Решение № 458 от 02.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Велико Търново, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110101214 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за паричен заем №***, по който ответникът е кредитор, а ищецъткредитополучател. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 750лв., който е следвало да де върнат на 7 месечни погасителни вноски. Сочи се, че ГПР е 47,95%, а ГЛП е фиксиран-40,05%. Ищецът твърди, че в договора е посочена неустойка за непредставяне на обезпечение, като общия й размер е 586,19лв. Ищецът сочи, че има качеството потребител и твърди ,че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.11 ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Твърди, че клаузата на чл.33 от ОУ на договора за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение по д формата на поръчителство или банкова гаранция е нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, но не включено в ГПР. Сочи ,че не е посочено кои разходи се включват в ГПР и е налице нарушение на чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. На следващо място счита ,че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Подробни съображения излага в исковата молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за паричен заем №***, сключен между ищцата и ответника, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, т.10 от ЗПК. На следващо място, отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 713лв., представляваща надплатена сума над главницата, претендирана като дадена без основание, ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесния договор не е нищожен и ако съдът реши, че нищожни са отделни клаузи ,следва да прогласи тяхната нищожност, а не на целия договор. Ответникът счита възнаградителната лихва за дължима. Заявява, че неустойката не е включена в ГПР ,защото не попада в разходите по кредита и не се приравнява на лихва, тъй като според уговореното между страните няма такава функция. Твърди, че нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на договорно задължение от страна на 1 потребителя. Моли за отхвърляне и исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2023г. между ищеца Д. К. Д. и ответника „Сити Кеш“ е сключен договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №***, по силата на който кредитодателят „Сити Кеш“ предоставя на ищеца кредит в размер на 750 лв., при лихвен процент 40,05% и ГПР 47,95%.

Съгласно чл.4 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на пет неравни погасителни вноски. Начислена е лихва в размер на 126,81лв. за периода на договора.

В чл.4.3 от договора за паричен заем е посочено, че в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, заемателят се задължава да предостави обезпечение, по начин и ред, отговоравящо на условията на чл.33 ал.1 от ОУ:поръчител или банкова гаранция, като при неизпълннеие заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 586,19 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил по договора за кредит сумата общо 1263,33 лв., с която е погасена главницата в размер на 750лв., договорната лихва в размер на 83,54 лв. и неустойка в размер на 429,79 лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем кредирект №***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 750 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на погасителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

2

В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 47.95 %, но този размер на практика не отразява действителния размер на ГПР. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съдът намира, че клаузата на договора за заем, с която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата, с която е уговорена е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва.

Това води до недействителност на договора за паричен заем съгласно чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване недействителността на процесния договор за паричен заем е основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД .

В случая, предвид на това, че съдът приема, че договора за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е направил плащане по договора за заем в размер на общо 1263,33лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 750 лв., сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на 513,33 лв., които в евро са 262,46 евро.Същата се явява платена без основание.

3

Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до размер 262,46 евро, чиято левова равностойност е 513,33лв., като за разликата над 262,46 евро до пълния претендиран размер 364,55 евро/ левова равностойност- 713лв./, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана в тази част.

Върху главницата от 262,46 евро следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/01.04.2025г./ до окончателното изплащане.

По разноските:

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 25,56 евро за разноски за държавна такса по иска по чл.124 ал.1 от ГПК и сумата 92,02 евро, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в настоящото производство в размер на н а 245,42 евро с ДДС, чиято левова равностойност е 480лв., като съобрази, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на адв. П. М. Б. - АК *** адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в размер на 176,69 евро с ДДС, съразмерно на уважената част на исковите претенции.

Ответникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС, които възлизат на 245,42 евро с ДДС. На основание чл. 78, ал. 3, ищецът следва да заплати на ответника сумата 68,73 евро с ДДС за разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 18,40 евро – представляваща държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, съразмерно на уважената част на исковата претенция.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление ***, че Договор за паричен заем №***, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 262,46 евро/двеста шестдесет и две евро и четиридесет и шест евро цента/, представляваща платена 4 без основание сума по договор за паричен заем №***, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба/01.04.2025г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД в частта за разликата над 262,46 евро до пълния претендиран размер от 364,55 евро, като неоснователен и недоказан в тази част.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 25,56 евро/двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента/, представляваща разноски за държавна такса и сумата 92,02 евро/деветдесет и две евро и две евро цента/, представляващи направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД.