Определение № 2794 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2794 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20268002101537 по описа за 2026 година приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. М. против решение рег.№14 от 16.1.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело №619 по описа за 2025 г. на Габровския окръжен съд, I състав, с което е потвърдено решение рег. № 21 от 7.5.2025 г. по гр. д. №281 по описа за 2024 г. на Районен съд-Дряново за отхвърляне на предявените от С. Й. М. против Д. С. А. частични искове с правно основание чл.265, ал.1, предложение второ от ЗЗД за сумата 5 100 лв. с пълен размер от 17 174,36 лв. и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата 5 100 лв. с пълен размер от 38 453,81 лв.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли наблюдение през охранителни камери, видеоразговори чрез приложението „Viber“ или по друг електронен способ „конклудентно действие“, с което да се счита, че работата е приета от възложителя в съответствие с чл.264, ал.3 от ЗЗД?

Съответен ли е на практиката на ВКС/ решение № 60249 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 4040/2020 г. на ВКС и др./ този извод на въззивния съд за реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, при условие че възложителят живее преимуществено в чужбина и няма възможност за физическо присъствие в имота?

1

2. Възможно ли е създаденото облигационно отношение между страните да съдържа елементи и признаци както на договора за изработка, така и на договора за поръчка вследствие делегираните пълномощия от възложителя на изпълнителя за закупуване на материали и предварително предаване на суми за разходите за тях и за труда?/решение № 3 от 15.03. от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС/. В тази връзка дължи ли отчет изпълнителят-довереник на възложителя-доверител и следва ли по отношение на института „приемане на работата“ да се съблюдават само и единствено разпоредбите на чл.265 от ЗЗД, не и тези, уреждащи отношенията при поръчка-чл.280 и сл. от ЗЗД?

3. Може ли въззивният съд да приеме, че предварителното заплащане на разходите за материали и труд/овластяването на изпълнителя от възложителя за тяхното закупуване/ представлява „конклудентно действие“ по приемане на работата в съответствие с чл.264, ал.3 от ЗЗД, или представлява поръчка от възложителя към изпълнителя, за която последният дължи отчет?

4. Правото да твърдим, че недостатъците са съществени, водещи до негодност на вещта, преклудирано ли е при липса на възражения в тази посока от другата страна и при доказателства, че страните са водили разговори по „Viber“, че работата е с недостатъци веднага след откриването им от ищеца на 14.12.2022 г.? Поръчващият има ли право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, в случая изработеното има такива недостатъци, че е негодно за ползване по обичайното му предназначение и реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното няма? /решение № 202 от 27.2.2015 г. по т.д.04123/2013 г. на ВКС/ 5. Може ли да се предполага знание у изпълнителя по чл.264, ал.2, изречение трето от ЗЗД, че строежът е некачествен, когато установените факти сочат очевидни недостатъци?

6. Възможно ли е работа, извършена от човек без компетенции и умения, когато такива са задължителни поради естеството на работата-строеж с покривна конструкция, както и възложена на трето лице също без компетенции, да се счита за приета, независимо от обстоятелствата или липсата на право да се осъществява дейността „строител“ в съчетание с изграден негоден обект е основание за търсене на отговорност за обезщетение по общия ред?

7. Нееквивалентността на престациите, двойно платеното в повече на лице без компетенции предварително за негоден строеж в съответствие ли е с принципа за свободното договаряне според извода на въззивния съд, или не съответства на закона и практиката на ВКС?

/решение №3 от 15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г./

Д. С. А. застъпва становището, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. М. е изложил в исковата молба, че през лятото на 2022 г. е възложил на ответника Д. А. да извърши строителни дейности в имота му в [населено място], състоящи се в конструкция на пътната врата на двора, лятна кухня и барбекю, водопровод към лятната кухня, басейн с 2 подпорни стени и стълби, насипване на двор, за което е заплатил общо 83 262 лв.

Впоследствие ищецът установил, че завършеното строителство е било некачествено, освен това свършената работа е на стойност 40 010,19 лв., а не на запллатената от него сума. За ремонт на констатираните недостатъци ищецът е заплатил 17 174,36 лв., поради което е предявил частичен иск за заплащане на 5 100 лв. за извършените поправки на некачественото строителство на стойност 17 174,36 лв. и частичен иск за 5 100 лв. за заплащане на разликата между реално заплатената и действително дължимата сума, възлизаща на 38 453,81 лв./ 83 262 лв. минус 44808,19 лв./.

В отговора на исковата молба Д. С. А. е оспорил предявените искове. Заявил е, че строителните работи са извършвани по указанията и със съгласието на ищеца по телефона или чрез вайбър комуникация и са съответствали на изискуемото от възложителя качество и материал. Ищецът е наблюдавал строителните работи посредством поставените в имота камери и е приел изработеното след завършване на строителството през декември 2022 г., като е изплатил дължимите суми, а след това отношенията между страните са приключили.

