Решение № 832 от 30.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Стара Загора, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530103807 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „Кредито” ООД - гр. София против С. Л. К. от ***************** по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 686/2025г. на РС – Котел, а именно: 400 лева главница по Договор за потребителски кредит № *****************, ведно със законна лихва от 19.08.2025г. до изплащане на вземането, 8,35 лева - мораторна лихва за периода от 18.06.2025г. до 18.08.2025г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем № *****************, от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, по който била предоставена заемната сума от 700 лева на ответницата, със срок на плащане 30 дни.

Кредитът бил с лихвен % - 0 %.

Ответницата била погасила сумата в размер на 300 лв., т.е. оставало да дължи 400 лева - непогасена главница по договора, както и законна лихва за забава върху тази сума за периода от 18.05.2025г. до 18.08.2025г. - в размер на 8,35 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата. Постъпило е становище от пълномощника й, с което се излагат подробни съображения за недействителност на процесния договор за кредит. Сочи се, че ответницата е направила 5 плащания по договора, в размер на общо 608 лв.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпила молба моли исковете да се уважат, евентуално – за чистата стойност на кредита, претендира разноски.

Ответницата не се явява, не изпраща представител, с постъпила молба пълномощникът й моли исковете да се отхвърлят, тъй като производството по чл. 422 от ГПК не може да се преобразува в такова по чл. 23 от ЗПК, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по 1 делото доказателства, намери за установено следното:

Със Заповед № 527/20.08.2025г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 686/2025г. по описа на районен съд - Котел, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца процесните суми /в повече от претендираните по настоящото дело/. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника /ответницата/, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит № ***************** за сумата от 700 лв., без договорна лихва, с една погасителна вноска – на 18.04.2025г.

Сумата е преведена на ответницата и получена от нея чрез Изипей на 19.03.2025г.

С влязло в законна сила Решение по приложеното гр.д. № 3526/2025г. по описа на СтРС процесният договор е обявен за недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от представената справка от кредитора от 06.10.2025г. /л. 6/, ответницата е заплатила 300 лв. по договора.

От ответницата са представени писмени доказателства за извършени парични преводи от нея в полза на ищеца, за сумата от общо 608 лв. /л. 51-55/, както следва: на 16.04.2025г. – 122 лв.; на 07.05.2025г. - 121,50 лв.; на 22.05.2025г. – 121,50 лв.; на 04.06.2025г. – 121,50 лв.; на 25.06.2025г. – 121,50 лв. – общо 608 лв. В разписките за плащане /5 бр./ не е посочено на основание на кой договор са, като основание е посочено: „удължаване на срока“, а на едната – „вноска“. Следователно, от разписките не се доказва, че плащанията по тях са за погасяване на задължения на ответницата по процесния договор.

Остатъкът от чистата стойност на кредита е 400 лв. Тази сума не е дължима от ответницата на договорно основание, но, съгласно трайната съдебна практика /Решение № 50005/21.02.2024г. по т. д. № 1950/2022г. на ВКС, II т.о., както и цитираните в него Решение № 50174 от 26.10.2022г. по т. д. 3855/2021г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 60186 от 28.11.2022г. по т. д. 1023/2020г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 50259 от 12.01.2023г. по гр. д. № 3620/2021г. по описа на ВКС, III г.о., и решение № 50056 от 29.05.2023г. по т. д. 2024/2022г. по описа на ВКС, I т.о./, в случай, че недействителността на договора се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.

Предвид изложеното, предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 400 лв. /204,52 евро/ – 2 остатък от чистата стойност на кредита, е основателен и като такъв, следва да бъде уважен. Не се дължи претендираната лихва за забава от 8,35 лв. /4,27 евро/ - за периода от 18.06.2025г. до 18.08.2025г., поради недействителността на договора.

В тежест на ответницата, която е потребител по обявен за недействителен договор, не следва да се възлагат разноски – в този смисъл - Определение № 65/12.01.2026г. по ч. т. д. № 2213/2025г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Л. К., ЕГН **********, от *****************, че същата дължи на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, сумата от 204,52 евро, представряваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *****************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2025г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 4,27 евро - мораторна лихва за периода от 18.06.2025г. до 18.08.2025г., като неоснователна, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 686/2025г. по описа на районен съд - Котел.

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3