Решение № 550 от 05.10.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Разград, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330101217 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

Депозирана е искова молба от С. Г. Т., с която е предявен иск срещу Община Разград за установяване, че ищецът е собственик на: поземлен имот - НИВА с площ от 1970 кв. м., находяща се в землището на с. Пороище, Община Разград, местността "Ясак", съставляващ имот с идентификатор 59416.207,2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-294/09.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, осма категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, Счита, че е придобил собствеността по давност, въз основа на владение, продължило през времето от 23.04.1990 г. до завеждане на исковата молба, което е било упражнявано непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно; без да е било смущавано от когото и да било. Правният си интерес от иска обосновава със съставяне на акт за общинска собственост.

Твърди, че получил владението на имота въз основа на писмен договор, сключен на 23.04.1990 год.; че през годините от тогава осъществява различна стопанска дейност, че мястото е оградено и от няколко години е засял лешници; че към този имот не са имали претенции трети лица, всички съседи знаят, че имотът е негова собственост, че този имот не е бил отнеман от предходен собственик, поради което не е искано възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

В о.с.з. процесуалните представители на ищеца сочат, че процесният имот никога не е бил обобществяван по реда на кооперирането му в ТКЗС и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, че дори от 1996 г. до датата на депозиране на исковата молба е изтекъл необходимия срок за придобиване на правото на собственост по отношение на имота по давност.

1

Ответникът Община Разград оспорва иска. Счита, че същият е неоснователен и недоказан. Позовава се на влязъл в сила административен акт, въз основа на който Община Разград е станала собственик. Оспорва твърдението на ищеца, че е владял имота и сочи, че писмения договор няма вещнопрехвърлителен ефект, както и че липсват доказателства за идентичност на имота, описан в договора и процесния. Счита, че следва да се вземе предвид, че в продължителни периоди от времето, посочено от ищеца, не е текла придобивна давност по отношение на имоти - частна държавна и общинска собственост.

Твърди, че имотът е предаден на Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ като съществуващи и възстановими в стари граници земи, които са останали след възстановяването на правата на собственост; че от 2015 г. общината е упражнявала правомощията на собственик, включително чрез отдаването му под наем чрез провеждане на тръжна процедура и е сключвала многократно Договори за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд; че към настоящия момент има действащ сключен Договор № 182/06.06.2024 г. за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд със срок до 30.09.2027 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 23.04.1990 г. между ищецът С. Г. Т. и Т.С.Т. е сключен договор за продажба на обработваема земя /ясак/ от 2,5 дка в м.“Могилата“ на кв.Пороище при граници черен път и съседи: Б. П., А.Н., Х.Ж., В.Г.. Договорът е сключен пред свидетели, но не и във формата за действителност – като нотариален акт.

Според представената по делото скица процесният имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Пороище, одобрени със Заповед №РД-18-294/09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, същият е в м.“Ясак“, с площ 1970 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план 207002, кадастрална координатна система 2005 при граници имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***.

За този недвижим имот е съставен акт №2584 за частна общинска собственост на 19.02.2015 г. Като основание за съставяне на акта е посочено протоколно решение №2/29.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. В това протоколно решение /л.26/ комисия, определена със Заповед №20/16.06.2008 на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Разград е посочила земите – общинска собственост на осн. чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ В приложените процесният имот е отбелязан във възстановими стари реални граници /л.54/.

В кадастъра е записано, че това е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, както и че същата е наета от ППЗК „Света Марина“. По делото е приложен договор от 07.07.2015 г. за наем на зем. земи от Общинския поземлен фонд /л.67/. В този договор освен други имоти е посочен и този с №207002. Срокът на договора е до 01.10.2018 г. Същият имот е записан в следващ договор за наем от 18.07.2018 г. /л.71/ със срок за ползване 01.10.2018 г. – 01.10.2021 г. , в договор за наем от 13.07.2021 г. /л.74/ за нов тригодишен срок – до 30.09.2024 г. и в договор от 06.06.2024 г. /л.82/ за нов тригодишен срок – до 30.09.2027 г.

