Решение № 33 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500462 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение № 209/07.07.2023 г. и срещу решение № 255/25.09.2023 г. по гр. д. № 797/2022 г. на Окръжен съд – Добрич.

Ищцата Н. А. Т. обжалва решение № 209/07.07.2023 г. в частта му, с която предявеният от нея иск по чл.2б от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ е отхвърлен - за разликата от 12 000 лева, до предявения размер от 120 000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на решение, с което искът бъде уважен изцяло.

Ищцата обжалва и решение № 255/25.09.2023 г. по същото дело, с което са отхвърлени исканията й: допълване на решението чрез присъждане на законна лихва върху главното задължение от 12 000 лева, считано от 28.11.2019 г. до 27.11.2022 г. и за изменение на решението в частта относно присъдените разноски в размер на 141.70 лв., като претендира присъждане на разноски в размер на 412.20 лв.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част – за 1 сумата от 12 000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковата претенция. При условията на евентуалност, моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от пълномощника на Н. А. Т. от гр.Добрич срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 120 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело №1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили на Република България, преобразувано в следствено дело № 780-11/1998 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София, понастоящем досъдебно производство № 11- 048/1998 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София.

Ищцата излага, че е дъщеря на починалия А. А.Ф., който е пряко пострадал от престъпленията, предмет на цитираните следствени дела за т.нар. „възродителен процес“. С принудително дадените му имена А.А.Ф., той - без да е извършил престъпление и без присъда, в периода 28.02.1985 г. 16.04.1986 г. бил лишен от свобода в затвора на остров Белене; до края на 1988 г. бил принудително заселен в гр.Роман, а в края на м.май 1989 г. - с десетки други хора бил изведен през границата в Република Турция от органите на МВР. В края на 1984 г. бащата на ищцата бил уволнен от работа и до експулсирането му не могъл да работи като учител. След смъртта му в хода на разследването, на основание чл.74 ал.2 от НПК, правата му на пострадало лице преминали върху ищцата.

Ищцата твърди, че лично също е засегната от престъпленията, предмет на разследването, поради което има качеството на пострадало лице и по чл.74 ал.1 от НПК. Макар, че не е била лишавана от свобода, правата й на личен и семеен живот били накърнени от насилствената асимилация, от задържането и наложените ограничения на бащата, от необходимостта майката й да се грижи и осигурява всички нужди на семейството, от изолацията, в която са 2 оказали, от принудата да напуснат страната и принудително да се установят в Република Турция, започвайки живота си от нулата.

Твърди, че прекомерната продължителност на воденото наказателно дело, без обективно и разумно оправдание, нарушава правото й по чл.6 пар.1 от КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, предвид, че е пострадала от деянията, предмет на разследването, и е наследник на пряко пострадал от деянията, съответно има право да релевира и да получи обезщетение за цялата продължителност на производството.

Поради продължителността на делото повече от 30 години, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата му, тревоги и страх от формалното му водене, разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието, усещане за липса на справедливост. Бащата на ищцата, след като бил разпитан, предявил граждански иск за обезщетение за причинените му вреди от задържането и лишаването му от свобода, но този иск не бил разгледан и разрешен заради бавенето на делото. Ищцата също не разполагала с реална и ефективна възможност да предяви граждански иск за обезщетяване на причинените й вреди.

Оспорвайки иска, Прокуратурата на Република България възразява, че същият е недопустим поради липса на материално-правна легитимация. По същество твърди, че искът е недоказан по основание и размер, тъй като липсват доказателства лично ищцата да е пострадала от деянията, предмет на разследването, относно това бащата на ищцата да е разпитван като пострадал и относно това кога ищцата е встъпила в наказателния процес като наследник на баща си и кога е подала молба по чл.75 от НПК. Твърди, че искът е предявения размер от 120 000 лева е завишен и не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По процесуалната легитимация на ищцата за предявяване на иск по чл.2б от ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок:

Няма спор, че ищцата е един от наследниците по закон - дъщеря на А.

3

А.Ф., починал на 31.07.2010 г., който е сред лицата, неоснователно лишени от свобода и въдворени в Белене /извлечение от Решение на НС, ДВ бр.44/01.06.1990 г., л.29/, в което лицето фигурира като А. /А./ А.Ф.. С този акт е обявена политическа и гражданска реабилитация по отношение на наследодателя на ищцата, който е сред лицата, конституирани като „пострадало лице“ в наказателното производство. След смъртта му, като наследник по закон, в правата му е встъпила ищцата – макар по делото да липсва нарочен акт за конституирането , съдът приема, че правата й на пострадало лице са възникнали към датата на смъртта на наследодателя, на основание чл.74, ал.2 от НПК.

