Протокол № 233 от 19.11.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 233 гр. Бургас, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

П. Ив. П. Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора П. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело за възобновяване № 20252000600203 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 10.50 часа, поради продължилото разглеждане на ВНОХД № 162/2025 г. от същия съдебен състав.

Осъденото лице Д. М. П. , редовно призован, се явява лично.

З а Апелативна прокуратура – Бургас редовно призована, се явява прокурор П. К..

Съдът докладва, че по искане на осъденото лице Д. П. с разпореждане е допуснато предоставяне на правна помощ по реда на чл. 23, ал. 5 от Закона за правната помощ, респективно по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, като е изискано от Адвокатска колегия – Бургас определяне на адвокат, който евентуално да бъде назначен на служебен защитник. Видно от постъпилото по делото уведомително писмо от АК - Бургас, за служебен защитник на осъденото лице Д. М. П. по настоящото производство е определена адв. Д. А. – Ж..

Адв. Д. А. – Ж. от АК – Бургас се явява.

Съдът на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

1

НАЗНАЧАВА адвокат Д. А. от АК – Бургас за служебен защитник на осъдения Д. М. П. по настоящото производство за възобновяване.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Считам, че няма пречки да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. П.: Да се разгледа днес делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Образувано е по искане на осъденото лице Д. П. за възобновяване на производството по НОХД № 2504/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за отмяна на постановената по него присъда, както и потвърдителното решение на Окръжен съд – Бургас, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се навеждат основания за допуснати съществени процесуални нарушения.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания. Да се даде ход на съдебните прения.

Съдът счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. П.: Поддържам изцяло искането и моля съдът да се произнесе в посока възобновяване на производството, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения, които съм посочил в искането ми озаглавено „жалба“.

2

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подаденото искане от подзащитния ми и считам, че са допуснати нарушения и следва да бъде възобновено делото и съответно върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Намирам искането за основателно. Считам, че достатъчно подробно са изложени аргументите на подзащитния ми и се присъединявам към тях, поради което, моля да отмените решението и да върнете делото за ново разглеждане.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за възобновяване е подадено в предвидения в закона шестмесечен срок, освен това решението на Окръжен съд – Бургас, с което е изменена присъдата на Районен съд – Бургас, не е проверено по касационен ред, поради което и попада в обхвата на чл. 419 от НПК, поради което се явява и допустимо.

По същество, искането е основателно доколкото е нарушен закона, но не по изложените в искането съображения.

На първо място, всъщност, въпреки че пределите на производството по възобновяване съгласно чл. 426 от НПК, са аналогични с тези на касационното производство, през последните години се наблюдават няколко решения на ВКС, с които се допуска отклонение от тези правила, особено когато става въпрос на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. В този смисъл са Решение № 60161/ 23.11.2021 г. на III н.о., Решение № 26/08.04.2021 г. на I н.о. и Решение № 108/05.03.2025 г. на III н.о. на ВКС.

Нещо повече, според Решение № 188/06.01.2020 г. на II н.о. и Решение № 164/18.02.2021 г. на I н.о. на ВКС, при установяване на наличие на процесуални нарушения от естество основно да опорочават наказателния процес и постановената присъда, съдът е длъжен служебно да ги констатира, което произтича от задължението му по чл.124 от Конституцията на Република България, поради което считам, че в случая следва да бъде съобразено следното:

Видно от протокол от съдебно заседание, от 07.03.2025 г. по ВНОХД № 1519/2024 г. на Бургаския окръжен съд, въззивният съд правилно е констатирал настъпила давност за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК. След направено изявление от страна на подсъдимия, че желае производството да продължи, а не да бъде прекратено по давност, съдът е следвало след като прецени, че подсъдимият е виновен, да не му налага наказание. В този смисъл са Решение № 208/27.02.2018 г. на II н.о. на ВКС и Решение № 83/10.05.2021 г. на III н.о. на ВКС.

От тук съответно е следвало Окръжен съд - Бургас да измени първоинстанционната присъда в тази й част. Също така за пълнота и прецизност ще отбележа, че Окръжен съд – Бургас не е следвало да отлага 3 изпълнението на всяко едно от наказанията за двете престъпления, а единствено определеното общо наказание. Според разпоредбата на чл. 301 ал.

1, т. 3 и т. 5 НПК, съдът първо определя общото наказание при наличие на предпоставки за това и едва след това преценява дали то следва да бъде изтърпяно ефективно или да бъде отложено.

По отношение на другото престъпление по чл. 309, вр. чл. 26 от НК, което е довършено на 06.08.2018 г. пред Окръжен съд - Варна и към момента не е изтекла абсолютната погасителна десетгодишна давност.

Ето защо считам, че в случая са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл. 425, ал. 4 от НПК, изменение на въззивното решение в полза на осъденото лице, като в частта за престъплението по чл. 316, вр. с чл. 309 от НК, не следва да му бъде налагано наказание поради изтекла давност, а в частта, в която се определя общо наказание, съответно не следва да бъде определяно такова предвид липсата на предпоставки за това.

Моля да се произнесете в този смисъл.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ право на последна дума на осъденото лице Д.

М. П..

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. М. П.: Поддържам искането си така, както съм го формулирал. Присъединявам се и към думите на моя защитник.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по съответния ред.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11.00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 233 гр. Бургас, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове: