Решение № 204 от 27.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 от ГПК, образувано по две жалби срещу Решение №219/15.07.2025 г. по в.гр.д.№503/2025 г. на ОС – Хасково, с което е отхвърлена подадената жалба от Д. К. А., против Постановление по изп.д.№20128740400445 на ЧСИ Самуил Пеев, с което е извършено разпределение на постъпила по делото сума от 9957,10 лв. - Жалба вх.

№7835/01.08.2025 г., подадена от адвокат И. Д., в качеството на процесуален представител на Д. К. А., и Жалба вх.№7834/01.08.2025 г., подадена от адвокат И. Д.,в качеството му на процесуален представител на „Рейки“ЕООД. С двете жалби се обжалва решението, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като са изложени идентични оплаквания за неправилно погасяване в реда на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД на начислени такси на ЧСИ, които не са били заплатени авансово от взискателя; оспорва се начислените от ЧСИ авансови такси да са пряко и непосредствено свързани с конкретния изпълнителен способ, довел до постъпване на средствата за разпределение. Поддържа се, че неправилно в този ред е погасена сумата от 1800 лв. за разноски за експертиза, която не е назначена непосредствено преди последната публична продан, от която е постъпила сумата за разпределение. Твърди се, че по изпълнителното дело не се установява да са били начислени авансови такси, свързани с действително извършени действия от съдебния изпълнител във връзка с конкретния изпълнителен способ, които да не са били заплатени от взискателя. Неправилно е прието, че Държавата в лицето на НАП е присъединен взискател по право, и има право да участва в разпределението на сумата от 9957,10 лв. – разпределената сума представлява задатък от публична продан, който не е имущество на длъжника, и не подлежи на разпределение между взискателите, липсва 1 актуална справка от НАП с информация за размера, вида и падежа на задълженията, не е ясно какви точно публични вземания се удовлетворяват и дали те действително съществуват към момента на разпределението. Не е приложен правилно принципът на съразмерност спрямо вземанията от един и същи ред – удовлетворени са напълно някои претенции /такси и публични вземания/, като други взискатели /или длъжника/ са ощетени. Насатоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното разпределение.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.16 от делото /от Д.

А./ и на л.47 /от „Рейки“ЕООД/, отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок са приведени в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни, и подлежат на разглеждане.

Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещните страни по всяка от тях.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК във вр. чл.60, ал.6 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№9449/23.09.2025 г. от „Рейки“ЕООД, чрез адв. И. Д., във връзка с депозираната жалба вх.№7835/01.08.2025 г., подадена от името на Д. К. А., с който се поддържа становище за основателност на жалбата.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК във вр. чл.60, ал.6 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№9448/23.09.2025 г. от Д. К. А. чрез адв. И. Д., във връзка с депозираната жалба вх.№7834/01.08.2025 г., подадена от името на „Рейки“ЕООД, с който се поддържа становище за основателност на жалбата.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от И. Я. А., чрез адв. М. С., надлежно упълномощен с приложено пълномощно на л.34, е постъпил Отговор вх.№10487/14.10.2025 г., във връзка с подадената жалба вх.№7835/01.08.2025 г. от Д. К. А., както и Отговор вх.№10488/14.10.2025 г., във връзка с подадената жалба вх.№7834/01.08.2025 г. от „Рейки“ЕООД. С двата отговора се поддържа становище за основателност на подадените жалби и се настоява да бъдат уважени, като се отмени обжалваното решение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от „Ди Си Ей Мениджмънт“ЕАД, чрез адв. К. К., надлежно упълномощен с пълномощно на л.1726 и преупълномощаване на л.1729 от приложеното изпълнително дело, са постъпили Отговор вх.№9547/24.09.2025 г. във връзка с подадената жалба вх.№7835/01.08.2025 г. от Д. К. А., и Отговор вх.№9548/24.09.2025 г. във връзка с депозираната жалба вх.№7834/01.08.2025 г. от „Рейки“ЕООД. В двата отговора се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на подадените жалби. Изложени са идентични съображения, че начислените от ЧСИ такси са във връзка с извършени от съдебния изпълнител действия, които са бири необходими за осъществяване на изпълнителния способ, от който е постъпила сумата за разпределение, и правилно са отнесени в първия ред на привилегированите вземания. Погасената сума от 1800 лв. за разноските на взискателя за експертиза е разход, необходим за извършените актуализации на 2 оценката, по която е изнесен имотът на проведената публична продан, от която е постъпила сумата за разпределение. Съдебният изпълнител е изискал от НАП актуално удостоверение, съдържащо информация за вида, размера и падежа на задълженията на длъжника, непосредствено преди насрочването на последната по ред публична продан. Сумата, която е разпределена, е постъпила от задатъка на лице, което е обявено за купувач на проведената публична продан, но не е внесло в срок останалата част от предложената цена за имота – тази сума служи за удовлетворяване на взискателите, макар да не е имущество на длъжника, и правилно в разпределението й съдебният изпълнител е включил НАП с приливегия по чл.136, ал.2 от ЗЗД. Съдебният изпълнител правилно е погасил вземанията съобразно реда на привилегиите – първо специалните, а после общите, като погасяване по съразмерност не е приложимо, тъй като вземанията със специална привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за разноски на взискателя и за такси на съдебния изпълнител са погасени изцяло, а с останалата сума е погасено частично привилегированото вземане на НАП. По тези съображения се настоява жалбата на длъжника да се остави без уважение, като неоснователна, и да се потвърди обжалваното решение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от въззиваемата страна Национална агенция за приходите.

