Решение № 89 от 11.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. С., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20221800900114 по описа за 2022 година

ИЩЕЦЪТ - „ У.Б.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление - гр.

С., пл. „С.Н.” № 7, чрез адв.Д. Д., като пълномощник на законните представители на банката – Т.П. и Д.В., е предявил иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Д.С.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.З., ул.„Б.” №14, представлявано от управителя Х. Н. М. и Х. Н. М. с ЕГН ********** от гр. З., ул.„Б.” №14 за установяване съществуването на СОЛИДАРНОТО задължение на ответниците спрямо ищеца за просрочени и непогасени на падеж дължими суми за главница и лихви, произтичащи от договор за банков инвестиционен кредит № 0035/268/30102014 от 30.10.2014г. и сключените към него анекси и Общи условия, а именно:

111 741,51 лв. (сто и единадесет хиляди седемстотин четиридесет и един лв., петдесет и една ст.) - главница, ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателно изплащане на задължението;

3 782,82 лв. (три хиляди седемстотин осемдесет и два лв., осемдесет и две ст.) договорна възнаградителна лихва за периода 25.03.2021 г. - 22.10.2021 г.;

1 043,20 лв. (хиляда четиридесет и три лв., двадесет ст.) - лихва върху просрочена главница за периода 25.03.2021 г.-28.11.2021 г.;

3 864,40 лв. (три хиляди осемстотин шестдесет и четири лв., четиридесет ст.) наказателна лихва при просрочие за периода 25.03.2021 г. - 28.11.2021 г. и 697,48 лв. (шестстотин деветдесет и седем лв., четиридесет и осем ст.) - просрочена лихва към 25.03.2021 г., за което вземане е образувано ч. гр. д. № 707/2021г. на Районен съд – гр. Пирдоп, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист на 02.12.2021г., 1 въз основа извлечение от счетоводните книги на банката.

Иска се произнасяне и по дължимостта на реализираните от ищеца в заповедното производство съдебни разноски по ч.гр.д. № 844/2015г. на РС – Елин Пелин, а именно:

19 202,62 лева, представляващи платена държавна такса в заповедното производство.

Претендират се и направените в настоящото производство съдебни разноски.

С исковата молба и уточняваща молба вх. № 4797/11.07.2022г.(л.53-л.54 от делото) ищецът - „ У.Б.” АД твърди, че по силата и при условията на Договор за банков инвестиционен кредит № 0035/268/30102014 от 30.10.2014г., сключен между „У.Б.“ АД - от една страна и от друга страна - „Д.С.“ ООД с ЕИК **********, в качеството на Кредитополучател („длъжник“) и И.Т.М. с ЕГН ********** и Х. Н. М. с ЕГН **********, в качеството на солидарни длъжници, е предоставил на ответното дружество инвестиционен кредит в размер на 230 000,00 лв. (двеста и тридесет хиляди лева), с цел рефинансиране на кредитна експозиция в Банка ОББ и четири ипотечни кредита на името на Х. М..

Кредитополучателят от своя страна се задължил при условията на договора да усвоява, ползва целево и връща кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените за това срокове и в съответствие с Общите условия на банката за този вид кредити. Сочи, че било предвидено в договора усвояване на кредита до 10.11.2014г. и погасяване до 25.10.2024 г., съгласно погасителен план, обективиран в т. 7.1 от договора.

Ищецът поддържа в исковата молба, че кредитополучателят усвоил кредита на 04.11.2014г. Излага, че било уговорено с договора, в т. 4.1, вр. с т. 11.1.1 кредитополучателят да дължи на Банката променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от базов лихвен индекс, премия и договорна надбавка. Към датата на сключване на договора, приложимият размер на възнаградителната лихва бил 6,00% годишно.

Твърди се с исковата молба, че съгласно т. 15.3 от договора за кредит, И.Т.М. с ЕГН ********** и Х. Н. М., ЕГН ********** (управители и собственици на „Д.С.“ ООД към датата на сключване на договора) се задължили да отговарят солидарно за всички задължения на дружеството-кредитополучател, произтичащи от процесния договор за кредит.

С поредица от анекси, сключени към договора, страните предоговорили част от условията му, като изменяли размера на годишния лихвен процент; лихвения индекс; сроковете за погасяване на кредита и въвеждали гратисен период за погасяване на вноските по кредита. Последното изменение било с Анекс № 4 от 04.01.2021г. и касаело крайният срок за погасяване на кредита, а именно до 25.07.2025г., съгласно т. 7.2 от анекса.

Ищецът твърди още, че според т. 11.2 от Договора, при неиздължаване на погасителните вноски, съгласно приетия от страните погасителен план, Кредитополучателят дължял едновременно на Банката лихва върху просрочена главница в размер на приложимия към датата на просрочието лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за 2 просрочие от 2% и наказателна лихва (неустойка) в размер на 5,00 % върху ползвания кредит.

Дружеството-кредитополучател и солидарните длъжници не изпълнили договорните си задължения за погасяване на ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и такси, съгласно условията на процесния договор и т. 7.1 от сключения към него Анекс № 4 от 04.01.2021г. На основание т. 17 от договора, поради неплащане на дължимите месечни суми след 25.03.2021г., Банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо на 22.10.2021г., като уведомила за това длъжниците с нарочни покани за доброволно изпълнение.

