Решение № 229 от 23.10.2025, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 49/2024
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 23.10.2025
- Състав
- Грета Иванова Денчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. Елин Пелин, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря М. М. Д. С. като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20241820100049 по описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че С. Н. Б. дължи сумата 1166,02 лева, включваща сумата 1066,52 лева главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. М. *, бл. *, вх. .., ет..., ап. ... с абонатен №******, сумата 34,75 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.07.2023 г.; сумата 53,33 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. - м.
04.2022 г. и сумата 11,42 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 14.08.2020 г. до 12.07.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.07.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1085/2023 г. по описа на РС Елин Пелин, 4 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание с твърдения, че ищецът не е обосновал и подкрепил с доказателства претенциите си. Счита, че не дължи сумата за дялово разпределение, тъй като същата се претендира без основание от ищеца. Месечните такси за делово разпределение не следва да се събират от ищеца, а от ФДР, с което ищецът има сключен договор. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на вземането за главница за топлинна енергия за периода м. май и м. юни 2020 г., както и по отношение на вземането за предоставена услуга дялово разпределение Претендира присъждането на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" ЕООД, не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпределената доказателствена тежест по делото по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да 2 докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
По арг. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие - в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабден имот находящ се в гр. С., ж.к. ......., бл. ****, вх. ..., ет...., ап.... , за процесния период.
Предвид горното съдът приема, че ответникът по делото е имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период спрямо процесния имот, като това качество произтича от принадлежността на правото на собственост върху имота, за което са ангажирани писмени доказателства.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл. 32, ал. 3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок 3
- 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 ОУ.
Установява се от заключението на вещото лице инж. С. К. Ж. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр. С.. Съгласно заключението на СТЕ на общо събрание на ЕС е взето решение процесния блок да премине на дялово разпределение на ТЕ, като се монтират ИРРО /индивидуален разпределител за разход на отопление/ на отоплителните тела в сградата. Избрана е фирма за топлинно счетоводство „ Техем Сървисис“ЕООД, като е подписан договор. През процесния период в имота на ответника начислената ТЕ за дялово разпределение е: ТЕ отдадена от сградната инсталация и начислени суми за топлинна енергия за БГВ.
Начислявана е отдадената ТЕ от монтираните по проект 2 бр. радиатори в жилището на абоната . През процесният период няма изчислена ТЕ за общи части на сградата. Начисляването на такса „мощност“ отпада от 2006г.
Съгласно заключението на вещото лице в ап.22 през исковия период има действащи 2 /две/ отоплителни тела. На абоната са начислени суми за топлинна енергия отдадена от два бр. радиатори. ТЕ за БГВ за целия процесен период е изчислявана на база на снети отчети на 2 /два/ броя водомери за топла вода, при отчет на уредите в сградата.За периода м.05.2020г.- м.04.2022г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане.
Топлинният счетоводител - фирма „Техем сървисис“ЕООД, е изготвила информация за дялово разпределение на разхода на ТЕ след края на всеки отоплителен период (за 12 месеца), след отчитане на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. Титуляр на партидата на аб.№ ***** през процесния период е С. Б. . Съгласно заключението на СТЕ изравняването е извършено на няколко етапа през процесния период.
Топлинната енергия и сумите за нея през исковия период са дадени в изравнителните сметки на абоната, като разлика с фактурираните от “Топлофикация София” ЕАД суми за прогнозно потребена топлинна енергия /за доплащане или получаване/ са на стойност: 05.2020 -04.2021г. - сума за 4 получаване е: - (-) 173,43 лв.; 05.2021-04.2022г. - сума за доплащане е: - (+) 69,30 лв.; ОБЩО сума за връщане от изравнителните периоди - (-) 104,13 лв.
Вещото лице сочи, че изравнителните сметки изготвени от ФДР са изчислени в съответствие с действащите: Наредба№2/28.05.2004г. и Наредба№16334/06.04.2007г.
Съгласно заключението на СТЕ, ежемесечно фактурираните от “Топлофикация София” ЕАД суми за топлинна енергия на абонатен № 232633 се изчисляват по прогнозен дял, определен на база потребление на ТЕ през предходния отчетен период съобразно Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., изм. и доп. Д.В.бр.94/29.10.2013г. Общо изчислена сума за процесния период:
+833,41 лв.; начислена сума по фактури :- +937,54 лв.; сума за връщане от изравнителните периоди - (-) 104,13 лв.
Съгласно заключението на СТЕ сумата за потребена ТЕ за период м.
05.2020г. до м.04.2022г. възлиза на 833,41 лв. СТЕ не включва в определената главница за топлинна енергия през исковия период суми, дължими на ФДР за отчет на уредите. СТЕ установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
С оглед приетото заключение на СТЕ, съдът намира, че задълженията на ответницата по делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.
Съгласно заключението на приетата СТЕ сумата за реално потребената ТЕ за период м. 05.2020г. до м.04.2022г. възлиза на 833,41 лв. От своя страна ответницата противопоставя възражение за недължимост на претененцията за главница поради заплащане на претендираните суми съгласно представени платежни нареждания на л.125 от делото за платена сума в размер на 652.38 лв. с основание /фактура 1021624361 от 31.07.2022 аб. номер 232633/ и представено платежно нареждане в заповедното производство /л.28 от заповедното производство/ за заплатена сума в размер на 347.70 лв. по фактура 1014105712 от 31.07.2021 г., което съда намира за основателно. Представените платежни за заплащане на дължимите суми по двете изравните сметки не се оспорват от ищеца и същите покриват вземането за реално потребена ТЕ за процесния период в размер на 833,41 лв. В случая 5 длъжникът е посочил кои задължения погасява, като изборът на длъжника обвързва кредитора. /в този см.Тълкувателно решение № 3/2017г. на ВКС по тълкувателно дело 3/2017г. на ВКС/. В случая длъжникът е представил доказателства за заплащане на сума в размер на 1000.08 лв., която съответства на установената от СТЕ като дължима сума за реално потребена ТЕ с начислено ДДС. Поради това иска за главница за сумата 1066,52 лева представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.