Определение № 1230 от 01.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. Пловдив, 29.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20215300502439 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му Т.К., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №7397/26.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №12548/2021 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Р. П. М., ЕГН **********, в частта за сумите: **** лева договорено възнаграждение за периода от 05.09.20 г. до 05.06.21 г.; ****** лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга фаст и ******* лв. за услуга Флекси, както и ** лв. такса за извънсъдебно събиране.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен и незаконосъобразен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а и няма нарушение на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.

1

Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че посочените суми произтичат от неравноправни клаузи, заобикалят забраната на чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК, неравноправни са на осн. чл. 143, ал.2, т.5 вр. ал. 1 ЗЗП и за тях заповед за изпълнение не може да бъде издадена.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Р.М. за няколко суми в общ размер на ********лв., а именно неплатена главница в размер на ********** лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на *** лв., дължимо за периода от 05.09.20 г. до 05.06.21 г.; ***** лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст до 05.06.2021 г.; ****** лв. за услуга Флекси, дължимо до 05.06.2021 г., както и ** лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.09.2020 г.

С допълнителна молба, в съответствие с указанията на първостепенния съд, е уточнено, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги е *** лв., от които *** лв. за услуга Фаст и *** лв. за услуга Флекси, като незаплатените суми са тези, посочени в заявлението.

Същите се дължат по силата на чл.15 от договора, сключен между страните.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е 2 уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично посочена в договора.

Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за кредит, като сумата от *** лв. е предоставена на М.. Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Настоящата инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че е налице вероятност клаузата за закупуване на пакет от услуги – Фаст и Флекси - да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП.

Двете са на стойност, представляваща 110% от стойността на отпуснатия кредит, заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от **** лв. и посочена дължима – ******* лв., на практика се иска връщане допълнително и на сумата от още *** лв. за услуги, свързани с кредита. Тази сума (за услугите) допълнително го оскъпява, като посочения ГПР от 48.14% е отбелязан само формално.

Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които 3 потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар и да се твърди, че за тези услуги е предоставена възможност за избор, на практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок размер на услугите, които надвишават отпуснатия кредит. Това води до вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи.

Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено.

Не следва да се обсъждат доводите, свързани с добрите нрави, тъй като състава на първостепенния съд не е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

С оглед на това, че не са налице основания за изменение на съдебния акт относно претендираните суми, неоснователно е и искането за корекция на разпореждането в частта, в която са присъдени по съразмерност разноски на жалбоподателя.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№7397/26.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №12548/2021 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с 4 което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище град София, за издаване на заповед за изпълнение против Р. П. М., ЕГН **********, в частта за сумите: *** лева договорено възнаграждение за периода от 05.09.20 г. до 05.06.21 г.; ***** лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст и ***** лв. за услуга Флекси, както и ** лв. такса за извънсъдебно събиране.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5