В изпълнение на служебните си задължения по чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от компетентен съд, в допустимо производство, образувано по жалба на процесуално легитимирана страна, с участието на надлежните страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното решение, съдът намира следното:

Обжалваното Решение №219/15.07.2025 г. е постановено по депозирана в срок Жалба вх.

№1864/10.02.2025 г., подадена от Д. К. А., чрез адв. И. Д., в качеството му на длъжник по изпълнително дело №20128740400445 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Хасково, срещу извършено и предявено на 07.02.2025 г. постановление за извършено разпределение по същото изпълнително дело на сумата от 9957,10 лв., постъпила по изпълнителното дело от изгубен задатък, внесен от наддавача на проведена публична продан, който е бил обявен за купувач, но не е внесъл в срок дължимия остатък от предложената от него продажна цена.

На основание чл.493, т.1 от ГПК, ако наддавачът, обявен за купувач на имота на проведената публична продан, не внесе остатъка от предложената цена, той губи внесеният от него задатък, и той служи за удовлетворяване на взискателите. Предвид тази изрична разпоредба, неоснователно се явява релевираното оплакване, че сумата от 9957,10 лв. не е имущество на длъжника, поради което не е подлежала на разпределение между взискателите.

От изготвената от съдебния изпълнител справка от 07.02.2025 г. /на л.2022 от изп.д./, към датата на извършване на разпределението вземането на взискателя „Ди Си Ей Мениджмънт“АД, за събиране на което е образувано изпълнителното производство, е било 3 общо в размер на 1 020 106,73 лева. На основание чл.191, ал.3, изр. Първо от ДОПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В изпълнение на задължението си по чл.191, ал.3, изр. второ от ДОПК, след приключването на публичната продан, и обявяването на купувач, на 19.12.2024 г. съдебният изпълнител е изискал от НАП справка за наличие или липса на публични задължения на длъжниците по изпълнителното дело, в отговор на което на 30.12.2024 г. е постъпило Удостоверение вх.№17302/30.12.2024 г. с което съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът Д. К. А. има публични задължения в общ размер на 23 410,78 лв., в това число неплатени задължения за ДОО за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2024 г. с общ размер на главниците 12 149,84 лв., върху които са начислени лихви в общ размер на 4184,06 лв.; задължения за ЗО за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2024 г. в общ размер на главниците 4171,60 лв., и начислени лихви върху тях в общ размер от 1436,58 лв.; вземане за глоба по фиш в размер на 1030 лв.; публично задължение за главница по изпълнителен лист в размер на 205,75 лв. и публично задължение за лихва по изпълнителен лист в размер на 232,95 лв.

Тъй като по силата на закона /разпоредбата на чл.191, ал.3 от ДОПК/, при наличие на публични задължения на длъжника, държавата винаги се смята за присъединен по право взискател, и общия размер на вземанията на първоначалния и присъединения по право взискател надхвърлят размера постъпилата по изпълнителното дело сума от изгубения задатък, съдебният изпълнител е бил задължен да извърши разпределението й между взискателите, съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД.

При извършеното разпределение, с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД съдебният изпълнител е разпределил за погасяване разноски на ЧСИ в общ размер от 2334,20 лв., в който размер е посочил, че са включени такси по т.4 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 384 лв.; такси по т.5 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 1728 лв.; такса по т.11 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв.; такса по т.12 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лв.; такса по т.13 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лв.; такса по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 90,20 лв. С привилегия по чл.136, т.3 от ЗЗД е разпределил сумата от 1800 лв. в полза на първоначалния взискател, за погасяване на вземането му за направени разноски по изпълнението за вещо лице. Като е констатирал, че следващото вземане, подлежащо на удовлетворяване по реда на привилегиите е вземането на присъединения по право взискател държавата чрез НАП, и то е в общ размер от 23 410,78 лв., който надхвърля размера на остатъка от сумата за разпределение, е приел, че същото следва да бъде погасено частично до размера от 5338 лв., върху който размер да бъде събрана и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, изчислена в размер на 484,90 лв.

Така извършеното разпределение е незаконосъобразно. В разпределението липсва конкретизация на вземанията за начислени такси на съдебния изпълнител, които се погасяват с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД, което не позволява да бъде извършена преценка дали включените в разпределението начислени от съдебния изпълнител такси по т.4, т.5, т.11, т.12, т.13 и т.31 от ТТРЗЧСИ са такива, които са начислени за действия на 4 съдебния изпълнител във връзка с конкретния изпълнителен способ, от който е постъпила сумата за разпределение, както и дали начислените такси са действително дължими, и дали са авансово платени от взискателя или не. Също така, начислените разноски на съдебния изпълнител по т.31 няма данни за какви точно разходи са направени и по кои разходни документи, поради което не може да се извърши проверка дали действително са направени и във връзка с кои изпълнителни действия се дължат. Видно от материалите по изпълнителното дело, направените разноски за вещо лице в общ размер от 1800 лв. са направени във връзка с изготвени оценки на няколко недвижими имота /общо 5 броя недвижими имоти/, но липсва диференциране на разноските за оценка на всеки от недвижимите имоти. По отношение на частично погасените публични вземания, в разпределението не е посочено кои конкретно публични вземания се погасяват до размера от 5338 лв. Видно от приложеното удостоверение по чл.191 от ДОПК, публичните вземания са от различен вид – задължения за ДОО и ЗО, начислени за различни периоди, също така глоба, главници и лихви. Вземанията за глоби не се погасяват с привилета по чл.136, т.6 от ЗЗД, а реда за погасяване на главниците и лихвите на отделните публични задължения се определя в разпоредбата на чл.169 от ДОПК, поради което липсата на конкретизация кои точно публични вземания се погасяват със сумата от 5338 лв. е пречка да се извърши преценка дали е спазен реда на привилегиите за тях.