На 29.11.2021г., пред РС – Пирдоп, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката за вземането й по процесния договор срещу кредитополучателя и солидарно отговорните с него като съдлъжници, по което било образувано ч.гр.д. № 707/2021 г. на РС – гр. Пирдоп. С издадените в полза на банката, в заповедното производство по ч.гр.д. № 707/2021 г. на РС – гр. Пирдоп, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, от 02.12.2021г., длъжниците били осъдени да заплатят на „У.Б.” АД, в режим на солидарна отговорност, сумите предмет и на настоящото съдебно производство.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение длъжниците подали възражение, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, за което и за възможността да подаде настоящия иск за установяване на вземането си по процесния договор за кредит, банката била уведомена със съобщение по ч.гр.д. №707/2021год. на РС-Пирдоп, на 25.05.2022год., поради което и депозирала настоящата искова молба за установяване съществуване на вземането й по издадената Заповед № 431 от 01.12.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 02.12.2021 г.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК – нередовностите са отстранени с молба от 11.07.2022год.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответниците, чрез пълномощника им адв.С. Н. от ВАК са подали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като изцяло неоснователен и недоказан. Излагат следните съображения за това:

В отговора се поддържа, че нито в договора, нито в анексите към него било определено каква следва да бъде дължимата месечна погасителна вноска за главница, за лихва, за такси по кредита, както и каква следва да бъде падежната дата на месечната погасителна вноска, съответно остатъка по кредита след заплащане на всяка вноска.

С отговора на исковата молба се въвежда възражение за нищожност на процесния договор за кредит и анексите към него, поради противоречие с императивни норми на закона – чл.430 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, поради противоречие с добрите нрави, както и поради липса на съгласие и липса на основание за случването им. Твърди се, че не е налице 3 подписан погасителен план по процесния договор за кредит, както и по анексите към него.

Ответниците сочат още, че от 17.09.2021г. следва да се счита кредита за предсрочно изискуем, предвид изтичането на 14 дни, предоставени с поканата за доброволно изпълнение и получаването й на 02.09.2021г.

Твърди се, че вземането на банката предмет на делото се основава на неревноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Молят за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответниците. С допълнителната искова молба се пояснява и допълва първоначалната, като се излага следното:

Оспорва се твърдението на ответниците, че страните по договора не били постигнали валидно съгласие, относно цената и падежа на паричните задължения. Ищецът сочи, че съгласно т. 4.1.1 от Договора, страните недвусмислено определят цената за заемане на кредитния ресурс под формата на променлива годишна възнаградителна лихва, като я определят първоначално на 6,0 % годишно и изясняват, че същата е сбор от базов лихвен индекс, премия и договорна надбавка. Твърди, че с Анекс № 2 страните преуреждали част от условията по договора, като приемали, че базовият лихвен индекс, участващ в състава на лихвата - тримесечен СОФИБОР се заменял с Осреднен депозитен индекс (ОДИ), предвид преустановеното изчисляване и публикуване на индекса СОФИБОР от Българска народна банка. В анекса бил посочен и размерът на лихвата към датата на сключването му - 4,332 % годишно. Посочено е, че лихвата търпяла изменения, съобразно динамиката на прилагания лихвен индекс, като в процесния случай тя била изменяна единствено за нейното намаляване, което несъмнено било в полза на дружеството-кредитополучател.

Отделно от това, в т. 7 ясно били посочени и падежните дати за погасяване на вноските за главница и лихва - 25-то число на всеки месец, считано от 25.11.2014 г. до крайният срок за погасяване на кредита - 25.10.2024 г. /общо 120 погасителни вноски/. Не отговаряло на действителното положение между страните и твърдението на ответниците, че не е подписван погасителен план по кредита, което водело до невъзможност да се установи размера на месечните погасителни вноски. Към допълнителна искова молба ищецът представя по делото Погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ подробна информация както за отделните падежни дати на вноските, така и за техният състав /главница, лихва, такси, застрахователни премии/ и остатъчният дълг по кредита.

Планът бил изготвен при сключване на договора и носел подписите на всяка една от страните по съглашението.

По повод възражението на ответната страна, относно обявената предсрочна изискуемост на кредитното задължение, ищецът сочи, че не съществува пречка, извън посоченото в поканата за доброволно изпълнение, Банката да даде допълнителен срок на длъжника за доброволно изпълнение на забавените плащания по договора, явяващо се знак 4 на добра воля и последен опит за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните.

Тъкмо такъв бил и процесният случай, като освен посочените в поканата 14 дни, ищцовото дружество изчакало още месец, преди да осчетоводи обявената предсрочна изискуемост, с оглед изразено от страна на длъжниците желание за споразумяване.

Във връзка с възражението на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит и анексите към него ищецът излага, че кредитното съглашение е сключено между две юридически лица - търговски дружества. Сочи, че съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, "Потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този смисъл, прави извод, че юридическите лица не попадат в обхвата и приложното поле на ЗЗП, а цитираните законови разпоредби са неприложими по отношения на процесния договор, доколкото същият не е сключен с потребител, а представлява една абсолютна търговска сделка. Този извод не се променял и от факта, че в договора била предвидена солидарната отговорност на две физически лица - акцесорни длъжници, които били и управители и собственици на дружеството-кредитополучател към датата на сключване на договора.