Решение № 2013 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2013 гр. С, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110151132 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на М.

З. Ш., ЕГН ********** срещу „С“ АД, ЕИК ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 42 239,89 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2024 г. – 31.10.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 3 768,97 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.

1 КТ за един месец /срока на предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ чл. 224, ал. 1 за сумата от 2 912,38 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 17 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ чл. 269, ал. 2 КТ за сумата от 950,00 лева, представляваща равностойността на непредоставени от работодателя на работника ваучери за храна за периода 01.03.2024 г. – 31.10.2025 г.; 5/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3580,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2024 г. – 06.11.2025 г. върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение.

1

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 522 от 29.03.2021 г., по който заемал длъжността „програмист софтуерни приложения". Поддържа, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на 04.11.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неизплащане на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 4 от трудовия договор работодателят се е задължил да изплаща ежемесечно в срок до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи, трудовото възнаграждение в уговорения размер. Въпреки това обаче ответникът не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м.07.2024 г. – м.10.2025 г., с изключение на месеците юни и юли, чийто размер възлиза на сумата в размер на 42 239,89 лева, която се претендира в настоящото производство. На следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 17 работни дни неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение в размер на 2 912,38 лева. Твърди, че съгласно посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 64/04.11.2025 г., работаделят дължал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на 3 768,97 лева. Излага, че съгласно вътрешните правила на работодателя имал право и на ваучери за храна за периода от март 2024 г. до октомври 2025 г., чиято равностойност в размер на 950 лева се претендира в настоящото производство.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответното дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/ сумата от 42 239,89 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2024 г. – 31.10.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 3 768,97 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.

1 КТ за един месец /срока на предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ чл. 224, ал. 1 за сумата от 2 912,38 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 17 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до 2 окончателното изплащане на сумата; 4/ чл. 269, ал. 2 КТ за сумата от 950,00 лева, представляваща равностойността на непредоставени от работодателя на работника ваучери за храна за периода 01.03.2024 г. – 31.10.2025 г.; 5/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3580,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2024 г. – 06.11.2025 г. върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба изрично се заявява, че ответното дружество не оспорва и изрично признава следните обстоятелства: че между страните в производството е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 522/29.03.2021 г. („Трудовият договор“); че дружеството не е заплатило в срок дължимите на ищеца трудови възнаграждения за периода от м. юли 2024 г. до м. октомври 2025 г. (с изключение на трудовите възнаграждения за м. юни 2025 г. и м. юли 2025 г.), както и дължимите обезщетение по чл. 221 от КТ за неспазен срок на предизвестие /до нетен размер от 3360,74 лева/ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни /до нетен размер от 2484,03 лева/; че дружеството дължи на ищеца трудови възнаграждения за периода от м. юли 2024 г. до м. октомври 2025 г. в общ нетен размер от 42 239,89 лева, както и законна лихва за забава върху посочената сума от датата на подаване на Исковата молба (06.11.2025 г.) до окончателното й изплащане; че дружеството дължи на ищеца за законна лихва за забава върху сумата за неизплатени трудови възнаграждения за периода от датата на настъпване на падежа на всяко от тях до датата на подаване на исковата молба в размер на 3 294,17лева.

По отношение на претенцията на ищеца за ваучерите за храна се сочи, че се признава дължимостта на претендираните ваучери за храна за периода месец април 2024 г. до месец октомври 2025 г., включително техния размер, но доколкото същите представляват средство за задоволяване на социалнобитовите потребности на служителите по см. на чл. 294, т. 7 от КТ същите, следва да се изплащат в натура, като не съществува законов механизъм, при който да бъде изплащан паричният им еквивалент.

С молба вх. № 847/05.01.2026 г., подадена от името на ищеца, се прави искане с правно основание чл. 214 ГПК за допускане изменение в цената на 3 предявените искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, като искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата от 2484,00 лева, вместо първоначално заявения размер от 2912,38 лева, а искът с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ да се счита предявен за сумата от 3360,74 лева вместо първоначално заявения размер от 3768,97 лева.

Доколкото искането е направено в законоустановения за това срок, съдът с определение, постановено в проведеното на 26.01.2026 г. открито съдебно заседание по делото, е допуснал исканото изменение в цената на предявените искове с чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и е прекратил производството по същите за разликата над първоначално заявените размери на исковете и тези след допуснатото изменение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 269, ал. 2 КТ и 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, т.е., че за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен 4 годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, срока на предизвестието и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице уговорка за предоставяне на ваучери за храна, периодичността на предоставянето им, както и техния размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предоставил ваучерите за храна на ищеца.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

С отговора на исковата молба изрично се заявява, че ответното дружество не оспорва и изрично признава следните факти и обстоятелства: че между страните в производството е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 522/29.03.2021 г. („Трудовият договор“); че дружеството не е заплатило в срок дължимите на ищеца трудови възнаграждения за периода от м. юли 2024 г. до м. октомври 2025 г. (с изключение на трудовите възнаграждения за м. юни 2025 г. и м. юли 2025 г.), както и дължимите обезщетение по чл. 221 от КТ за неспазен срок на предизвестие /до нетен размер от 3360,74 лева/ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни /до нетен размер от 2484,03 лева/; че дружеството дължи на ищеца трудови възнаграждения за 5 периода от м. юли 2024 г. до м. октомври 2025 г. в общ нетен размер от 42 239,89 лева, както и законна лихва за забава върху посочената сума от датата на подаване на Исковата молба (06.11.2025 г.) до окончателното й изплащане; че дружеството дължи на ищеца за законна лихва за забава върху сумата за неизплатени трудови възнаграждения за периода от датата на настъпване на падежа на всяко от тях до датата на подаване на исковата молба в размер на 3 294,17 лева.

От горното следва, че предявените искове с правно основание чл. 128, т.

2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат уважени, доколкото не е спорно между страните, че сумите, предмет на тези искове, са дължими от ответника работодател в полза на работника – ищец.

Следователно ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 42 239,89 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2024 г.

– 31.10.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 3360,74 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за един месец /срока на предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ чл. 224, ал. 1 за сумата от 2484,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 17 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 294,17 лева /изчислена посредством лихвен калкулатор на НАП и определена по реда на чл. 162 ГПК/, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2024 г. – 06.11.2025 г. върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение, като искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 294,17 лева до пълния предявен размер от 3580,16 лева.