Решение № 177 от 11.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Враца, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в сле***** състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20251420200421 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.

А. С., ЕГН ********** от гр.***** против Наказателно постановление №25-1795000085/08.04.2025 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Враца, РУ Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.5 КЗ е наложена глоба в размер на 800.00 лева.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Поддържа се, че не му е връчено предходно издаденото наказателно постановление през месец май 2024 г. и влязло в сила на 12.06.2024 г.

Ответната страна по жалбата не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 17.03.2025 г. в 13:02 часа, в гр.Враца, ул.Васил Кънчов 44, с посока на движение бензиностанция Лукойл, полицейските служители Л. И., В. М. и Д. К. спрели за проверка водача Д. А. С., който управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 220 с регистрационен номер ***** собственост на *****. При проверката служителите установили, че няма сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Установено било, че по отношение на С. било издадено НП № 240286-000165/14.05.2024г. за същото по вид нарушение, което е влязло в законова сила на 12.06.2024 г.

За констатираното нарушение бил издаден

АУАН

Серия GA

№1379216/17.03.2025 г.

1

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за КЗ на основание чл.638, ал.5 КЗ е наложена глоба в размер на 800.00 лева.

По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: Наказателно постановление №25-1795-000085/08.04.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Враца, РУ Враца; АУАН Серия GA №1379216/17.03.2025 г.;

Заповед №369з-189/25.01.2022 г. на Директора на ОДМВР-Враца; Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на външните работи; Справка за нарушител/водач Д.

А. С. и НП № 24-0286-000165/14.05.2024г.

В хода на делото са разпитани свидетелите - полицейски служители Л. И., В. М. и Д. К., чииито показания съдът кредитира изцяло като последователни, логични и достоверни.

НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен, видно от представеното по делото заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на външните работи, относно оправомощаване на длъжностните лица от ОДМВР-Враца да издават НП. Постановлението е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити. Нарушението е описано точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е било извършено.

От събрания доказателствен материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено извършеното нарушението от страна на жалбоподателя Д. С. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят С. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ.

С други думи, когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната административнонаказателна отговорност по чл.638, ал.1 от КЗ на водача на МПС произтича от управлението като дейност, спадаща към общото понятие „използване“ на МПС, чийто собственик /в случая – друго физическо лице/ не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За водачите несобственици не съществува задължение да сключват застрахователния договор, вместо собствениците на автомобилите, а върху тях тежи задължението да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ договор. Ето защо съдът приема, че в случая Д.ието е осъществено от обективна страна.

2

Съдът намира на следващо място, че нарушението се явява доказано и от субективна страна. Действително от събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателят е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката. Незнанието на този факт обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението. Съгласно установения в чл.7, ал.1 и 2 от ЗАНН принцип Д.ието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; непредпазливите ***** не се наказват само в изрично предвидените случаи. В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост. Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонаД.ост), но е съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Това е така, защото като водач на моторното превозно средство, жалбоподателят преди да поеме управлението му е следвало да се убеди, че за автомобила има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, което обстоятелство може да бъде установено от водача посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Нещо повече – нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП вменява в задължение на водача на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, освен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака, както и застрахователната полица /в този смисъл е и практиката на съдилищата в страната: Решение № 3809/17.11.2017 г. на Сандански районен съд по АНД № 502/2017г., Решение от 22.03.2016г. на Добрички районен съд по АНД № 1595/2015г., Решение №1440/20.02.2017г. по АНД № 2137/2016г. на Районен съд Благоевград, Решение №1423/20.02.2017г. по АНД № 2317/2016г. на Районен съд Благоевград, Решение от 07.06.2016г. по КАД № 185/2016г. на Добричкият административен съд и много други.

От събраните по делото доказателства се налага извод, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и същото е съобразено с материалния закон.

Извършеното Д.ие от жалбоподателя обосновава повторност на нарушението по чл.638, ал.5 КЗ, за което му е наложена глоба в минимално определения размер от 800.00 лева.

В атакуваното наказателно постановление изрично е вписано, че по отношение на водача Д. С. има издадено НП №24-0286-000165/14.05.2024г. за същото по вид нарушение, което е влязло в законна сила на 12.06.2024 г.

Съгласно §1, т.52 "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Видно от приложеното наказателно постановление №24-0286-000165 от 14.05.2024 г., 3 по отношение на Д. С. е наложена глоба в размер на 400.00 лева за нарушение, именно по чл.638 ал.3 КЗ. Същото е връчено на 28.05.2024 г. на нарушителя, поради което е влязло в законна сила на 12.06.2024 г.

Липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. В така посочената норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.

В настоящия случай обаче, конкретното Д.ие не се отличава по какъвто и да е начин от другите ***** от този вид. Тъкмо напротив, същото следва да се възприеме като характерен случай на нарушаване разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ , но този път при условията на повторност, по смисъла на чл.638, ал.5 КЗ. В допълнение към това, трябва да се отчете и характера на охраняваните обществени отношения, на които законодателят е дал по-висока степен на защита. Тази защита не може да се преодолее чрез института на маловажния случай, а посочените от жалбоподателя житейски доводи не са основание за освобождаването му от административнонаказателна отговорност. Неслучайно законодателят е регламентирал, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за всяко МПС е задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от виновно поведение на водача на МПС на останалите участници в движението по пътищата.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1795-00085/08.04.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.638, ал.5 КЗ, на Д. А. С. с ЕГН ********** от гр.Берковица е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4