Решение № 4011 от 29.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4011 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110163278 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С ЕАД срещу П. ВЛ. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1964,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до изплащане на вземането; 246,38 лв. -мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 28.06.2021 г.; 7,71 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и 0,92 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 28.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2021г. по ч.гр.д. № 45870/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „**************** която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата П.М., чрез адв. Б., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че не са налице посочените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, а именно: начислените суми за ТЕ за процесния период и имот били значително завишени; неправилно и от нелегитимна фирма било извършено разпределението на топлинна енергия. Оспорва 1 твърдението на ищеца, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.

Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „МХ. Е“ ООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.07.1992 г., се установява, че на посочената дата Владимир Иванов Михайлов и Надежда Костадинова М. дарили на дъщеря си П. ВЛ. М. процесния недвижим имот, а именно:

Апартамент № 22, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 148, ет. 6, като дарителите си запазили правото на ползване върху югоизточната стая и сервизните помещения от апартамента до края на живота си. Същевременно, от представените по делото доказателства се установява, че Владимир Иванов Михайлов е починал на 28.06.2001 г., а Надежда Костадинова М. – на 13.07.2005 г. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При това положение, съобразно приложимата нормативна уредба и въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникцата П. ВЛ. М. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е 2 упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът П.

ВЛ. М. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „МХ. Е“ ООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в имота на ответника е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, а в банята е имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред; показанията на уредите били отчетени на 29.04.2018 г., 08.05.2019 г. и 28.05.2020 г. с подпис на потребител и били представени на вещото лице; за процесния период нямало изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани през м.02.1999 г.; в имота на ответника имало монтиран един брой водомер за топла вода, който бил отчетен на 29.04.2018 г., 08.05.2019 г. и 28.05.2020 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител били представени на вещото лице; през 2019 г. било предписано „уведомително писмо“ за извършване на метрологична проверка на водомера, като последният бил сменен с нов през м.09.2019 г.; за периода 05.2019 г. – 09.2019 г. било изчислено служебно количество топла вода на база ТЕ за БГВ от предходния отчет; за периода 2019/2020 г. отчетеното количество топла вода било намалено с 8 куб.м., тъй като отчетът бил извършен в края на м.май; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите 3 били за сметка на топлофикационното дружество.

По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 3365,41 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на 1964,33 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на претендираните от ищеца 1964,44 лв., както и сумата от 7,71 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.