Ищцата обосновава претенцията си както с качеството си на наследник на А. А.Ф., но претендира обезщетение и в лично качество, като пострадала от "възродителния процес". Няма данни тя да е била страна в качеството си на пострадал по сл.д.№ 1/1991 г., по което след преобразуването му са били установени 446 пострадали лица, сред които не е ищцата. С оглед на това, следва да се приеме, че в лично качество, тя не е страна в наказателното производство, но е процесуално легитимирана в качеството си на непряк пострадал да претендира вредите от нарушение на чл.6 §1 КЗПЧОС като наследник по закон на баща си А. А.Ф., доколкото е встъпила в правата му в наказателния процес. Предявеният иск, основан на твърдения за вреди, понЕ.и от ищцата като наследник на пострадало лице, конституирала се в това качество в наказателния процес, е допустим.

С нормата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ законодателят е въвел отговорност за държавата за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС. Разпоредбата е приета с изменението на ЗОДОВ, обн. в ДВ бр.98/11.12.2012г. и е в сила от 15.12.2012г., а с чл.8 ал.2 е уреден процесуалния ред за предявяване на искове по висящи и по приключили производства. Законът е специален и изрично предвижда, че обезщетение по чл.2б не може да се търси по общия ред – ал.8 ал.1 ЗОДОВ. В тази хипотеза държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок, като отговорността е деликтна.

При преценката си за разумността на релевантния период, съдът 4 прилага три критерия, посочени и в разпоредбата на ал.2 от чл. 2б на ЗОДОВ - сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Допустимостта на иска за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл.6 § 1 от КЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава III от ЗСВ и да няма постигнато споразумение /решение 210/15.06.2015 г. по гр. д. 3053/2014 г. на трето ГО на ВКС/. Неоснователни са възраженията на ответника, че е налице специален ред за обезщетяване – Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Този закон не предвижда обезщетяване на вредите, причинени от неразглеждането и решаването на делото в разумен срок.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наследодателят на ищцата А. А.Ф., починал на 31.07.2010 г., е етнически турчин, пострадал от насилствената асимилация през 1984 г. – 1989 г.; същият е бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене за периода 28.02.1985 г. 16.04.1986 г., принудително заселен в гр.Роман от 16.04.1986 г. до края на 1988 г. и изведен през границата в Република Турция в края на м.май 1989 г.

Тези факти не са оспорени от ответника.

Безспорно е, че е образувано сл.дело №1/1991г. на Прокуратурата на Въоръжените сили срещу пет лица за престъпление по чл.162 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК. С постановление от 14.01.1993г. на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл.387, ал.2, вр. с ал.1, чл.20, ал.2 НК и са били предадени на съд с внасяне на обвинителен акт на 20.07.1993г. Образуваното съдебно производство е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила и делото е върнато на Прокуратурата с указания на 9.02.1995 г. След проведено разследване делото отново е внЕ.о в съда на 19.12.1997 г. и съдебно производство отново е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, като делото е върнато на Прокуратурата с указания на 28.04.1998 г. Делото е било преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. на ВОП София. Поради настъпила смърт на двама от обвиняемите, производството частично е било прекратено, като е продължило срещу един от обвиняемите.

Последният е бил разпитан на 7.12.2012 г., като е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната давност. След връщане на 5 делото Прокуратурата е установила 446 пострадали лица, 369 от които са били разпитани, вкл. и чрез следствени поръчки за разпит на пострадали лица с местоживеене в Република Турция. На 19.05.2001 г. е изпратена следствена поръчка до Република Турция за разпит на 152 лица. След връщане на поръчката се установява, че са разпитани само 26 лица, а за останалите следствените органи в Турция не са установили адреси за призоваване. На 14.07.2003 г. е изпратена втора молба за правна помощ до Република Турция за разпит на 134 лица в качеството им на свидетели. На 15.12.2003 г. материалите са върнати, без да изпълнена съдебната поръчка. На 18.03.2004 г. е изпратена трета съдебна поръчка до Република Турция. На 10.10.2006 г. е постъпило само частично изпълнение, тъй като не са установени актуални адреси на част от лицата. В последствие са постъпили няколко частични изпълнения. Извършени са издирвателни действия относно 68 лица, за които е установено, че след напускане на пределите на Република България, няма регистрирано влизане в страната.

От доказателствата по делото се установява, че на 10 21.02.2002 г. А.

А.Ф. – баща на ищцата, е бил разпитан по сл.дело № II-049/1999 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София, като посочил данни за контакт за връзка в България, представил е писмени доказателства и писмена хронология на събитията, изложена в съдържащия се в материалите по ДП II048/1999г. по описа на ВОП – София, граждански иск за обезщетение за материални и морални щети лично на него и на семейството му. По повод жалба на А. А.Ф. с вх.№1092/22.02.2006 г. по описа на Прокуратурата на РБ, Главен прокурор, във Военно окръжна прокуратура – София, е била образувана преписка вх.№ 390/2006 г. С постановление от 21.03.2006 г. на прокурор от Военно-окръжна прокуратура София материалите по тази преписка са присъединени към сл.дело № ІІ-048/1999г. по описа на ВОП – София, по съображения, че жалбоподателят има качеството на пострадал по следственото дело.