Определение № 353 от 08.05.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Перник, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500274 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 1119/16.02.2024 г. от Р. С. Й., ЕГН ********** от *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК, издадена на 24.09.2010 г. по ЧГД № 7902/2010 г. по описа на Районен съд – Перник.

Длъжникът е посочил, че заповедта за изпълнение не му е връчена по надлежния ред, че обективираното в нея вземане е погасено по давност и размерът му е формиран произволно.

Искането към съда е да обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, както и да спре изпълнението.

Възражението е връчено на заявителя – „Обединена българска банка“ АД, който в указания срок е изразил становище, че е недопустимо, поради подаването му след изтичане на преклузивния едномесечен срок, евентуално – неоснователно, поради отсъствие на предпоставките, предвидени в чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди приложените по делото доказателства, намира следното:

Възражението е подадено от длъжник в заповедното производство, поради което е процесуално допустимо.

Спазването на срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК е едно от кумулативно предвидените условия за основателността на възражението и няма отношение към неговата допустимост/в този смисъл определение № 533 от 2.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5723/2015 г., I г. о., 1 определение № 232 от 19.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2210/2015 г., I г. о./. Затова искането на заявителя за оставянето му без разглеждане, като просрочено, е неоснователно и съдът следва да прецени налице ли са предпоставките по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В случая длъжникът се позовава на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК като твърди, че заповедта не му е връчена надлежно.

От приложените по ЧГД № 7902/2010 г. писмени доказателства и приложенията към възражението по чл. 423 от ГПК се установява, че за събиране на вземането по издадената заповед за изпълнени на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било образувано изпълнително дело № 677/2010 г. по описа на ЧСИ А.В.. Поканата за доброволно изпълнение по него, ведно с приложената към нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист са връчени на длъжника Р. С. Й. на 24.11.2010 г., лично, като това е удостоверено с подписа му, който не е оспорен с настоящото възражение./ПДИ и разписка за връчване/.

Изпълнително дело № 1179/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К. е образувано по-късно въз основа на същия изпълнителен лист. За него длъжникът е уведомен със съобщение, връчено му на 23.01.2024 г.

От изложеното следва, че връчването на заповедта за изпълнение е станало на 24.11.2010 г. при условията на чл. 45 от ГПК – лично на длъжника.Затова не са налице и двете изискуеми предпоставки за уважаване на възражението. Връчването е надлежно – лично на длъжника на 24.11.2010 г., поради което оспорването на вземането по заповедта е възможно само по реда на чл. 414 от ГПК, срокът за което е изтекъл на 08.12.2010 г./чл. 414, ал. 2 от ГПК ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г. /.

Срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК от узнаване на заповедта е изтекъл на 27.12.2010 г. и следователно възражението от 16.02.2024 г. е подадено след това.

Предвид изложеното не са налице основанията на чл. 423, ал. 1 от ГПК за приемането му.

Останалите наведени аргументи за погасяване по давност на вземането и за произволно определяне на размера му, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Негов предмет е единствено установяването на предпоставките по чл. 423, ал.

1 от ГПК и прилагане на последиците от тях, предвидени в ал. 3 на същата разпоредба.

Предвид изложеното, Окръжен съд – Перник

2

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА, подаденото на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражение, с вх. № 1119/16.02.2024 г. от Р. С. Й., ЕГН ********** от *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 24.09.2010 г. по ЧГД № 7902/2010 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3