Протоколно определение № 673 от 06.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 673 гр. Пазарджик, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500766 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец С. П. П., редовно призован, не се явява.

За него се явява адв. А. Д., надлежно упълномощена.

За жалбоподателя-ответник ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – С., редовно призовани, се явява юрк.Р. Р..

Юрк.Р. : Да се даде ход на делото.

Адв.Д. : Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.Д.: Оспорвам подадената от ответната страна въззивна жалба.

Поддържам, подадения от нас отговор на въззивна жалба. Оттеглям подадената от ищеца въззивна жалба в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение за размера на присъденото обезщетение за 1 неизплатен извънреден труд в отхвърлителната част. Поддържам въззивната жалба в частта, с която се обжалва решението по отношение на размера на присъдените разноски, като в този смисъл поддържам частната жалба против определението на съда, с което е отказал да измени решението в частта за разноските. В тази връзка представям молба за частично оттегляне на подадената въззивна жалба. Поддържам подадената частна жалба срещу определението на РС-Пазарджик, с което е отхвърлена молбата ни по чл.248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските.

Юрк.Р.: Аз поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам тяхната частна жалба. Имам искане за разглеждане на видеофайловете по обосновка, която съм представил в предишните заседания.

Съдът намира, че са налице условията на чл.264 ал.1 от ГПК и като съобрази постъпилата молба намира, че производството по въззивната жалба по съществото на спора срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение по делото следва да бъде прекратено, тъй като е налице оттегляне на тази жалба. Остава висящо производството по частната жалба, с която се атакува определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК, касаещо разноските пред първата инстанция, дължими на адвоката, представлявал страната при условията на чл.38 от ЗАдв. За това действие не е необходимо съгласието на ответната страна, поради което при условията на чл.264 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. д. № 766/2024г. по въззивната жалба на С. П. против решението в частта, с която са отхвърлени исковете му за главница и лихви до предявения размер. Производството остава висящо по отношение разноските.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив, в едноседмичен срок от днес.

2

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №958 от 19.07.2024г. постановено по гр.д.№20235220101123 по описа на същия съд за 2023г., По предявените от С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „И. В.“ № 20 чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция: град С., улица „Р. В.“ №14 Б. офис 2, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град С., булевард „Г. Н. А.“ № 21 искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 250 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 24.03.2023г.:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Г. Н. Г. С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „И. В.“ № 20, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 365,27 лева, от които 78,05 лева за третото тримесечие на 2021 г. /от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./, 22,06 лева за четвъртото тримесечие на 2021 г. /от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./, 33,66 лева за първото тримесечие на 2022 г. /от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./, 34,86 лева за второто тримесечие на 2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./ и 196,64 лева за първото тримесечие на 2023 г. /от 01.01.2023 г. до 24.03.2023 г./, както и обезщетение за забава в размер на 21,79 лева за периода от 26.07.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като О Т Х ВЪ РЛ Я иска за главница над присъдената сума в размер на 365,27 лева до претендирания размер от 1500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 21,79 лева до претендирания размер от 250 лева и за период от 01.04.2020 г. до 25.07.2021 г., като неоснователни ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Г. Н. Г. С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица „Р. В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 59,16 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „И.

В.“ № 20, ДА ЗАПЛАТИ , на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г. Н. Г. С.” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 186,40 лева.

3

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Г. Н. Г. С.” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 17 лева.

