Решение № 90 от 26.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Перник, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20231720201426 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 115800-8876 от 18.08.2023 г. по описа на ОДМВР-Перник от А. В. К. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23-1158-001292/12.06.2023 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Перник, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева и лишаване от право да упражнява МПС за един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат възражения, че обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган, като се иска неговата отмяна поради незаконосъобразността му. Твърди се, че АУАН е издаден при неизяснена фактическа обстановка, като санкцията неоснователно е определена над законоустановения минимум. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В хода на съдебните прения жалбоподателят се представлява от упълномощения защитник адв. Р. З. от АК-Перник, който сочи, че иска отмяна на процесното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и неправилно приложение на материалния закон.

1

В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 23.05.2023 г., около 10,05 часа, К. управлявал лек автомобил марка "Шкода", модел "Суперб" с рег. № ******** в гр.Перник, по ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ с посока на движение от кръгово кръстовище на магазин „Билла“ към кръстовище „И.

Пашов“, като на кръстовището с ул.“Първа“ извършва маневра, за да навлезе от дясна пътна лента в лява, като не се съобразява с местоположението и без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците, които се движат по нея и реализира ПТП с лек автомобил „Волга М21“ с рег.№ ********, като му причинява материални щети, след което напуска местопроизшествието в неизвестна посока. На сочената в акта дата на мястото на произшествието пристигнали служители на ОД МВР –Перник, Сектор „Пътна полиция“ - мл. автоконтрольори И. С. И. и П. В. С.. Съставен бил Протокол за ПТП и скица на произшествието. В АУАН било отразено, че водачът е установен около 17.00 часа. В АУАН актосъставителят И. С. И. отразил, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Жалбоподателят е подписал без възражения издадения АУАН серия GA №923926/23.05.2023 г.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на 09.08.2023 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид приетите писмени доказателства: АУАН серия GA №923926/23.05.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; протокол за ПТП и схема; заверено копие от акт за встъпване в длъжност на П. В. С., заверено копие от заповед №313з-2015/05.12.2019 г. на Директора на ОД МВР-Перник, заверено копие от акт за встъпване в длъжност на И. С. И., заверено копие от заповед №313з994/28.04.2016 г. на Директора на ОД МВР-Перник, показанията на свидетеля актосъставител И. С. И. и свидетеля по установяване на нарушението и по съставяне на 2

АУАН П. В. С..

Свидетелят И. С. И. дава данни във връзка със съставения АУАН и направените констатации относно авторството и съставянето на АУАН на жалбоподателя. От показанията му се установява, че са посетили мястото на ПТП по сигнал от другия водач на МПС „Волга м21“, като по записи от камери за видеонаблюдение на кръстовището в кв.“И. Пашов“ установили механизма на ПТП и виновния автомобил.

Водачът А. К. не е бил на мястото на произшествието, настъпило по ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ с посока на движение от кръгово кръстовище на магазин „Билла“ към кръстовище „И. Пашов“, като на кръстовището с ул.“Първа“, при предприета от него маневра за навлизане в лява лента за движение, не се е съобразил с положението на попътно движещия се лек автомобил „Волга М21“ с рег.№ ******** и реализирал ПТП с него, като му причинява материални щети, а впоследствие, без да спре, за да установи последиците, се оттеглил в посока кв.“Хумни дол“. След проведен телефонен разговор водачът посочил, че е управлявал МПС "Шкода", модел "Суперб" с рег. № ********, но се намира в гр.Кюстендил, като около 17-18 часа на същата дата му бил съставен АУАН след явяването му в ОД МВР -Перник. От показанията на П. В. С. се установяват обстоятелствата във връзка с посетено по сигнал място на ПТП, установяването на виновния автомобил след преглед на камери за видеонаблюдение, съставянето на протокол за ПТП и АУАН. Следва да се отбележи, че показанията им са непротиворечиви, достатъчно детайлни, като съдът отчита първоначалната липса на спомен у св. П. С. относно конкретните обстоятелства като изводимо с оглед заеманата от свидетеля длъжност и естеството на извършваната работа.

От правна страна:

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.29-34 от делото/. Неоснователно се изтъква, че НП е опорочено, предвид, че е издадено от наказващ орган, на когото са делегирани правомощия от лице, което към момента на издаване на НП не е заемало длъжността Министър на вътрешните работи.

Видно е от разпоредбата на чл. 189, ал.12 от Закона за движение по пътищата, на основание на който нормативен акт е ангажирана отговорността на жалбоподателя, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая наказателното постановление е издадено от С.С.Г., на длъжност Началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР -Перник, упълномощен с Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, приложена на л.29-30 от делото. Бидейки стабилен административен акт, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. има обвързващо правно действие и легитимира 3 компетентността на посочените органи, с точно определеното от ЗДвП и ЗАНН съдържание. След като действието на издадената заповед не е преустановено, настъпилите промени в личния състав на оправомощаващият орган след издаване на заповедта не рефлектират върху законово определената компетентност за налагане на административни наказания. Заповедта за оправомощаване е издадена от конкретно лице в качеството му на Министър на МВР, чиято е именно компетентността за налагане на санкции, поради което настъпилата промяна не се отразява на валидността и законосъобразността на тази заповед.

Показанията на свидетелите И. С. И. и П. В. С. са достатъчно подробни, последователни, убедителни и не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените материали по делото. Не се събраха никакви доказателствени материали в нейно опровержение. Настоящата съдебна инстанция не споделя твърдението на въззивника, че при издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗДвП и същото не съдържа точно описание на нарушението. Напротив, и в акта за установяване на административно нарушение, и в оспореното НП се съдържа точно описание на нарушението, посока на движение на автомобила, управляван от нарушителя, поведение на нарушителя и ясна фактическа обстановка с посочване на нарушените правни норми /така и решение № 66 от 14.03.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 273/2022 г./. В този смисъл, оспорването на фактическата обстановка в АУАН и НП, включително – отразените факти и обстоятелства в Протокол за ПТП № 1810914/23.05.2023 г., е неподкрепено от доказателствата по делото.

Съобразно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. " От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задължението, произтичащо от така цитираната правна разпоредба, тъй като преди предприемане на маневра по навлизане в друга пътна лента не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, не се е съобразил с положението на попътно движещ се лек автомобил „Волга М21“ с рег.№ ********, и в крайна сметка е причинил ПТП с материални щети, което нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, 4

"Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. ". Поради това, правилно административнонаказващият орган е наложил административно наказание на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Нейният размер не подлежи на обсъждане, тъй като се касае за абсолютно определена санкция, която е надлежно съобразена от административнонаказващия орган.

Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на П ПС, който е участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От изложеното дотук е видно, че при приетите погоре условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задълженията, произтичащи от така цитираната правна разпоредба, тъй като непосредствено след причиняване на процесното ПТП, не е предприел действия по установяване на последиците от настъпилото ПТП, не е спрял и не е останал на местопроизшествието, нито е сигнализирал органите на МВР. С това свое поведение същият е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му от закона задължение. Същият е действал виновно, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и целял именно това.

Поради това, правилно административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените административни наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Техният размер не подлежи на обсъждане, тъй като са определени в самия законов минимум, предвиден в административнонаказателната разпоредба.

Съдът намира, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като "маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, с оглед обществените отношения, които са обект на защита и възможността да бъдат засегнати неограничен кръг от лица. Воден от горното съдът намира, че така определените наказания ще постигнат заложените в чл. 12 ЗАНН, цели. Крайният извод е, че обжалваното наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.