Решение № 109 от 19.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000021 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от К. К. Г., Д. К. Г. и В. К. Г., действащи чрез адвокат Е. Г., срещу постановеното решение №379 от 11.10.2023 г. по търг.дело №855/2021 на Окръжен съд Пловдив.

С посоченото решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на Г.ф., всеки един от тях, на основание чл.288,ал.12 от КЗ/отм./ сумата по 86 472,04 лв., представляваща припадащата му се 1/3 част, в качеството му на законен наследник на виновния причинител на вредите, от изплатените от Г.ф. общо 259 416,14 лв. по щета №210299/17.12.2014 г. в изпълнение на решения по гр.дело №4841/2015 г. на Софийски градски съд и по гр.дело №4797/2016 г. на Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски – 11 489,16 лв. в полза на Г.ф..

Жалбоподателите са останали недоволни от постановеното осъдително решение и го обжалват с молба да бъде отменено и се отхвърли исковата 1 претенция. Считат, че то е немотивирано, неправилно и несправедливо, постановено при необоснованост и в нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложили подробни оплаквания, в т.ч. за липса на мотиви, за липса на противоправно поведение от страна на техния наследодател, неправилно определяне на процент на съпричиняване от страна на Н., дължимост на законна лихва и разноски пред ЧСИ . Претендират направените разноски.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника Г.ф., чрез процесуалния представител адвокат Г. С. П., в който се счита същата за неоснователна и се моли да се потвърди решението.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

В случая Г.ф. е предявил регресен иск срещу наследниците на К.К.Г., виновен за настъпването на ПТП на 24.07.2013 г. при управление на товарен автомобил М. 207, рег.№ ......, без застраховка Гражданска отговорност.

Ищецът твърди, че на основание чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ/отм./ е изплатил обезщетение по щета №210299/17.12.2014 г. на наследниците на Г.

Т.Н., загинал при ПТП от 24.07.2013 г. в изпълнение на решения по гр.дело №4841/2015 г. на Софийски градски съд и по гр.дело №4797/2016 г. на Софийски апелативен съд, образувани след постановено решение да бъде отказано изплащане на обезщетение. Посочва платените суми – 186 000 лв. главница, 46 074,74 лв. законна лихва, 13 475,39 лв. разноски, 7 440 лв. по сметка на СГС, 6 731,30 лв., от която сума е възстановена надвнесена от 305 лв., общо 259 416,43 лв.

Описва механизма на ПТП от 24.07.2013 г., причината за настъпването му - субективните действия на двамата водачи, като водачът на товарния автомобил е отнел предимството на водача на мотоциклета, а той от своя страна се е движил с превишена скорост, не имал възможност да спре преди да достигне до товарния автомобил, тъй като опасната му зона за спиране била по-голяма. Липсата на предпазна каска не се е отразила на неговата видимост, а наличието на алкохол в кръвта му от 1,16 промила е намалило 2 времето му на реакция с около 0,2 сек., което не променя извода, че при избраната скорост на движение не е имало как да предотврати удара.

Ответниците оспорват изцяло претенциите на Г.ф. в представения от тях отговор срещу исковата молба.

Възразяват, че наследодателят им носи изключителната вина за настъпването на ПТП, правят възражение за съпричиняване от страна на водача Г. Т.Н., който е имал възможност да възприеме товарния автомобил и да предотврати ПТП чрез спиране или намаляване на скоростта, но е закъснял с реакцията си, заради поетия алкохол, карал е с превишена скорост и без предпазна каска. Възразяват, че искът за претърпени неимуществени вреди е завишен по размер, както и че поисканите лихви, разноски, адвокатски възнаграждения са допълнителни средства, които не се дължат. Посочват, че не са обвързани от решенията, посочени от ищеца, тъй като не са били привлечени и не са участвали в производствата по цитираните граждански дела. Оспорват извършените плащания, вкл. изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение, които са резултат на несвоевременна реакция на ищеца.

Съдът е сезиран с регресен иск на основание чл.288,ал.12 от КЗ/отм./, съгласно която разпоредба фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8 за определяне и изплащане на обезщетение, които са за сметка на виновния водач. При тази нормативна уредба следва да са налице следните условия, за да е основателна претенцията на ищеца: да е платил обезщетение на основание чл.288,ал.1 и 2 от КЗ/отм./ в изпълнение на законовото му задължение да изплаща обезщетения по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в конкретно посочените случаи, както и претендираната сума да се равнява на платеното обезщетение плюс разходите за определянето и изплащането му.

Спорни в съответствие с оплакванията във въззивната жалба са въпросите за виновността на водача на товарния автомобил, участник в ПТП, К.К.Г., за субективните действия на двамата водачи, участвали в ПТП, както и за присъдения размер.

Установява се, че при ищеца е образувана преписка за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - щета №210299/17.12.2014 г. на 3 наследниците на Г. Т.Н., загинал при ПТП от 24.07.2013 г. Преписката е образувана на основание чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ /отм./, която хипотеза урежда възмездяването на настъпили вреди от ПТП, причинени на територията на Република България от МПС, което обичайно се намира на посочената територия и за което няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Няма спор за липсата на посочената задължителна застраховка, а и този факт е безспорно установен по делото.

По повод ПТП е било образувано досъдебно производство №220/2013 г. по описа на РУ Стамболийски, водено срещу неизвестен извършител, което е прекратено. Двамата участници в ПТП са починали.

