Решение № 123 от 16.04.2018, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 16.04.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд трети граждански състав на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

388 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

Ищецът П.П.П. с ЕГН ********** ***, П.ска област,ул. В. №.твърди, че с нотариален акт № 41, том II, peг. № 3086, нот. дело 217/2013 г. на нотариус С.Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие - района на КрлРС, е придобил правото на собственост върху ½ ид. част от следния недвижим имот: дворно място с построените в него жилищна сграда, навес и други подобрения и трайни насаждения, находящо се в гр. Б., о. К., област П., в местността „Н. г.“, бивша местност „Т.к.“, цялото със застроена и незастроена площ от 850 кв. метра, при граници и съседи: П.М., път и кантон, който имот по плана на града, одобрен със заповед № 6361/1957 г., е съставлявал имот с пл. № 942 извън регулацията, описан в нот. акт № 122, том II, нот. дело № 618/1957 г. на Л.градски народен съдия, и в нот. акт № 20, том I, нот. дело № 31/1981 г. на К. районен съд, а по сега действащия план за земеразделяне и КВС на землището на грБ., ЕКАТТЕ .., О.К., област П., представлявал имот № .., находящ се в местността „Н. г.“ с площ от 0.850 дка, начин на трайно ползване: НМ извън регулация, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: пета, при граници и съседи: имот № 179022 - НМ извън регул. на собственик - неизвестен, имот № .. - НМ извън peг. на О.К., имот № .. - НМ извън peг. на насл. на Н.Ф. Н., и имот № .. - НМ извън peг. на държавата, който имот бил образуван от имот № ... Другата ½ ид. част от имота била собственост на ответника И.П.П., придобита чрез дарение, извършено с нот. акт № 20, том I, нот. дело № 31/1981 г. на К. районен съд.

През 2006 г. разбрал, че имотът неправилно е заснет като земеделска земя в плана за земеразделяне за землище гр. Б., о. К., приет и обнародван в ДВ бр. 16/14.02.1995 г., с частична преработка, приета и обнародвана в ДВ бр. 7/26.01.1999 г. и попада в масив 179, в местността „Н. г.“.

Подали искане до ОСЗ - К. и Областна дирекция „Земеделие“ - П., същият да бъде отразен в плана като жилищен. С писмо с изх. № 16-00-4323/29.12.2009 г. на Областна дирекция „Зе­меделие“ - П. им било отговорено, че имотите в масив 179 са определени с вид собственост - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ - временно стопанисвани от общината, както и че собственият на ищеца имот попада върху имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки - част от него попада в земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а друга част е възстановена на ответниците М.Н.Ф. - Б., Н.Ф.Ф. и С.И.Ф. в нови реални граници с плана за земеразделяне.

Поради наличието на спор за правото на собственост, предявил иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, по който било образувано гр. дело № 1217/2010 г. по описа на К. районен съд. III гр. състав. С решение № 427/05.11.2012 г., влязло в сила на 27.04.2013 г. съдът признал за установено по отношение на ответниците, както и по отношение на О.К., че към датата на влизане в сила на КВС и плана за земеразделяне на землище гр. Б., о. К., област П. (Обн. ДВ бр. 16/14.02.1995 г.), ищецът и първият ответник - И.П.П. са собственици с равни права - по ½ ид. част, на описания по- горе недвижим имот, който в плана за земеразделяне и в КВС неправилно бил заснет, както следва: част от имота от север, с приблизителна площ от 218 кв. метра, попада в имот № . от масив 179 в местността „Н. г.“, записан като вид собственост „временно стопанисван от общината“ - земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а останалата част от имота, с приблизителна площ от 632 кв. метра, попада в имот № . от масив 179, същата местност, който е възстановен на ответниците М.Н.Ф. - Б., Н.Ф.Ф. и С.И.Ф. в нови реални граници с плана за земеразделяне.

