Определение № 6472 от 19.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6472 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500534 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407 ГПК.

Образувано е по жалба срещу разпореждане на Софийски районен съд, 44 състав по ч. гр. д. № 38579/2021 г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя в полза на заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането, посочвайки, че не е спазена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение п о чл410 ГПК, доколкото е била приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК , въпреки че са събрани достатъчно данни, че длъжникът не живее на адреса, на който е търсен от съда. В тази хипотеза, след като заповедта не е надлежно връчена, то в жалбата се сочи, че заповедта за изпълнение не може да влезе в сила, респективно не представлява годно изпълнително основание, въз основа, на което да бъде издаден изпълнителен лист. Приложено е и възражение по чл.423 от ГПК.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, намери от фактическа и правна страна следното:

Релевантните за настоящото производство факти са както следва:

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение 1 по по чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Заповедта е изпратена за връчване на длъжника на адреса, отразен като постоянен и настоящ такъв, в изготвената служебно справка от Национална база данни „Население“.

След посещение на адреса на длъжника на 22.09.2021г., на 04.10.2021г. и на 26.10.2021г. призовкарят е залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК /на вратата на входа и на таблото за уведомления/, като е събрал данни , че живущите от входа нямат информация за лицето.

Разпоредено е извършване на справка за активни трудови договори, за които са открити данни и е разпоредено връчването на заповедта да се извърши по местоработата на длъжника. Призовката е върната в цялост от връчителя с отбелязване, че при посещение на адреса такава фирма не е открита.

На 17.01.2024г. г. СРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

От справката, представена от ЧСИ във връзка с образуваното изпълнително дело се установява, че по него няма връчвани съобщения – изпратените не са връчени, респ.не са редовно връчени.

Предвид това, подадената жалба е в срок, доколкото няма данни лицето да е било запознато лично с насоченото срещу него принудително изпълнение, респективно не е започнал да тече срокът за оспорването му. Подадено от е от компетентно за това лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

Предвид нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК , когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

2

Настоящият съдебен състав приема, че за да бъде връчването редовно по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК връчителят следва да е събрал категорични данни, че длъжникът фактически пребивава на адреса. Видно от удостовереното в разписката за връчване на заповедта по чл.410 ГПК връчителят отбелязал конкретни дати, на които посетил адреса на длъжника в рамките на повече от един месец, като един от дните е почивен. Посочил, че не открил лице, което да получи съобщението, поради което залепил уведомление. Отразено е също така, че изрично са събрани данни, че живущите на този адрес не познават длъжника и не знаят същия да живее на адреса.

От това обстоятелство – дали длъжникът пребивава на адреса или го е напуснал следват различни правни последици. В случай, че длъжникът живее на адреса, връчването ще се приеме за редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК ще стартира теченето на срока за възражение по чл.

414 ГПК. В случай, че адресатът не живее на адреса ще е налице основание за приложение на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , а именно даване на указания на заявителя да предяви иска си по реда на чл. 422 ГПК.

В настоящия случай и предвид изричното изявление на лица от адреса, че длъжникът не живее там, а още повече – не е бил откриван неколкократно на този адрес, районният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК като откаже да издаде изпълнителен лист и даде изрично указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Предвид гореизложеното разпореждането за издаване на изпълнителен лист се явява незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, а издаденият от районния съд изпълнителен лист – обезсилен. След връщане на делото следва да бъдат дадени указания за предявяване на иск за оспорените суми.

Предвид основателността на жалбата срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, съдът не дължи произнасяне по подаденото възражение по чл.423 от ГПК.

По разноските:

Не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК, доколкото с постановения в настоящето дело съдебен акт не се приключва делото, като страната има възможност да претендира сторените разноски в производството по установяване на вземането. Ето защо разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 17.01.2024 г. по ч.гр. дело № 38579/2021 г. по описа на СРС, 44-и състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист от 19.01.2024 г. по ч.гр. дело № 38579/2021 г. по описа на СРС, 44-и състав.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4