Решение № 1549 от 05.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110109768 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Г. Н. Д. твърди, че на 28.02.2024 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. *******, собственият му лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* претърпял ПТП при следните обстоятелства: при движение в посока Затвора по бул. *******, пресичайки бул. „*******“, управляваният от ищеца лек автомобил „Фолксваген Поло“ бил ударен отзад от движещия се зад него с несъобразена скорост лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на лекия автомобил „Рено Клио“ признал вината си.

Поддържа, че управляваният от виновния водач лек автомобил е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника ЗД „Б. И.“ АД, действаща към датата на ПТП.

Посочва, че във връзка с така настъпилото ПТП застрахователят образувал преписка по щета № 2410006305/28.02.2024 г., в рамките на която бил извършен оглед на автомобила и били описани увредените детайли, а именно подкалници задни; задна броня; стопове задни; врата - багажник; среден водач на задна броня.

Излага, че получил застрахователно обезщетение в общ размер от 1668.59 лева, което не отговаря на действителния размер на претърпяната вреда. Поддържа, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3998.90 лева, като незаплатеният остатък от дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 2330.31 лева.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 2330.31 лева, представляваща разликата между изплатеното 1 застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 28.02.2024 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. *******, по вина на водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът е изменил иска, като е намалил неговия размер до 1432.12 лева, като производството е прекратено за разликата над тази сума до първоначално предявения размер на иска от 2330.31 лева на основание чл. 233 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег. № *******, действаща към датата на процесното ПТП.

Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че представеният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила.

Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Рено Клио“, поради което счита, че не е възникнало основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Твърди, че е налице случайно деяние и водачът обективно не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Поддържа, че причина за възникване на ПТП е неспазване на правилата за движение по пътищата от ищеца.

Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и всички описани в исковата молба увреждания.

Счита посочения от ищеца размер на застрахователното обезщетение за завишен и поддържа, че изплатената от застрахователя сума съответства на действителния размер на вредите и е съобразено с чл. 17, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от Методиката, приета с Наредба № 49 от 16.10.2014 г.

Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, 2 следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3) претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 28.02.2024 г. в гр.

Варна, на кръстовището на бул. *******, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, собственост на ищеца, и лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, действащ към датата на ПТП; че ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на което е образувана преписка по щета, по която е определено и изплатено обезщетение в размер на 1668.59 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от застрахователя доброволно изплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде ценено като извънсъдебно признание за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Описаният в исковата молба механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

Категоричният извод на вещото лице е, че сблъсъкът е настъпил вследствие на движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция от водача на лекия автомобил „Рено“. В този смисъл наведените с отговора на исковата молба възражения, че ПТП е настъпило не поради виновното противоправно поведение на водача на застрахования от ответника автомобил, а поради допуснато от ищеца нарушение на правилата за движение се явяват неоснователни.

Настъпилите вследствие на застрахователното събитие щети се установяват както от приложения към исковата молба опис, изготвен от служител на застрахователя, така и от експертното заключение. В изготвения при първоначалния оглед опис /л. 15/ като увредени са описани следните детайли на автомобила: врата багажник – с тежка степен на деформация и облицовка задна броня – за боядисване. Вещото лице, въз основа на предоставените му от застрахователя документи и снимков материал е описало, че вследствие на ПТП са настъпили щети по следните детайли на автомобила: врата на багажник, облицовка задна броня, панел заден десен, престилка задна, светлина регистрационен номер, водач задна броня среден.

Изрично вещото лице сочи, че така описаните увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм, като липсват увреждания, които да предхождат настъпването на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената 3 застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.

Съгласно заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, общата стойност на щетите по автомобила, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, е в размер на 3100.71 лева.

Изрично вещото лице сочи, че в случая стойността на разходите за необходимия ремонт не надвишават 70 % от действителната стойност на автомобила, поради което следва да се приеме, че не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. От изчислената средна пазарна стойност на щетите следва да бъде приспаднато изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1668.59 лева, като дължимият незаплатен остатък възлиза на 1432.12 лева.

Поради така изложените съображения предявения иск е доказан както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.

В съответствие с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ на ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху обезщетението, считано от 28.02.2024 г., когато същият е предявил застрахователната си претенция /видно от датата на съставяне на първоначалния опис/.

По разноските:

При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Същите включват заплатена държавна такса в размер на 93.21 лева /колкото е дължимият размер/, депозит за САТЕ в размер на 300 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

При съобразяване на правната и фактическо сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 548.93 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Д., ЕГН **********, от гр.

4

*******, СУМАТА ОТ 1432.12 лева. /хиляда четиристотин тридесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 28.02.2024 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. *******, по вина на водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Д., ЕГН **********, от гр.

*******, СУМАТА ОТ 548.93 лева /петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5