Определение № 12850 от 18.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 74934/2024
- Вид
- Определение № 12850
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, т.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12850 гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110174934 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 409310/16.12.2024г., подадена от.............., ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от Изпълнителните директори – П. Д. П. и А. Б. А., чрез адв.
С. М., САК, със служебен адрес: гр. С. , срещу „...... ......., ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление – гр. С............... представлявано от Изпълнителните директори – К. Х. Ч. и Б. А. В.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 732,48 лв., представляваща ликвидационни разходи в размер на 15 лева и заплатено застрахователно обезщетение, по щета № 0306-22-777503787, за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „....... модел „......“, рег. № ............., настъпили вследствие на ПТП с лек автомобил марка „.......“, модел .......“, с рег. № ........ реализирано на 23.10.2022г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на процесуалния представител на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:
Ищецът – ............, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., твърди, че на 23.10.2022г., около 10:05ч., на паркинг на магазин Кауфланд в ул. „.............. в гр. С., е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС с рег. № ........ , вследствие на което били нанесени вреди на МПС с рег. № СА 3073 СР. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, в който било записано, че при движение в паркинга на магазин Кауфланд л. а. марка „..........“, модел „..........“, с рег. № ..........., управляван от Г. К., не пропуснал 1 движещия се с предимство дясностоящ автомобил – „........“, модел „...........“, с рег. №........., управляван от И. К., вследствие на което на МПС с марка „...........“ били нанесени щети в предната част (предна броня, преден капак, решетка, регистрационен номер – съгласно двустранния протокол).
Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ (пълно Каско) при ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор с полица № BG-01-121002990871, със срок на действие от 0:00ч. на 26.10.2021г. до 24:00ч. на 25.10.2022г. Автомобилът на посочения като виновен за настъпилото ПТП водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица, а застрахователят образувал щета № 0306-22-777503787. Нанесените имуществени вреди били описани в Опис на щети и Калкулация-ремонт по щетата, като било обявено застрахователно обезщетение в размер на 717,48 лв.
Посочва се, че на 05.12.2022г. ............ е изплатило горепосочената сума на застрахования. Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – „................, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
........... отправило регресна покана за доброволно изпълнение към ..............., ведно с щетата, но ответникът отказал плащане на претенцията, като отговорът му е представен като доказателство по делото.
Моли се да бъде осъден ответникът – „............. да заплати на ............. сумата от 732,48 лв., представляваща ликвидационни разходи в размер на 15 лева и заплатено застрахователно обезщетение, по щета № 0306-22-777503787, за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „..........“, модел „..........“, рег. № ............., настъпили вследствие на ПТП с лек автомобил марка „.......“, модел „.........“, с рег. № .........., реализирано на 23.10.2022г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в производството съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – „..............., ЕИК:
.........., със седалище и адрес на управление – гр. С. „е подало отговор на исковата молба. Наведени са твърдения за недопустимост на предявения иск, доколкото за процесното събитие (ПТП), между същите страни било налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело 20231110121453 по описа за 2023г. на СРС, 179 състав, по което съдът е уважил претенцията на ответника по чл.
411 КЗ и е осъдил ищеца да заплати сума в размер на 527,77 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2023г., до пълното изплащане, както и сторените в производството разноски, в размер на 2
800 лв. Представя и платежно нареждане от 15.12.2023г, от което е видно, че ............. е заплатило на „......... сума в общ размер на 1 371,30 лв. (527,77 лв. – незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, с вкл. разходи за определянето му; 43,60 лв. - законна лихва за периода от 25.04.2023 до изплащането на сумата; 800 лв. – разноски в производството). Посочва, че повторното завеждане на иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим. Моли съдът да извърши служебна проверка, за да се убеди в изложеното.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че искът е допустим, оспорва така предявените искове – по основание и по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и собственика на лек автомобил „...........“, с рег. № ................. със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ................. както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на процесните вреди и произшествието.
