Определение № 283 от 17.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500195 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. О. Д., чрез процесуален представител против протоколно определение от 17.03.2023г., постановено по гр.д. № 1503/2021г. на ОС – Варна, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на спора по НОХД № 3072/2022г. на РС - Варна, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

По подробно изложени в жалбата оплаквания се иска отмяна на така обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ответниците Д. Б. М. и Е. Х. М..

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съдебната практика е константна, че преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК при образувано наказателно дело в съдебната му фаза и предявен граждански иск за реализиране на деликтната отговорност е налице винаги, когато въпросите, които ще бъдат разрешени с присъдата по задължителен за гражданския съд и страните начин касаят правопораждащите основания и елементи от фактическия състав на правото, предмет на търсената защита.

В настоящия случай, първоинстанционното производство е образувано по предявени от жалбоподателя против Д. Б. М. и Е. Х. М. искове с правно 1 основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на пожар, при твърдения, че същият е причинен от ответниците при извършвани в собствения им имот строително-ремонтни дейности и в частност рязане на метални тръби с ъглошлайф от ответника М.. Претендира се солидарното осъждане на ответниците, евентуално при равни квоти, евентуално се предявяват искове в същите размери, но само срещу Д. М..

Не е спорно, а в тази връзка са и представените писмени доказателства, че по обвинителен акт на РП – Варна срещу Д. М. е образувано и висящо НОХД № 3072/2022г. на РС – Варна за извършено от него престъпление по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330, ал.1 НК – за това, че на 02.10.2020г. в землището на с.***, при извършване на огневи работи – рязане с ъглошлайф, по непредпазливост запалил чуждо имущество със значителна стойност пчелин, собственост на М. О. Д., от което са последвали значителни вреди, подробно описани.

Следователно налице е пълно съвпадение във фактическия състав на деянието, предмет на висящото наказателно производство и твърденията, на които се основат предявените по настоящото дело искови претенции. Налице е идентичност и относно вида на твърдените имуществени вреди досежно унищожените пчелини /вкл. оборудване, пчели и мед/. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл.300 ГПК постановената по наказателното дело присъда ще бъде задължителна относно съставомерността на деянието, вината и дееца. Доколкото причинената вреда е част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинението, то присъдата ще бъде задължителна за гражданския съд и относно установените с нея вреди.

Ето защо, разрешаването на тези въпросите по наказателното производство се явява преюдициално и обуславя изхода от настоящия спор.

Доводите на жалбоподателя относно възможността за реализиране на гражданската отговорност дори и деянието да не съставлява престъпление не променят посочената връзка на преюдициалност, именно поради това, че евентуалната осъдителна присъда ще разреши със задължителен за гражданския съд въпроси, изцяло относими към фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

По така изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно

2 определение от

17.03.2023г., постановено по гр.д. № 1503/2021г. на ОС – Варна, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на спора по НОХД № 3072/2022г. на РС - Варна, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3