Разпореждане № 6713 от 22.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6713 гр. Благоевград, 22.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210102914 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град ******, срещу длъжника Р. К. И., ЕГН **********, от с. *****, за следните суми:

-109,01евро - дължими месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, начислени за периода 20.01.2024г.-19.06.2024г., от които: 64,17 лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +3*****; -149,03 лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +3*****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.10.2026 година до окончателното й изплащане;

- 323,60 евро - дължими лизингови вноски начислени за предпочетен номер +3*****, начислени за периода 20.01.2024г.-19.06.2024г., от които 555,90 лв. - за лизингови вноски за устройство XIAOMI 12T Pro 5G 256GB Black, дължими поради изтичане на срока по договора за лизинг и 77,00 лв. - за лизингови вноски за базови аксесоари, дължими поради изтичане на срока по договора за лизинг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.10.2026 година до окончателното й изплащане;

-590,59 евро - неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на услуги, от които за предпочетен номер +3*****: 59,98 лв. - неустойка която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси; 749,00 лв. - сума представляваща цената на устройство марка ZTE 5G Indoor router MC801A1, начислена поради невръщането му на оператора; за предпочетен номер +3*****: 230,68 лв. - неустойка която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси; 115,44 лв. - за сума представляваща разликата между цената на устройството XIAOMI 12T Pro 5G 256GB Black, без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.10.2026 година до окончателното й изплащане.

1

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от следните обстоятелства: договори за лизинг и неплатени месечни абонаменти, за общ отчетен период 20.01.2024г. до 19.06.2024г. и е разпределено по следните мобилни номера: За предпочетен номер +3*****: - 64,17 лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги; - 59,98 лв. - неустойка която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси; - 749,00 лв. - сума представляваща цената на устройство марка ZTE 5G Indoor router MC801A1, начислена поради невръщането му на оператора. За предпочетен номер +3*****:

149,03 лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги; - 230,68 лв неустойка която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. - 555,90 лв - за лизингови вноски за устройство XIAOMI 12T Pro 5G 256GB Black, дължими поради изтичане на срока по договора за лизинг; 115,44 лв - за сума представляваща разликата между цената на устройството XIAOMI 12T Pro 5G 256GB Black, без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг; 77,00 лв. - за лизингови вноски за базови аксесоари, дължими поради изтичане на срока по договора за лизинг. Неустойката е начислена на основание, посочено в договора за мобилни услуги поради виновното неизпълнение на длъжника по същия. Механизмът за формирането на неустойката е автоматичен процес на билинг системата на оператора, като на база индивидуалните договорните параметри заложени като информация в системата на оператора се оформя размера на неустойката, в съответствие с предварително установените правила на договора.

Горепосочените задължения мобилният оператор фактурира ежемесечно, с обща фактура за всеки отчетен период със срок за плащане 15 дни след датата на издаване. Така горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

- № 7362596073/20.02.2024г., претендирана в размер на 156,57 лв.;

- №

7363857663/20.03.2024г., претендирана в размер на 163,22 лв.; - № 7365118769/20.04.2024г., претендирана в размер на 872,43 лв.; № **********/20.06.2024г., претендирана в размер на 808,98 лв.; На базата на гореизложеното, считат че в полза на „Йеттел България“ ЕАД е налице ликвидно и изискуемо вземане, като с настоящото заявление претендират сумата по главница 2001,20 лв. равняващи се на 1023,20 €, формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по горепосочените фактури, издадени от „Йеттел България“ ЕАД.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК. При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за мобилни услуги, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, 2 приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по процесните договори противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

Неустойката, претендирана от кредитора, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в договора за мобилни услуги, според която: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за всички месечни абонаменти за съответния абонаментен план за всяка една СИМ- карта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“. Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на договора.

Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС). Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето - като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване - съотношение между задължението и предварително определеното 3 обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. 3 № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС). Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен (продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията й с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.- и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).

В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.

Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.

Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна, без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил). Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което противоречи на добрите нрави.