Твърди, че процесното ПТП и вредоносния резултат са настъпили единствено вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на л. а. „...........“, модел ........, с рег. номер .................., който излизайки от паркомясто на паркинг на магазин „Кауфланд“, навлязъл в лентата за движение и ударил правилно движещия се л. а. „...........“, с рег. № ............., което се потвърждавало от приложеното като доказателство Уведомление за щета № 44012132229527 по застрахователна полица № 440122121000606 на застраховка „Каско“, подписана от водача на автомобила в процесното ПТП – Г. Ш., който посочил, че се е движил по главната алея на паркинга, в посока изхода, когато другият участник се опитал да влезе в неговата лента през паркомясто и го ударил. Посочва, че съгласно чл. 494, т.1 от КЗ, застрахователят не изплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на МПС и доколкото застрахованият не е отговорен за възникване на произшествието, не може да бъде ангажирана отговорността на неговия застраховател.
Оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че изплатената от ищцовото дружество и претендирана с регресна покана сума е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, стойността на авточастите и цена на труда по среднопазарни цени към датата на произшествието. Оспорва и искът за заплащане на лихва за забава, като акцесорен на главния, както и претенцията за разноски за правна защита, каквито твърди, че ищецът не е сторил. В условията на евентуалност, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като недопустими, а в условията на евентуалност – като неоснователни и недоказани. Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
3
Съдът намира, съображения: че предявеният иск е допустим по следните
Беше извършена служебна справка на съдебното решение по гр. д. 21453 по описа за 2023г. на СРС, 179 състав. Видно от него, ............ е било осъдено, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на „............... сумата от 2269,22 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек автомобил „...........“, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.10.2022г. в гр. С., на паркинг на магазин Кауфланд, в кв. ....... с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 25.04.2023 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 800лв. – разноски за производството. С Решение № 2132/ 07.02.2024г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочената в диспозитива сума, като е посочено, че тя следва да се чете като „527,77 лв.“.
В горепосоченото решение съдът се е произнесъл по отношение на механизма на ПТП, вредите върху л.а......... съпричиняване на водача на л.а.
....... за настъпване на ПТП-то, но не и във връзка с щетите върху л.а. Шкода, стойността им и причинната връзка с ПТП-то. В този смисъл и доколкото не е налице пълна идентичност по отношение на спорното материално право в двете производства, не са налице основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството.
Въпреки това, според съда гр.д.№ 21453/2023 г. СРС следва да се изиска доколкото в същото съдът се е произнесъл по отношение на обстоятелства, които не могат да бъдат пререшавани по настоящото дело, а именно механизма на ПТП, както и съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. ..........
Съдът намира следното:
Между страните са безспорно и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1) че към момента на настъпване на процесното ПТП от 23.10.2022г., между ищеца – ..........., и собственика на л. а. „.......“, модел „............“, с рег. № .........., е бил налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица № BG-01-121002990871 със срок на действие от 00:00ч. на 26.10.2021г. до 24:00ч. на 25.10.2022г.; 2) че към момента на настъпване на процесното ПТП (23.10.2022г.) е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, по отношение на МПС „........., модел „........, с рег. № ...........; 3) че на 05.12.2022г. ..............“ е изплатило по банков път сума в размер на 717, 48 лв. на застрахования при него собственик на л. а. с рег. № ............; 4) че ищецът – .................“ е изпратил на ответното дружество покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно обезщетение, а ответното застрахователно дружество е отказало да извърши плащане по 4 регресната претенция.
5. с решение по гр.д.№ 21453/2023 г. СРС /влязло в сила/ ............., ЕИК .............. със седалище и адрес на управление: гр. С. „ е осъдено да заплати на „.............., ЕИК............... със седалище и адрес на управление гр. Со. на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2269,22 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек автомобил л.а. ........ с ДК №..............., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.10.2022г. в гр. С. на паркиг на магазин Кауфланд, в кв. ........... и с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 25.04.2023 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 800лв. – разноски за производството. В мотивите не съдебното решение е прието, че виновен за ПТП-то е водачът Д. К. - водачът на л.а.