Определение № 638 от 28.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Велико Търново, 28.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500489 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от К. Н. А. против Определение № 956/ 16.10.2025 г. по гр. дело № 490/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. Жалбоподателят счита, че съдът незаконосъобразно е приел, че не са налице основания за освобождаването му от такса и разноски, като не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства. Излага се, че съдът не отчел възрастта му и обстоятелството, че месечният му бюджет намалява значително поради ежемесечни разходи за лекарства в размер на 100 лв., а след реализираното спрямо него ПТП тези разходи са нараснали с оглед необходимите му лекарства за преодоляване на последиците за здравето му. Съдът не съобразил икономическата обстановка в страната и данните на НСИ за инфлационните процеси през последните две години.

Сочи, че макар да притежава имущество, същото не му носи доходи, а спестяванията на семейството му са за събития от нещастен характер, при това се касае до банков депозит, до който той няма свободен и навременен достъп. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде освободен от дължимите такса и разноски за производството.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по гр. дело № 490/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово е по иск с правно основание чл.432 КЗ, предявен от К. Н. А. против ЗД „Бул Инс“ АД. Още с исковата си молба ищецът е направил искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски за производството, като е декларирал, че е на 70 г., 1 здравословното му състояние налага месечен разход за лечение в размер на 100 лв., семеен е, доходите му се формират от получаваните от него и съпругата му пенсии в общ размер 2 130 лв. и притежава банков влог с наличност 40 000 лв. При декларираните от него данни съдът е приел, че той разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса, която с оглед цената на предявените искове възлиза на 3 600 лв., както и на разноските по делото.

Настоящата инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. По отношение на застрахованото при ответника по иска лице, сочено като деликвент, към настоящия момент липсва влязла в сила присъда, наличието на която би обусловило освобождаване на ищеца по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4 ГПК – от внасянето и на държавна такса, и на разноски. Налице е хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК, когато освобождаването става с акт на съда след преценка на предвидените в закона обстоятелства. В конкретния казус ищецът притежава парична сума на влог в значителен размер – 40 000 лв., при което не може да бъде формиран извод, че той не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата за производството държавна такса и евентуалните съдебни разноски. Тази сума има спестовен характер, т.е. тя не е необходима за нормалната издръжка на ищеца и неговата съпруга. В този смисъл е и съдържащото се във въззивната частна жалба твърдение, че ищецът не ползва средствата, които са в режим на банков депозит, защото те се събират за „черни дни“.

Ищецът и съпругата му получават пенсии в рамките на минималната за страната работна заплата и домакинството им има месечен доход от 2 130 лв., който позволява да се разходва ресурс от 100 лв. за покриване на нуждите на ищеца от лекарства, ако такива, и то приемани ежемесечно, действително са му предписани. Спестяванията позволяват да бъде заплатена без затруднение дължимата за производството държавна такса, съобразена с цената на заявената искова претенция. По отношение на евентуалните разноски по делото, от заплащането на които ищецът иска да бъде освободен, следва да се посочи, че поначало на настоящия етап на производството не може размерът им да бъде прогнозиран. По делото все още не е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна, не е ясно дали и кои елементи от фактическия състав на търсената отговорност от ответника са спорни и съответно не е очертан предметът на доказване по делото и не е разпределена доказателствената тежест между спорещите. При това положение възникването на задължение за заплащане на разноски и то в тежест на ищеца, а не на насрещната страна, е хипотетична възможност.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 956/ 16.10.2025 г. по гр. дело № 490/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Велико Търново, 28.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500489 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от К. Н. А. против Определение № 956/ 16.10.2025 г. по гр. дело № 490/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. Жалбоподателят счита, че съдът незаконосъобразно е приел, че не са налице основания за освобождаването му от такса и разноски, като не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства. Излага се, че съдът не отчел възрастта му и обстоятелството, че месечният му бюджет намалява значително поради ежемесечни разходи за лекарства в размер на 100 лв., а след реализираното спрямо него ПТП тези разходи са нараснали с оглед необходимите му лекарства за преодоляване на последиците за здравето му. Съдът не съобразил икономическата обстановка в страната и данните на НСИ за инфлационните процеси през последните две години.

Сочи, че макар да притежава имущество, същото не му носи доходи, а спестяванията на семейството му са за събития от нещастен характер, при това се касае до банков депозит, до който той няма свободен и навременен достъп. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде освободен от дължимите такса и разноски за производството.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по гр. дело № 490/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово е по иск с правно основание чл.432 КЗ, предявен от К. Н. А. против ЗД „Бул Инс“ АД. Още с исковата си молба ищецът е направил искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски за производството, като е декларирал, че е на 70 г., 1 здравословното му състояние налага месечен разход за лечение в размер на 100 лв., семеен е, доходите му се формират от получаваните от него и съпругата му пенсии в общ размер 2 130 лв. и притежава банков влог с наличност 40 000 лв. При декларираните от него данни съдът е приел, че той разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса, която с оглед цената на предявените искове възлиза на 3 600 лв., както и на разноските по делото.

Настоящата инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. По отношение на застрахованото при ответника по иска лице, сочено като деликвент, към настоящия момент липсва влязла в сила присъда, наличието на която би обусловило освобождаване на ищеца по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4 ГПК – от внасянето и на държавна такса, и на разноски. Налице е хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК, когато освобождаването става с акт на съда след преценка на предвидените в закона обстоятелства. В конкретния казус ищецът притежава парична сума на влог в значителен размер – 40 000 лв., при което не може да бъде формиран извод, че той не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата за производството държавна такса и евентуалните съдебни разноски. Тази сума има спестовен характер, т.е. тя не е необходима за нормалната издръжка на ищеца и неговата съпруга. В този смисъл е и съдържащото се във въззивната частна жалба твърдение, че ищецът не ползва средствата, които са в режим на банков депозит, защото те се събират за „черни дни“.

Ищецът и съпругата му получават пенсии в рамките на минималната за страната работна заплата и домакинството им има месечен доход от 2 130 лв., който позволява да се разходва ресурс от 100 лв. за покриване на нуждите на ищеца от лекарства, ако такива, и то приемани ежемесечно, действително са му предписани. Спестяванията позволяват да бъде заплатена без затруднение дължимата за производството държавна такса, съобразена с цената на заявената искова претенция. По отношение на евентуалните разноски по делото, от заплащането на които ищецът иска да бъде освободен, следва да се посочи, че поначало на настоящия етап на производството не може размерът им да бъде прогнозиран. По делото все още не е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна, не е ясно дали и кои елементи от фактическия състав на търсената отговорност от ответника са спорни и съответно не е очертан предметът на доказване по делото и не е разпределена доказателствената тежест между спорещите. При това положение възникването на задължение за заплащане на разноски и то в тежест на ищеца, а не на насрещната страна, е хипотетична възможност.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 956/ 16.10.2025 г. по гр. дело № 490/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3