След анализ на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд е констатирал, че макар ищецът да не е бил в страната по време на извършваните строителни дейности, посредством поставените в имота камери и проведените видеоразговори е приел извършените работи от ответника на всеки от етапите, след което ги е заплатил. Освен това ищецът е знаел за твърдените несъответствия с архитектурния проект при изграждане на всеки етап от съответните строителни работи и самият той е възложил на работниците да бъдат изпълнени по точно определения от него начин. Така ищецът е разпоредил на ответника басейнът да бъде запълнен със сипица, да не се слагат планки и метални части на челните греди, защото ще пречат. Приел е, че плащането представлява приемане с фактически действия, доколкото не са подписани съответни протоколи. Ищецът не твърди наличието на скрити дефекти, а в нотариалната си покана е посочил, че строителството било видимо некачествено. С тези съображения съдът е счел, че извършената работа е приета в съответствие с разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД, въпреки отклоненията, за които ищецът е знаел. След приемането ищецът не може да иска нито поправяне, нито заплащане на разходите, необходими за поправката, поради което този иск е неоснователен. За пълнота на изложението е посочил, че заради изминалия период от време от завършването на строителните дейности от ответника и извършеното допълнително строителство в имота на ищеца, искът е и недоказан. Съгласно заключението на вещото лице заради направения впоследствие ремонт на покрива на лятната кухня и на входната врата и изминалите две години от извършеното от ответника строителство, некачественото строителство няма как да бъде установено. Този извод на вещото лице се съдържа в заключението на стр.181 по описа на Районен съд-Дряново. Вторият частичен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на разликата между заплатената сума и действителната цена на строителните работи също е бил отхвърлен, тъй като основанието за имущественото разместване е сключеният между страните договор за изработка.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, приемайки за неоснователно възражението в жалбата, че е било установено некачествено изпълнение на строителните 3 работи. Тези работи са били извършвани поетапно, като при всеки завършен етап възложителят е бил уведомяван и след одобрението му се е преминавало към следващите дейности, след което той е извършвал плащане чрез банков превод. По твърдение на ищеца недостатъците са били явни и видими и са били установени от него при завръщането му в страната на 14.12.2022 г., а нотариалната покана до ответника за тяхното отстраняване е връчена на 23.03.2023 г.-повече от три месеца след това. Бездействието на възложителя да направи възраженията си своевременно води до предвидените в чл.264, ал.3 от ЗЗД последствия-работата се счита приета и правата по чл.265 от ЗЗД са погасени.

От така изложеното съдържание на въззивното решение не се констатира бланкетно заявената от касатора очевидна неправилност като квалифициран порок, тъй като не е приложена отменена правна норма, не е приложена правна норма в противоположен на вложения в нея смисъл и няма груби противоречия в мотивите с правилата на формалната логика. Ето защо на това основание касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.

От решаващо значение за изхода на спора е изводът на съда, че ищецът е приел извършената работа посредством конклудентни действия и в тази връзка касаторът е формулирал първия си въпрос. Практиката на ВКС по въпроса е, че най-разнообразни действия могат да покажат недвусмисленото приемане на изработеното, както е посочено в цитираното от касатора решение № 60249 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 4040/2020 г. на IV ГО на ВКС и решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на II ТО на ВКС. Такива действия могат да бъдат: получаване на изработеното и неговата експлоатация/решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на II ТО, решение № 186 от 30.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 820/2012 г. на II т. о./, отразяване на фактурата в счетоводните регистри на възложителя, ползването на данъчен кредит по фактурата/решение № 65/16.07.2012 г. по т.д.

№ 333/2011 г. на II ТО на ВКС и много други. От дадените примери следва, че какви действия представляват приемане чрез конклудентни действия зависи от конкретно установената по делото фактическа обстановка и към тях няма формални изисквания.

Наблюдението през охранителните камери, видеоразговори чрез приложението „Viber“ или по друг електронен способ, свидетелските показания, установяващи одобряването на отделните етапи на строителните работи и извършеното плащане на изработеното, преценени в съвкупност, могат да представляват действия, изразяващи недвусмисленото приемане. Ето защо по първия въпрос не се констатира противоречие с практиката на ВКС или необходимост от осъвременяване на тази практика, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Вторият и третият въпрос са напълно неотносими към спора и не са били разрешавани от въззивния съд, тъй като ищецът не е основал претенциите си на договор за поръчка, например за закупуване на строителни материали, и на липса на отчет за тяхната стойност.

Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

В четвъртия си въпрос касаторът също добавя ново твърдение, което не е било посочено в исковата молба и затова не е било предмет на спора и на въззивното решение-за наличие на недостатъци, водещи до пълна негодност за ползване на изработеното. Под предлог, че е във 4 връзка с въпроса, касаторът е приложил към касационната жалба ксерокопие, за което се сочи, че е от вайбър кореспонденция и съдържа възражение за качеството на изработеното.