Решение № 230 от 02.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Бургас, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120104341 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД против З. С. И. и П. Й. М., с която са предявени два осъдителни иска, като ответниците следва да заплатят сумите по тях в условията на солидарност.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба от нито един от ответниците.

В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди първото по делото съдебно заседание процесуален представител на дружеството депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди разноски на дружеството. В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На *** г. е сключен застрахователен договор между застрахован „***“ АД и застраховател „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, обективиран в застрахователна полица „Индустриален пожар“ № *** (за краткост Договора).

Предмет на имущественото застраховане са: обзавеждане и инвентар; MCD, офис техника, транспортни средства без ДКН, охранителна техника, камери и др.; витрини и рекламни съоръжения. Като адрес на застрахованото имущество е отразен „локациите на *** АД“.

Срокът на застрахователното покритие е 12 месеца, считано от 0.00 часа на 23.07.2017 г. до 24.00 часа на 22.07.2018 г. Покритите рискове за описаното имущество са клаузите „А,Б, Д, В“. Неразделна част от Договора са Общи условия на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД за застраховка „Индустриален пожар“ (за краткост ОУ). Според ОУ, клауза „В“ покрива риск от „вандализъм, включително злоумишлен пожар и злоумишлена експлозия“. В т.95 от ОУ са посочени характеристиките на този риск, а именно: покриват се вреди, настъпили в резултат на злоумишлени действия на трети лица, вкл. от злоумишлен пожар и злоумишлена експлозия. Повреденото или унищожено имущество трябва да е налице по време на огледа, с който се установява настъпването на застрахователното събитие, и по него да има следи от 1 физическо или друго въздействие.

На *** г. между „Виена Реал Естейт“ ЕООД, в качеството на наемодател, и „***“ АД, в качеството на наемател, е сключен договор за наем на работни помещения, а именно – намиращите се на територията на собствения на наемодателя поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, обособена площ, разположена в северната нает на складово хале с идентификатор ***.1 по КККР на гр. ***, функционално предназначение Складова база, склад със застроена площ 4398 кв.м., която обособена площ предмет на договора съгласно одобрени архитектурни проекти и строителни книжа представлява складово помещение за промишлени стоки етап I, II част с площ от 880 кв.м., разположена между ос F и ос Е, при съседи от юг - складово хале за промишлени стоки етап I , II част, запад — асфалтова външна площадка, север — улица, изток - асфалтиран пожарен път (с административен адрес сград BG/BU/0015). Договорът е изменен с анекс от същата дата, като се добавят нови помещения под наем.

По делото е приет като доказателство списък (без дата и съставител) на вещи на дружество „***“ АД, обозначени с инвентарни номера, дата на закупуване, група, към която се причислява вещта, начална отчетна цена, начална балансова цена, изхабяване, както и крайна отчетна цена и крайна изходна цена. В този списък фигурират: сейфове 10 броя (инвентарен номер 206009), закупени 2007 г., представляващи стопански инвентар; сейф (инвентарен номер 206085), закупен през 2013 г., представляващ стопански инвентар; 11 броя сейфове (инвентарен номер 206091), закупени през 2013 г., представляващи стопански инвентар. В документа няма уточнение всеки един от тези сейфове къде се намира като административен адрес, респективно какви са неговите характеристики – производител, модел, размери, начин на заключване или други. В този списък „метална каса“ като инвентар не фигурира.

На 19.01.2028 г. представител на „***“ АД подава до застрахователя уведомление за щета, в която посочва, че е налице нахлуване с взлом през задна външна стена на помещение на дружеството, находящо се в гр. Бургас, ***, като са „откраднати парични средства в размер на 5322,14 лева/повредена метална каса и разрушена стена на помещение“.

Образувана е преписка по щета № *** по описа на застрахователя (за краткост Преписката).

На 23.01.2018 г. е съставен констативен протокол по Преписката от три лица (без посочване на длъжности) за извършен оглед в кв. Л., ***, гр. Бургас, централен склад на „***“.

Протоколът е съставен по информация на представител на застрахования, в който е отразено, че „касата е била с изкривявания, но не е била разбита“, като тя, касата, „не беше налична – същата е изпратена в централата на фирмата“.

На 15.06.2020 г. е изготвен доклад по Преписката от застрахователя, в който е отразено, че претенцията е за вреди по метална каса и кражба на пари от застрахован обект – Централен склад „***“, находящ се на адрес гр. Бургас, складова база „***“. Посочено е, че в случая се касае за извършена през периода *** г. -*** г. кражба на пари от каса, като проникването е извършено чрез взломни действия и използване на техническо средство ключ от З. С. И. и П. Й. М., „съгласно приложената „Присъда“ № *** от *** г.“. Уточнено е, че претенцията е само за увреждане на движимо имущество - 1 бр. метална каса. За кражбата на пари е регистрирана друга щета. Посочено е, че касата е тотално увредена, поради което размерът на вредите се определя на 1200 лева – отчетна стойност на актива. Сумата от 1200 лева е изплатена по банков път на „***“ АД на *** г.

