Решение № 21 от 22.01.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Частно наказателно дело 15/2026
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 336 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. ХАСКОВО, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря Г.Т. К. в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20265600200015 по описа за 2026 година Производството е по чл. 32 във вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Районен съд – Арад, Република Румъния с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Според същото удостоверение на лицето И. С. , роден на ******* г., е наложена финансова санкция в размер на 1000 леи – сума, представляваща разходи по съдебната процедура, която сума е присъдена с влязло в сила решение по наказателно производство, по което лицето е участвало в качеството на обвиняем. Извършена е служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатото лице са И. П.
С. , с ЕГН **********, роден на **** г., има постоянен и настоящ адрес: гр.****,ж.к.“*****.
1
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице редовно призовано , се явява.Заявява,че не е платил изцяло или частично разноските по наказателното дело ,за които е бил осъден от румънския съд.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с представените по делото доказателства и след анализ на приложимите национални и международни норми , отчитайки и становищата на страните в процеса съобрази следното:
Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е Наказателна присъда № 1348 от 10.07.2025 г., постановена от Районен съд – Арад по наказателно дело № 25225/55/2024 г. Засегнатото лице в качеството на обвиняем е признато за виновно и осъдено с влезлия в сила съдебен акт за това, че на 11.01.2024г. управлявал по автомагистрала А1 Дева-Надлак микробус „Мерцедес –Бенц“ с български регистрационен номер М1707ВХ под въздействието на алкохол ,с концентрация от 2.31 г/л чист алкохол в кръвта , представляващо престъпление по чл. 336 от НК на Р.Румъния . Според посоченото в Удостоверението, присъдата, с която финансовата санкция е наложена, е влязла в сила на 09.09.2025 година. Съдебният орган на Република Румъния е възложил в тежест на обвиняемия сумата от 1000 леи , направени съдебни разноски по делото.
Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение, разноските за наказателното производство са възложени на засегнатото лице. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата . В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 09.09.2025 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в 2
Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Засегнатото лице не се е явило при разглеждане на делото от съда, постановил присъдата, като е било информирано за правомощията си съгласно вътрешното законодателство на издаващата държава. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Не е посочен давностен срок за събиране на присъдената сума. С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на ЗПИИАКОРНФС за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държавачленка на ЕС, удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. В случая се касае до осъждане на лице, привлечено към наказателна отговорност в качеството на подсъдим, което е признато за виновно с влязла в сила присъда на съдебен орган на държава – членка на ЕС.
В българското законодателство (чл.189 ал.3 от НПК) е предвидено, че когато подсъдимият бъде признат за виновен,съдът го осъжда да заплати разноските по делото. На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по законодателството на издаващата държава. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Ето защо решението подлежи на изпълнение, като равностойността на 1000 леи в евро възлиза на 196.28 евро.
Поради изложеното, следва решението да бъде признато и 3 изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното и на осн. чл.
32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение (наказателна присъда) № 1348 от 10.07.2025 г. на Районен съд – Арад ,Република Румъния ,влязла в сила на 09.09.2025 г. за налагане на финансова санкция на И. П. С. , ЕГН **********, адрес: гр.***,ж.к.“****, в размер на 196.28 евро,равняващи се на 1000 румънски леи .
Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати за изпълнение на органите на Националната агенция по приходите.
Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд Пловдив в 7- дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4