По време на съдебното производство по горното дело, на основание заповед № РД 47 - 22/14.11.2012 г. на министъра на била извършена частична преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на землище гр. Б., о. К. - за масив 179. Видно от писмо с изх. № 16-00- ***/01.02.2016 г. на Директор ОД „Земеделие“ - П., при преработката парцели 179001 и 179002 били обединени и отразени като имот № .. със собственик - неизвестен, както и че на 22.02.2013 г. в преработката по чл. 26 ППЗСПЗЗ на масив 179 било отразено съдебното решение от 05.11.2012 г. като от имот № .. е образуван имот № .. (процесния) - с площ от 0.850 кв. метра, записан като собственост на ищеца и първия ответник – И.П.П., и имот № 179022 - собственост на И.П.П..

Преработеният план за земеразделяне влязъл в сила със Заповед № РД-47-22 от 14.11.2012 г. При тази преработка в плана били допуснати грешки в заснемането на собствения му имот № .., изразяващи се в следното:

- югоизточната граница на имота била изместена в посока север с 2.40 м в югоизточния ъгъл и с 2 м в югозападния ъгъл, с приблизителна площ на цялото място 110 кв. метра;

- северозападната граница била изместена в посока север с 2.40 м в североизточния ъгъл и с 3 м в северозападния ъгъл, с приблизителна площ на цялото място 135 кв. метра.

Ответникът И.П.П. бил собственик на имот №

179022, а ответниците М.Н.Ф. - Б., Н.Ф.Ф. и С.И.Ф. били съсобственици на имот № .., което било видно от представената към исковата молба скица № К02768/24.02.2016 г. на ОСЗ - гр. К., при квоти, както следва: М.Н.Ф. - Б. – ½ ид. част, Н.Ф.Ф. – ¼ ид. част, и С.И.Ф. – ¼ ид. част. Последните получили имота по наследство от общия им наследодател Н. Н. - баща на първата и дядо на другите двама ответници. Оспорването от последните трима на правото му на собственост касаело процесните 110 кв. метра (приблизителна площ), образувани от изместването на югоизточната граница на имота на ищеца в посока север с 2.40 м в югоизточния ъгъл и с 2 м в югозападния ъгъл, които по сега действащия план за земеразделяне били заснети като част от имот № ... В тази площ, съобразно квотите била съсобствеността, М.Ф. - Б. участвала с 55 кв. метра, а Н.Ф. и С.Ф. - всеки с площ от 27.50 кв. м, като оспорването на правото му на собственост било от всеки от тях за тези площи.

В исковата молба посочил, че в последния действащ план за земеразделяне собственият му имот бил посочен с площ от 850 кв. метра, което се установявало от представената към нея скица № К02768/24.02.2016 г. на ОСЗ - гр. К.. Твърдените от ищеца грешки, касаещи заснемането на двете срещуположни граници - югоизточна и северозападна, сочели на факта, че приблизителна площ от 110 кв. метра от имот № .., от който той притежавал ½ ид. част, понастоящем била заснета като част от имот № .. - собственост на ответниците М.Н.Ф. - Б., Н.Ф.Ф. и С.И.Ф..

С ответниците не можели да постигнат съгласие за изменение на плана за земеразделяне, като имотните граници да съвпаднели с материализираните на място, които били установени и с влязло в сила на 19.03.2013 г. решение № 427/05.11.2012 г., постановено по гр. дело № 1217/2010 г. по описа на К. районен съд. III гр. състав, за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на

И.П.П. с ЕГН ********** ***, М.Н.Ф. - Б. ***, П.ска област, ул. К. №., Н.Ф. ***, и С.И.Ф. ***, че към датата на влизане в сила на изменението на КВС и плана за земеразделяне на землище гр. Б., о. К., П.ска област - 22.02.2013 г., И.П.П. е собственик на ½ ид. част от следния недвижим имот, а именно: дворно място с построените в него жилищна сграда, навес и други подобрения и трайни насаждения, находящо се в гр. Б., о. К., област П., в местността „Н. г.“, бивша местност „Т.к.“, цялото със застроена и незастроена площ от 850 кв. метра, при граници и съседи: П.М., път и кантон, който имот по плана на града, одобрен със заповед № 6361/1957 г., е съставлявал имот с пл. № 942 извън регулацията, описан в нот. акт № 122, том II, нот. дело № 618/1957 г. на Л.градски народен съдия, и в нот. акт № 20, том I, нот. дело № 31/1981 г. на К. районен съд, а по сега действащия план за земеразделяне и КВС на землището на грБ., ЕКАТТЕ .., О.К., област П., представлява имот № .., находящ се в местността „Н. г.“ с площ от 0.850 дка, начин на трайно ползване: НМ извън регулация, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: пета, при граници и съседи: имот № 179022 - НМ извън регул. на собственик - неизвестен, имот № .. - НМ извън peг. на О.К., имот № .. - НМ извън peг. на насл. на Н.Ф. Н., и имот № ..