С определение №2869 от 03.10.2024г. постановено по същото дело и от същия съд, е оставено без уважение искането на ищеца С. П. инкорпорирано в жалба вх.№21344 от 26.08.2024г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Решението се обжалва в осъдителните му части от жалбоподателя ответник ГДИН-гр.С. чрез юрисконсулт Р. Р. с вх.№19660 от 01.08.2024г. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като неправилно и че съдът е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, имащи съществено значение за решаването на правния спор. Като първи довод жалбоподателят изтъква необходимостта от разширено и глобално разглеждане на предмета на спора, предвид депозираните през 2023г. първоначално 91 искови молби от надзиратели работещи в Затвора Пазарджик с предмет положен допълнителен труд над установеното работно време за наряди от 12 и 24 часа, като делата се отнасяли за период, в който ГДИН е заплащала 12часа за 12часов наряд и 24часа труд за 24часов наряд или преди 2019г., като предвид изхода на делата работодателят издал заповед според която на всички надзиратели в България/затвори и арести/ следва да се заплащат допълнително по 30/тридесет/ минути към отработеното време за 12 и за 24часови наряди. Акцентира за съдебна практика на Бургаски окръжен съд по заведени 100 дела със същия предмет, уеднаквила различната съдебна практика на районния съд като признала и присъдила на ищците да им бъде заплатено допълнително по 30минути към всеки отработен 12 или 24часов наряд, които са достатъчни и съответстват на допълнително отработеното време за всеки един надзирател. Не се споделят аргументите на исковия съд невзел под внимание показанията на свидетеля на ГДИН-Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца Б., като се поддържа, че те са неясни и необосновани. Не се споделя извода на съда за заинтересованост на свидетеля Ф., поради ръководната му длъжност при ответника, като счита, че в случая заинтересованата страна е този който води дело срещу ГДИН на същото основание./за св.Е. М. Б./ -гр.д.№1080/2023г./и че този свидетел е заинтересована страна в процеса, конституирайки се надзирателите ищци помежду си като свидетели за да добавят по някоя допълнителна минута към заплащаното им възнаграждение. На трето място жалбоподателя сочи, че преглеждането на предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом-оспорването на достоверността им от процесуалния представител на ищеца и без 4 вероятност държавната институция да си позволи да фалшифицира записи с камери. Посочва се, че първоинстанционният съд внимателно е прегледал записите от видеокамерите и много ясно възприел фактите кога пристигат надзирателите на работа в затвора и в колко часа напускат портала КПП-то, но жалбоподателят бил озадачен, защо съдът дава кредит на доверие на свидетелските показания на Е. Б., които не кореспондират с видяното при възпроизвеждането на видеофайловете. Оспорва се заключението на съда, че видеофайловете не следва да се вземат в предвид при формиране на изводите на съда по съществото на спора предвид направеното оспорване достоверността на видеозаписите и че въпреки указанията на съда ответника не е счел за необходимо да възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържането му и за указването на съда на ответната страна, че по преценка и необходимост последната следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание. Счита, че съдът никъде не е давал указания на ответника, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на процесните видеофайлове, и не е обсъждан въпрос от съдебния състав за възможно подправяне на същите от страна на жалбоподателя, предвид заплахата от наказателна отговорност за началника на затвора Пазарджик като трето неучастващо по делото лице и предвид липсата на специализиран техника и специалисти за хипотетично извършване на такъв вид незаконни действия. Акцентира се на значението на съдържанието на видеофайловете за реалното време на пристигане и на тръгване на служителите от затвора, и че тези видеофайлове потвърждавали свидетелските показания на Г. Ф. и опровергават тези на св.Е. Б. за преследваната цел от ищеца Коментират се мотивите на районния съд относно направено признание на ответника относно действията на служителя след като се подпише за сдаване на поста му и до напускане на района на затвора, и че не е отречено, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е длъжен физически да присъства на мястото определено от работодателя, като част от всички дейности относно инструктажа, приемане и сдаване на постовете и отвод по чл.305-чл.314 от ППЗИНЗС, зачитани като работно време, по заповед № Л-2271 от 13.05.2019г. на ГД на ГДИН М..

Според жалбоподателя в последното съдебно заседание е бил повдигнат въпроса и за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие, поради факта , че края на исковия период-първото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, при получаваща се разлика от 8дни недокомплект към изчисленията от 23.03.2023г. до 31.03.2023г. Жалбоподателят заключва, че показанията на св.Е. Б., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30минути, а именно повече от час не са подкрепени от събраните доказателства и че ищецът не е провел такова доказване по делото. Изтъква се заинтересоваността на свидетелските показания дадени от св.Е. Б. и 5 кредитирани от съда поради факта, че същият е ищец по граждански дела срещу ответната ГДИН, като се акцентира, че според нормата на чл.305 ал.1 от ППЗИНЗС надзирателите се явяват на работа в определеното за инструктаж време, като идването им с 30-45 или повече минути по -рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя поради липса на писмено разпореждане или нормативен акт за това. Допълва, че показанията на св.Б. на които се дава предимство от съда не кореспондират с обективната истина и са неверни, и че действията за които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед не са му вменени в задължение. Навежда се извода, че факта, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време като положен труд. В тази връзка било и искането на страната за преглед на записите от камерите в съдебно заседание и да се отхвърли оспорването за достоверност, вместо да се вменява във вина на ГДИН, че не е проявил инициатива да възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите. Моли да се отмени решението в обжалваните осъдителни части и се отхвърлят исковите претенции, както и да се потвърди в отхвърлителните му части, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.