Впоследствие е изпратена регресна покана и до двамата ответници, всеки един от тях да възстанови сума от 605 лева, съставляваща 50 % от изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски по щетата. И двамата ответници получават поканата на *** г., но плащане не е извършено.

С присъда № ***/*** г. по НОХД № 1024/2019 г. по описа на ОС – Бургас, изменена с решение № 540/01.12.2020 г. по ВНОХД № 217/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, изменена с решение № 78/20.05.2021 г. по н. дело № 195/2021 г. по описа на II н.о. на ВКС, в сила от същата дата (за краткост Присъдата), З. С. И. и П. Й. М. са признати за виновни за извършено в съучастие като съизвършители продължавано престъпление „кражба“, като 2 едно от деянието, включено в продължаваното престъпление, е извършено за времето от 20.40 ч. на *** г. до 09.50 ч. на *** г., като от помещение на фирма „***“ АД, находящо се в гр. Бургас – Северна промишлена зона, в района на ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (направа на отвор с размери 45х50 см. в тухлена стена на помещението) и чрез използване на техническо средство (секретен ключ) отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 5322,14 лева от владението на Г. С. Т. и собственост на „***“ АД, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като двамата са се сговорили предварително за извършването на кражбата. За престъплението на всеки един от подсъдимите е наложено наказание „лишаване от свобода“.

По доказателствата:

Като приложение към исковата молба е представено „обяснение от М. Г.“ (л.28 от делото). Изложеното в този документ не може да бъде ценено от съда, тъй като по същество представлява свидетелски показания, дадени в писмена форма, което е недопустимо. Три констативни протокола, изготвени от служители на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, не съдържат обстоятелства от значение за спора. Договор за охрана със сигнално-охранителна техника на офиси и складове на „***“ АД от *** г. и инструкция за охрана и опазване на имущество, утвърдена в дружеството „***“ АД нямат отношение към релевантни за спора факти, поради което съдът не ги кредитира.

Останалият по делото доказателствен материал съдът го кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените осъдителни искове са с правна квалификация чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

По основателността на главния иск съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

Неподаването на писмен отговор от ответниците не означава признание на иска от тяхна страна или на фактите по спора, поради което ищецът не се освобождава от доказателствената си тежест по чл. 154 ГПК (Решение 67/06.07.2010 г., по т.д. № 898/2009 г., на I т.о.). Ето защо с доклада по делото, неоспорен от ищеца, съдът указа на застрахователя, че следва при условията на пълно и главно доказване да установи всички предпоставки за реализиране на регресна отговорност на ответниците, а именно: налично валидно възникнало застрахователно правоотношение за застраховка „Индустриален пожар“ със „***“ АД, наличие на покрит риск, настъпване на застрахователно събитие (повреждане на метална каса), въз основа на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, настъпване на вреди на застрахованото имущество, причинени от ответниците в резултат на деяние, за което са признати за виновни от наказателен съд, и тяхната стойност, покана до ответниците да възстановят на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение на ощетеното юридическо лице.

С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът дължи указания на страните да ангажират доказателства единствено в случай, че такива изобщо не са били посочвани за твърдените от тях факти, но не и когато доказателства са били посочени, но са непълни или не могат да установят дадения факт.

По значението на влязлата в сила присъда на наказателния съд за настоящия спор:

Според разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя 3 тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд – в този смисъл Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о.

Както вече се посочи, с Присъдата ответниците са признати за виновни за престъпление „кражба“, но не и за престъпление противозаконно унищожаване или повреждане на чужда движима вещ – чл.216 от НК. Нещо повече, в диспозитива на Присъдата никъде не се споменава „метална каса“, напротив – отразено е, че е използвано от подсъдимите (ответници по иска) техническо средство секретен ключ, което не предполага каквито и да е увреждащи действия. Разрушаването на преграда се отнася до тухлена стена – в нея е направен отвор. Следователно, факт, който не е елемент от състава на престъплението, следва да бъде доказан пред гражданския съд – аргумент от Решение № 53 от 2.ХI.1981 г. по н. д. № 41/81 г., ОСНК. Ето защо, приетото от фактическа страна в мотивите на Присъдата, което не е част от състава на престъплението „кражба“, не обвързва гражданския съд.

На следващо място, представител на застрахователя не е извършил оглед на „метална каса“, защото тя не е била „налична“ в обекта, където е извършена кражбата – изпратена е в централата на фирмата. По делото са приети 5 черно-бели снимки, като няма категорични доказателства, че те са именно на „увредената каса“. Независимо от горното, от тях не може да се направи извод, че вещта е „тотално увредена“, както твърди ищецът в исковата молба – вижда се единствено черно петно около кръг, който съдържа инициали.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bec6f4d0-bb1a-4a43-a884-635474ba7a10