Решение № 622 от 30.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100501120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение

№20041756/13.06.2022г., поправено с решение

№20111740/27.12.2023г., постановени по гр.д. №20222/2020г. на СРС, 151 състав, са отхвърлени предявените от А. А. В., С. С. В. и А. С. В., последните две действащи чрез родителите си А. А. В. и С.А. В., чрез пълномощника си А. С. В., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, искове с правно основание чл.423, ал.1 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на А. А. В. сумата в размер на 15000 лева, на С. С. В. сумата в размер на 25000 лева и на А. С. В. сумата в размер на 25000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат на ПТП, настъпило на 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от настъпване на застрахователното събитие – 11.09.2018г. до окончателното погасяване, като неоснователни. Осъдени са А. А. В., С. С. В. и А. С. В., последните две действащи чрез родителите си А. А. В. и С.А. В., чрез пълномощника си А. С.

В., да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 600 лева разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищците А. А. В., С. С.

1

В. и А. С. В., действаща чрез своите родители А. А. В. и С.А. В., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. От събраните по делото гласни доказателства се установявала особено близката привързаност между ищците и Г. В.. Последната поддържала контакт с ищците и приела първата ищца като своя дъщеря. Около шест месеца всяка година ищците прекарвали при своята баба, която се грижела за тях и им помагала за всичко, включително в подготовката за училище. Връзката между ищците и тяхната баба, съответно свекърва, им причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. След сключване на брака й със сина на Г. В. първата ищца се преместила да живее в дома , което било свързано с отчуждаване от средата на живот и съответно до изграждане на силна връзка с починалата. Именно тя помагала за всичко възможно, за да се чувства добре в новия си дом, както и я учела как да отглежда двете си дъщери в ранните години на техния живот. Ежедневието им и начина им на живот били свързани и това установявало силната емоционална връзка между тях. През летните години от годината Г. В. живеела заедно с ищците на своята вила. От 2005 до 2012г. ищците живеели заедно с А. В. и Г. В. в тяхното жилище. Г. помагала за отглеждането на децата. След като заживели в отделни апартаменти продължили да се виждат и да общуват ежедневно, тъй като жилищата им били в съседство. Обстоятелството, че са прекарвали много време заедно установявало наличието на по-силна от нормалната за тези отношения връзка, като неправилно първоинстанционният съд приел, че тази връзка не е изключителна. Събраните в хода на производството доказателства установявали наличието на привързаност по-голяма от нормалната за този вид родственици, което обосновавало наличието на по-големи морални и емоционални вреди от смъртта на Г. В.. Претърпените от ищците вреди се установявали от събраните в хода на производството свидетелски показания, както и от представените писмени доказателства, установяващи влошаването на здравословното им състояние. Решението било и необосновано, тъй като първоинстанционният съд не посочил мотиви за всеки един от предявените искове и дали е или не е налице необходимата близост и задълбоченост на емоционалната и морална връзка между всяка една от тях и Г. В.. Съдът кредитирал свидетелските показания, като посочил, че от тях се установява 2 близост между ищците и починалата, но не посочил мотиви, които да обосновават твърдението за липса на изключителност във взаимоотношенията. Липсвал цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства. Съдът не обсъдил свидетелските показания в частта, че ищците са прекарвали по 5-6 месеца всяка година в едно домакинство с починалата.

Установени били и честите контакти между тях, при които били използвани и съвременните начини, технологии и средства за комуникация. Поради изложеното молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Д., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. От свидетелските показания се установявало, че Г. В. е оказвала подкрепа на сина си и неговото семейство посредством помощ в отглеждането на децата, когато се намирала в Русия, но през по-голямата част от годината са комуникирали единствено посредством интернет връзка. По време на пребиваването на Г. В. в България през поголямата част от годината нито една от ищците не я е посещавала. Нямало житейски обстоятелства, които да обуславят създаването на по-дълбока връзка между ищците и покойната, която да обуславяла страдания, надхвърлящи по интензитет нормалните за съответната степен на родство, още повече, че същите живеели в отделни семейства, отделни жилища, а през по-голяма част от времето и в отделни страни. Ищците не били от кръга на лицата, имащи право на обезщетение и ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не се прилагало за ПТП, настъпили преди датата на постановяването му и отмяна на действащото допреди това ППВС №2/1981г.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.

Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на 4 близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. (в този смисъл решение №626/24.10.2024г. по гр.д. №3785/2023г. на ВКС, III ГО и цитираните в него решения на ВКС).

Анализът на ангажираните от ищците гласни доказателства не дава основание да се приеме, че са създадени отношения на изключително близка привързаност между тях и починалата тяхна баба/свекърва, така че търпените от нейната смърт вреди да бъдат окачествени като надхвърлящи по обем и интензитет характерните страдания при тази родствена връзка и те да бъдат приравнени като търпени при загуба на най-близкия човек. Според свидетелските показания починалата Г. В. била близка със своя син и неговото семейство, като ги подпомагала финансово и помагала в грижите за децата.

Когато се връщала в Русия живеела с ищците на вилата. Давала много за възпитанието на децата и много обичала снаха си. Всички много дълбоко преживели смъртта й. Много често общували по скайп. Всяка година през април или май Г. отивала в Новосибирск и се прибирала през септември.

Децата непрекъснато били при Галя, която ги гледала и се занимавала с тях и помагала финансово. Установеното от гласните доказателства не води до извод за нетипични обстоятелства, породени от конкретна специфична в житейски план ситуация, които да провокират изключителност, разбирана 5 като особена близост, в отношенията между ищците и тяхната баба/свекърва.

Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между баба и внуци, респ. свекърва и снаха. Без съмнение загиналата Г. В. е оказвала на сина си и неговото семейство внимание, помощ, обич и грижа, но това не е достатъчно, за да обоснове материалната легитимация на ищците по смисъла на тълкувателното решение. Обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на Пленума на Върховния съд, от причинена смърт на техни близки, следва се присъжда само по изключение при наличието на следните кумулативни предпоставки: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.