доказаност на обвинението са установени в закона принципно, абстрактно и общо за всякакви обвинения, а степента на доказаност на всяко конкретно обвинение следва да се преценява самостоятелно с оглед спецификите на разглеждания случай и събраните по конкретното производство доказателства. Често в практиката пострадалият е единствен очевидец на извършеното спрямо него престъпление, и преобладаващият брой такива хипотези са налице именно при престъпленията против здравето и телесния интегритет (чл. 128 – чл.132), при отвличане и противозаконно лишаване от свобода, принуда и закана (чл. 142 – чл. 144а от НК), както и при престъпленията против половата неприкосновеност (чл.149 – чл. 154а от НК). Във всеки отделен случай, когато се извършва преценка за доказаността на определени факти или обвинения, следва да се държи сметка и за обективно възможния обем и брой съществуващи доказателства. Именно поради това прокурорът е дължал стриктен, обективен и всеобхватен анализ на всички събрани при разследването доказателства, включително разнопосочните показания на свид. К. К.. Няма как да бъде споделен аргументът, че щом четиримата обвиняеми били в приятелски отношения помежду си, и отказвали да направят самопризнание, това изчерпвало възможностите за събиране на допълнителни доказателства. Право на всяко лице, привлечено към наказателна отговорност, е да дава или да не дава обяснения, да не признава участие и вината си, да представя защитни версии по свой избор, независимо дали съответстват на действителните факти, при това без да носи отговорност за избраната форма на защита. От съдържанието на постановлението не личи 3 изброените в началото на този абзац доказателствени източници да са били обсъдени поотделно и в съвкупност, да е била преценена тяхната годност, достоверност и относимост към предмета на доказване, да са били съпоставени с твърденията на обвиняемите и евентуално подкрепящите ги други доказателства, и на тази основа да са изведени конкретни, доказателствено обосновани, обективни и съответстващи на закона изводи относно факта на деянието, неговата съставомерност като престъпление и правна квалификация, неговия автор и наличието на виновно поведение при осъществяването му.
Разпечатката съдържа 21 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bed04c0a-0881-4131-b6b5-bf262d6b187e