- НМ извън peг. на държавата, който имот бил образуван от имот № .., като същият в плана за земеразделяне и в КВС на гр. Б., о. К. е заснет неправилно, както следва: югоизточната граница на имота е изместена в посока север с 2.40 м в югоизточния ъгъл и с 2 м в югозападния ъгъл, с приблизителна площ на цялото място 110 кв. метра, а северозападната граница е изместена в посока север с м в североизточния ъгъл и с 3 м в северозападния ъгъл, с приблизителна площ на цялото място 135 кв. метра.

Ответникът И.П.П. с ЕГН ********** *** прави възражение за недопустимост на иска.

Ответниците М.Н.Ф. - Б. ***, П.ска област, ул. К. №., Н.Ф. ***, и С.И.Ф. *** правят възражение за недопустимост на иска.

Оспорват го като неоснователен. Твърдят, че никога, включително и до завеждане на гр. дело № 1217/2010 г. на К. районен съд, не са оспорвали правото на собственост на ищците по същото дело върху процесния имот. Към настоящия момент също по никакъв начин не оспорвали правото на собственост на ищеца и на първия ответник по настоящото дело върху имота, установен по площ и граници с влязлото в сила решение по гр.дело N° 1217/2010 г. на К. районен съд Ищецът никога не ги търсил и дори не разговарял с тях относно спорната според него граница между имотите им. На място имало материализирана граница, за която не били в състояние изрично да заявят дали съвпада с границата, установена с влязлото в сила решение по гр. дело № 1217/2010год. на КрлРС. От години те не ползвали лично имота, а го предоставили за ползване на първия ответник по настоящото дело.

От представеното с исковата молба писмо изх.

№ 16-00-075/128/301/01.02.2016 г. на Областна дирекция „Земеделие“ - П. било видно, че на 22.03.2013 г. по заявление на ищеца и на първия ответник по делото в преработката по чл.26 от ППЗСПЗЗ на масив 179 било отразено (макар и невлязлото към тази дата в законна сила) решение от 05.11.2012 г. по гр. дело № 1217/2010 г. на КрлРС. От същото писмо било видно също така, че КВС на гр.Б. била преработена не само съобразно представеното решение по гр. дело № 1217/2010 г., но и въз основа на представено от самия ищец геодезично заснемане на имота. От същото писмо ставало ясно, че ищецът подписал без възражения протокола за частична преработка на КВС на грБ.. Ето защо от исковата молба не ставало ясно твърдяното изместване на границите на процесния имот в сега действащата КВС ли била и дали това било в противоречие с вече влязлото в сила съдебно решение. От исковата молба не ставало ясно и дали, и ако да - защо според ищеца не е изпълнено това съдебно решение, след като то влязло в сила на 27.04.2013 г.

МОЛЯТ съда да отхвърли иска като неоснователен.

С Определение № 960 от 18.10.2016 г., влязло в законна сила на 03.11.2016 г. съдът е прекратил производството САМО в частта по иска, предявен от П.П.П. с ЕГН ********** ***, П.ска област, ул. В.

№.за признаване за установено по отношение на

И.П.П. с ЕГН ********** ***, че е налице грешка в картата на възстановената собственост относно имоти .. и 179022, находящи се в землището на град Б. в местността „Н. г.“, като част от имот 179022 с площ от 135 кв. метра неправилно е заснета като част от имот .. и е налице изместване на северозападната граница на имот 179022 в посока север с 2.40 метра в североизточния ъгъл и 3 метра в северозападния ъгъл, поради недопустимост на иска.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО за недопустимост на иска на основание чл. 299 от ГПК, направено от ответниците М.Н.Ф. - Б., Н.Ф.Ф. и С.И.Ф., съдът не следва да се произнася, с оглед дадените задължителни указания от Окръжен съд П. по ВЧГрД № 2806/2017 г., съдът да се произнесе по същество на спора.