Установява се, че по щетата е постановено решение да бъде отказано изплащане на обезщетение. След отказа е заведено гр.дело №4841/2015 г. на Софийски градски съд, по което е постановено решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на починалия Н., изменено с въззивно решение по гр.дело №4797/2016 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 13.04.2018 г. В образуваното производство не са били привлечени или участвали като страни наследниците на Г. и следователно постановените решения не са формирали за тях сила на пресъдено нещо. Ето защо и при прекратено наказателно производство, понастоящем следва да се преценят предпоставките на чл.45 от ЗЗД , в т.ч. поведението на двамата водачи, участници в ПТП. В тази връзка е разпитан свидетел, както и е назначена комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

От показанията на свидетеля Д.Р. Г., се установява, че водачът Г. е неин чичо, както и че след ПТП отишла веднага на място. Чичо и казал, че е спрял до магазина, за да си купи вода, спрял до стопа, огледал се , нямало нищо, тръгнал и влезнал в улицата, пресичайки главния път, чул шум и спрял, слязъл и видял мотора на земята, тогава дошли линейки, полицаи и почнали да мерят. Посочва, че била до буса и нямало абсолютно нищо ударено по него. Бусът бил доста стар и ако имало удар, щял да се разпадне.

Видно от експертизата, посочен е механизмът на ПТП - водачът Н. управлявал мотоциклет по улица П. в с.Й.Г. в посока от изток на запад, водачът Г. управлявал товарен автомобил М. 207 по улица Т. в посока от юг 4 на север, като на кръстовището спрял съобразно пътен знак Б1, след което потеглил и навлязъл в платното на движение на улица П., когато мотоциклетът бил на около 46-47 м., водачът му започнал да реагира и ефективно задействал спирачната система, при което загубил устойчивост и паднал на пътната настилка, след около 2,28 сек. е настъпил удар между предната част на мотоциклета и задната дясна страна на товарния автомобил, който бил неизбежен с установената скорост на мотоциклета, след удара Н. останал на място в положението, отразено при огледа, а товарният автомобил продължил до задействане на спирачната система и спрял в положението, отразено при огледа.

Настъпването на удара е вследствие на скорости и пресичане на траектории с конфликтна точка. Ако водачът на товарния автомобил не би навлязъл в коридора на движещия се мотоциклетист на път с предимство, не би настъпил удар. В тази връзка е посочено, че в зависимост от позицията си този водач е имал или нямал техническа възможност да възприеме моториста.

Достатъчно условие за възприемане на моториста е било да промени позицията си с около 25-30 см. Същото условие се отнася и до другия водач.

Водачът на мотоциклета се е движил със скорост, която не му е позволила да спре преди мястото на удара / около 75 км/ч./. Той е имал възможност да спре при движение със скорост под 62,81 км/ч. Ако се приеме, че водачът на товарния автомобил е следвало да съобрази скоростта на мотоциклета, която е над нормативно опредЕ.та, то той е навлязъл в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне мотоциклетиста. Няма обективни данни за начина на навлизане на товарния автомобил, като в зависимост от ускорението са посочени варианти на скоростта на автомобила. Технически правилно е водачът му да пропусне движещия се на път с предимство.

В заключението са описани уврежданията на Н. и пряката причина за смъртта му – тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, с разрушаване на мозъчното вещество и излизане извън черепната кухина, която е в резултат на ПТП. Установява се, че той е имал концентрация на алкохол в кръвта – 1,16 промила, представляваща лека степен на алкохолно опиване, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на вниманието,

5 съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и др. Скоростта на движение на мотоциклета преди задействане на спирачната система е била около 75 км/ч., като водачът му би имал техническата възможност да избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 62,81 км/ч. Ако е управлявал мотора с разрешената сдкорост от 50 км/ч. е нямало да се достигне до сблъсък. Имал е техническата възможност да възприеме товарния автомобил преди той да навлезе на платното за движение на улица П.. Ако е бил с предпазна каска, най-вероятно е могъл да се избегне леталния изход. Описано е подробно движението на тялото на Н. - паднал на лявата страна с мотора си, след което последвал удар на мотора в задната дясна гума на буса и удар на главата в областта на дясната челно-теменна област на окосмената част на главата със задния десен ресьор на буса.

Съдът намира, че следва да възприеме изводите на вещите лица, като компетентни, мотивирани и неоспорени от страните. От тях несъмнено се установява, че двамата водачи са имали техническата възможност да избегнат произшествието. Водачът на товарния автомобил е имал тази възможност, като отложи преминаването си през кръстовището, за да пропусне мотоциклета, което съставлява нарушение на чл.50,ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата, на кръстовище, когато единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая не е изпълнено това задължение, произтичащо от закона. Водачът на мотоциклета също е имал техническата възможност да избегне произшествието. Ако е карал с нормативно опредЕ.та скорост за населено место - 50 км/ч., не би се стигнало до сблъсък и пътните превозни средства спокойно са щели да се разминат, а със скорост по-малка от 62,81 км/ч. би могъл да спре преди мястото на удара. Управлявайки мотоциклета със скорост около 75 км/ч. в населеното място, той е нарушил задължението си по чл.21 от ЗДвП да управлява с нормативно посочената скорост в значителна степен, което е повлияло върху настъпването на произшествието. Бил е с лека степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с отслабена концентрация на вниманието, съобразителността и забавени движения, с което е нарушил задължението си 6 по чл.5, ал.3 от ЗДвП, въвеждащ забрана за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и несъмнено това е дало отражение в процесната ситуация. Бил е без поставена предпазна каска, с което е нарушил чл.137 е от ЗДвП, което е способствало за леталния му изход. Ако е бил с поставена предпазна каска най-вероято е нямало да се стигне до смъртта му, а уврежданията му биха били значително с по-лек характер.