Процесуалният представител на ищеца оспори ползването на процесния имот от наемателя по горепосочените договори и ответникът беше категоричен, че 2 не може да представи доказателства за ползване на имота от тази кооперация.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебнотехническа експертиза за първи път имотът описан в договор за покупкопродажба от 23.04.1990г. (лист 6 от настоящото дело) е заснет и нанесен в плана на с. Пороище одобрен със заповед № 235 от 07.06.1929г. с планоснимачен № 334. В разписния лист към плана от 1929г. като собственик на имот с планоснимачен № 334 е вписан М.Р.. Съгласно плана за регулация от 1929г. за имот с пл. № 334 са отредени парцел № V-334 и № VI-334 в кв. № 81.

По силата на 216-то ПМС от 1961 г. целият квартал № 81 по плана на с.

Пороище от 1929 г. е изключен от границите на населеното място, а парцели с № V-334 и № VI-334 са заличени от регулационния план. В резултат на реализиране на горецитираното ПМС североизточната част от имот с планоснимачен № 334 в размер на 1970.00 кв. м (оцветена в жълт цвят върху приложената към настоящото заключение скица) е останала извън границите на урбанизираната територия на населеното място. Югозападната част от имот с планоснимачен № 334 в размер на 568.00 кв. м. е останала в границите на урбанизираната територия на с. Пороище.В следващия кадастрален план на с.

Пороище послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация одобрен със заповед № 34 от 31.01.1980г. югозападната част от бившия имот с планоснимачен № 334 в размер на 568.00 кв. м е определена като „предаваема по регулация“ за упълномеряването на парцел IV-290 от кв.

№ 113. Към настоящия момент предаваемата част не е придобита и ищецът владее целия имот с бивш планоснимачен № 334 в размер на 2538.00 кв. м.В одобрената със заповед № РД.18 -294/09.05.2019г. карта на неурбанизираната територия на с. Пороище върху изключената от регулация североизточната част от имот с планоснимачен № 334 в размер на 1970.00 кв. м. е образуван имот с идентификатор № *** с площ от 1970.00 кв.м (оцветен в жълт цвят върху приложената към настоящото заключение скица). Имотът, вписан в приложения към исковата молба договор за покупко-продажба от 23.04.1990г. (лист 6 от делото) е идентичен с имот с идентификатор № *** изобразен върху скица № 15-3176691-28.11.2025г. (лист 7 от делото), както и с имота посочен в договорите за наем, представени от ответника.

Процесният имот не е бил включван блокове на бившите ТКЗС, ДЗС и други подобни съществували в землище с. Пороище, не е бил одържавяван и не е предоставян за земеделско ползване. Имот с идентификатор № *** както и съседните му с №№ ***, *** и *** и към настоящия момент се владеят в съществуващи стари реални граници.

В о.с.з. в.л. уточнява, че имотът, както и съседните се владеят от собственици в стари реални граници, че същите не са включени в блокове за кооперативно обработване на земята, че блоковете се намират на дистанция от процесния имот, че същият е на стръмен терен /ска/, а в него са засети лози и бадеми.

Също пояснява, че този и процесните имоти са с граници на място като по плана от 1929 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на поземлен имот - НИВА с площ от 1970 кв. м., находяща се в землището на с. Пороище, Община Разград, местността "Ясак", съставляващ 3 имот с идентификатор 59416.207,2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-294/09.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, осма категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***,е основателен и доказан.

При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на процесните имоти. Ищецът упражнява фактическата власт върху имота от 1990 г. – самостоятелно в продължение на повече от 30 години, като е държал вещта като своя, което означава, че е упражнявала владение по см. на чл.68 от ЗС в продължение на повече от 10 години. Така по отношение на ищеца е завършен фактическия състав, регламентиран в разпоредбата на чл.79 от ЗС за придобиване право на собственост върху имота по давност.

Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС.

Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или трето лице за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците - имотът е ограден, обработван е от ищеца, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ.

На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д.

№144/2012г. I г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. I г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. IV г.о., р-е №488/19Л2.2011г. по гр. д.

№1403/2010г. I г.о. Напротив, имотът е владян от ищеца и неговото семейство, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ.

При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК - р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д.

№243/2012г. I г.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от регулация с 216-то ПМС от 1961 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и след тази година е бил част от гражданския оборот и по отношение на него наследяването и придобивната давност са били един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС, от което следва извод, че ищецът е станал собственик на осн. чл.79 от ЗС, упражнявайки фактическата власт вече повече от 10 години с намерение за своене на имота.