Присъда № 94 от 15.06.2023, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр. № 94/15.06.2023 г. по НОХД № 163/2023 г.:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия С. М. Т. от с. С., обл. Я. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.

Сьдьт откри производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция - при приключване на разпоредителното заседание по делото, т.к. прокурорът, защитникът и подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК поискаха в разпоредителното заседание делото да приключи по реда на Гл.27 от НПК. Пострадалият и неговият повереник заявиха, че наказателното производство може да приключи по реда на Гл.27 от НПК, като на 13.04.2023 г. с искова молба пострадалият М. от с. С. е поскал да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство, след като е предявил граждански иск против С. за заплащане на обезщетение за причинени на М. имуществени вреди в размер на 1040 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Прокурорът, подсъдимият и неговия защитник заявиха, че гр.иск е допустим и може да се приеме за разглеждане в наказателното производство.

Пострадалият и неговият повереник заявиха, че поддържат предявения гр. иск и искат да бъде приет в наказателното производство, като пострадалият да бъде конституиран като гр.ищец и частен обвинител в процеса. Съдът прие гр.иск така както е предявен и контитуира в процеса като гр.ищец и частен обвинител пострадалия М. с повереник адв.И. от АК-Я..

Сьдьт на основание чл.372, ал.1 от НПК разясни на подсъдимия, че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите и вещото лице/в.л./, а всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства, както и заключението на в.л. ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

При предварителното изслушване на страните по чл.371, т.2 от НПК подсъдимият и защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.

Прокурорът изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия изцяло се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.

В тази насока бе и становището на гр.ищец и частен обвинител и неговия повереник, като М.М. и повереника му заявиха, че поддържат предявения гр. иск.

Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване 1 на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението в обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС около минимума предвиден в закона при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, а гр.иск да бъде уважен.

Гр.ищец и частен обвинител М.М. пледира лично и чрез повереника си за признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, имайки предвид, че наказателното производство се провежда по реда на Гл.27 от НПК. Прави се искане на подсъдимия да бъде наложено наказание ЛС в размер на 6 год., а не към минималния размер, предвиден по НК, след като се отчете, че подсъдимият е предал доверието на пострадалия, който му е помагал много пъти, че е осъждан за престъпления от общ характер и не са налице предпоставките за приложението на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК. Прави се искане гр.иск да бъде уважен в пълен размер и се присъдят и разноските по делото на гр.ищец и частен обвинител.

Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от досъдебното производство/ДП/ адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение и не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт.

При последната си дума заявява, че е извършил инкриминираното деяние, защото не е имал пари, за да си закупи храна, изразява съжаление за извършеното от него деяние. Чрез защитника си пледира за налагане на минимално наказание ЛС на основание чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото деецът е оказал съдействие за разкриване на обективната истина в ДП, същият е в млада възраст, в тежко материално положение, без средства за препитание, което го е довело до извършване на престъплението. Прави се искане от защитата за налагане на наказание от 2 год. ЛС, което изтърпяно ефективно ще бъде справедливо и напълно достатъчно за поправянето на дееца.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.08.2022 г., около 15.30 часа, подсъдимият С. от с. С., след употреба на алкохол решава да извърши кражба от имот в същото село на ул.

П..... В изпълнение на взетото решение подсъдимият Т. влиза в имота през задния двор и се отправя към находящата се там къща. Прониква във вътрешността през незаключена врата и се насочва към стая, където е знаел, че се намира метална каса, съдържаща парични суми, собственост на свидетеля М.. Намира ключовете за касата в стаята, отключва я и от горния рафт взема пачка с банкноти от по 50 лв. хванати с ластик, на обща стойност 1050 лв., собственост на свидетеля М.. Излиза от къщата по същия път.

Парите похарчва за лични нужди.

2

С протокол за доброволно предаване от 11.08.2022 г. С. предава на органите на реда 1 бр. банкнота с номинал от 10 лв., която е получена от пострадалия.

Деянието е извършено от подсъдимия С. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б."а" от НК, тъй като е осъден, както следва: по ......, съгласно и разпоредбата на чл.30 от НК. Подсъдимият не е реабилитиран по чл.87 от НК или амнистиран за горепосочените осъждания.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията и самопризнанията на подсъдимия от ДП/л.41- л.42 и л.51 – л.53/ и от с.з. и от показанията на свидетелите М., дадени по ДП/л.16–л.19/, които гласни доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви, събрани на основание чл.373, ал.2 и 3 от НПК.

Фактическата обстановка се установява и от всички писмени и веществени доказателствени средства, приети, прочетени от съда и предявени на страните на основание чл.283 и чл.284 от НПК в с.з. – справки за изтърпяни присъди от с.з. /л.15 и л.16/, протоколи за доброволно предаване/л.11, л.14, л.19 от ДП/, справки за съдимост на подсъдимия от ДП/л.20-л.24/, както й заключение на в.л. по Видеотехническата експертиза/ВТЕ//л.26 - л.32, с фотоснимки от л.29-л.л.31 и ДВД от л.12 на ДП/, които кореспондират както помежду си, така и с приетите от съда доказателства.

От гласните, писмените и веществените доказателствени средства, които си кореспондират се установи, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние по предявеното му с ОА обвинение по смисъла на чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" от НК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подсъдимият С., с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.к. на 01.08.2022 г., около 15.30 часа, от дом, находящ се в с. С., действайки в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - ключ /при отключване на касата/, е отнел чужди движими вещи - паричната сума в размер на 1050 лева, от владението на собственика М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са движи непотребими вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. Подсъдимият е извършил престъплението по чл.196, т.2 от НК – квалифицирана "кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава посочен по-горе. Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, чрез използване на визираното техническо средство/ключ на собственика/, с което е извършено отключването на процесната каса, като с отнемането на всички вещи/сумата от 1050 лв./, собственост на пострадалия и напускането на дома на това лице престъплението е довършено. Подсъдимият в качеството на 3 извьршител е участвал в осъществяването на деянието, като правилно ЯРП е предявила обвинение на подсъдимия за извършена кражба в условията на „опасен рецидив”, но в хода на съдебното следствие се установи, че деянието е извършено по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, но не и в хипотезата на чл.29, ал.1,б.“б“ от НК/видно от съображенията на съда за съдимостта на лицето/, т.к. престъплението е осъществено в 5-годишния срок от изтърпяването на посоченото по-горе наказание ЛС от подсъдимия, имайки предвид разпоредбата на чл.30 от НК и данните за осъжданията на дееца, като не се установи процесното деяние да е извършено и при условията на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, поради което подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан на основание чл.304 от НПК по това обвинение.

При осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на вещите, взимайки тези вещи, а по-късно с напускане на местопрестъплението е успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен случай” на кражба, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.

По делото се установи също, че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи, или основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи.

От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето непосредствено преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - прекъсва владението на собственика на вещите и установява свое владение незаконно, дори престъпно. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил с парите – изиграл част от тях в казина, а другата използвал за лични нужди.

Желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин, тежкото му социално положение и изградените у него престъпни навици са го подтикнали към извършване на престъплението.

Съобразно гореизложеното, както и от фактическите и правни доводи на страните по делото относно обективната и субективна страна на процесното деяние, които съдът споделя, бе прието от настоящия съдебен 4 състав, че подсьдимият е извършил кражбата и го призна за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

Сьдьт взе предвид следното при определяне на вида и размера на наложеното наказание:

Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост и този вид престъпления бележат изключително висок ръст през последните години в нашето общество.

Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и факта, че същият е осъждан многократно за кражби.