Решение № 4419 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4419 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330113322 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу Б. Г. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 798,11 лева, равняваща се на 408,07 евро – главница за периода 07.01.2024 г. – 07.11.2024 г. по Договор за потребителски паричен кредит № ***/*** г., сключен между ответника и ***, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.07.2024 г., сумата в размер на 466,71 лева, равняваща се на 238,63 евро, представляваща договорна лихва върху главницата за периода 07.01.2023 г. – 07.11.2024 г., сумата в размер на 62,28 лева, равняваща се на 31,84 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 07.01.2024 г. – 21.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 4002,34 лева, равняваща се на 2046,36 евро, представляваща главница за периода 07.12.2023 г. – 07.11.2024 г. по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между ответника и ***, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.06.2024 г., сумата в размер на 245,00 лева, равняваща се на 125,27 евро, представляваща договорна лихва за периода 07.12.2023 г. – 07.11.2024 г., и сумата в размер на 352,77 лева, равняваща се на 1

180,37 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 07.12.2024 г. - 21.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10080/27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 20114/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че на *** г. между ответника и *** е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***/*** г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 5500,00 лева, която следвало да бъде върната на шестдесет месечни вноски в срок до 07.05.2028 г. Посочва се, че вземанията по договора били прехвърлени от заемодателя на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.07.2024 г., за което ответникът следвало да се счита уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Също така в исковата молба се посочва, че на *** г. между ответника и *** е сключен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 10 251,00 лева, която следвало да бъде върната на тридесет месечни вноски в срок до 07.05.2025 г.

Посочва се, че вземанията по договора били прехвърлени от заемодателя на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.06.2024 г., за което ответникът следвало да се счита уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Поради неизпълнение на задълженията по посочените договори, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 20114/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове по чл. 422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски в производството.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в 2 исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

С молба вх. № 92009/23.09.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.95 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 100 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В производството ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 60,63 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро, които следва да му бъдат присъдени.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 306,05 евро, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.

Г. С., ЕГН: **********, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, на основание правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 408,07 евро – главница за периода 07.01.2024 г. – 07.11.2024 г. по Договор за потребителски паричен кредит № ***/*** г., сключен между ответника и ***, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и 3 прехвърляне на вземания (цесия) от 10.07.2024 г., сумата в размер на 238,63 евро, представляваща договорна лихва върху главницата за периода 07.01.2023 г. – 07.11.2024 г., сумата в размер на 31,84 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 07.01.2024 г. – 21.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2046,36 евро, представляваща главница за периода 07.12.2023 г. – 07.11.2024 г. по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между ответника и ***, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.06.2024 г., сумата в размер на 125,27 евро, представляваща договорна лихва за периода 07.12.2023 г. – 07.11.2024 г., и сумата в размер на 180,37 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 07.12.2024 г. - 21.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10080/27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 20114/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Б. Г. С., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС

Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, сумата от 306,05 евро (триста и шест евро и пет евроцента), представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 306,05 евро (триста и шест евро и пет евроцента), представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 20114/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

След изтичане на посочения едномесечен срок от връчване на препис от решението, ч.гр.д. № 20114/2024 г. на Районен съд Пловдив да се върне, ведно със заверен препис от решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4