Решение № 139 от 06.06.2023, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Сливница, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200832 по описа за 2022 година „БОРИСОВ 75” ЕООД, ЕИК: 204128782, със седалище и адрес на управление: с. Г., п.к. 3250, ***, представлявано от управителите К.Я.Б. и М.М.Б., обжалва наказателно постановление № 23-2200593, издадено на 16.11.2022 г. от и.д. директора на Д „ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда му е наложена «имуществена санкция» в размер на 2 000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ бр.

15/2006 г.).

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление, предмет на въззивна проверка, подлежи на отмяна, доколкото е издадено от материално, но не и от териториално компетентен орган. Жалбоподателят излага доводи за това, че в обжалваното наказателно постановление АНО не е обсъдил дадените писмени възражения, с които са оспорени фактическите констатации на АУАН № 23-2200593/10.10.2022 г., с повторно приложен Добавък № 2 към застрахователна полица 0142/9/22/040/000008. Освен това, се излагат доводи за това, че дружеството-жалбоподател е било застраховало за своя сметка към 21.09.2022 г. К.С.В. с ЕГН **********, като началото на валидност на покритието по застрахователната полица е от 00.00 часа на 02.07.2022 г., респективно, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Претендира отмяна на НП, алтернативно – намаляване размера на наложената имуществена санкция или прилагане на 1 привилигирования състав на чл. 415в, ал.1 от КТ. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган Дирекция ”Инспекция по труда – Софийска област“, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт И., с представено надлежно пълномощно по делото. Същият изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 21.09.2022 г., свидетелките, М. Д. К. и Т. А. К., служители в Дирекция „Областна инспекция по труда - Софийска област“, извършват проверка за спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на строителен обект: „Логистичен център с административна сграда в УПИ III65 за производствена, складова дейност, ограда и ТП, в ПИ с идентификатор ***, кв. 6, м. „Спорното“, с. Гурмазово, община Божурище, област Софийска“, където „БОРИСОВ 75“ ЕООД, с ЕИК 204128782 изпълнява СМР /изпълнение на площадкова ВиК инсталация/ по Договор за изпълнение на СМР от 09.02.2022 г. При извършената проверка на 21.09.2022 г. и при довършване на същата по документи на 10.10.2022 г. в сградата на Дирекция „Областна инспекция по труда - Софийска област“, със седалище: гр. София, ***, ет.2, е установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е застраховало за своя сметка към 21.09.2022 г. К.С.В., ЕГН: **********, за риска „трудова злополука“, който извършва работа в основна и спомагателна дейност на предприятие, принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Между страните по делото е сключен трудов договор, като към датата на проверката в обекта на контрол лицето К.С.В. изпълнява длъжността „Машинист, пътно-строителни машини“, работа, при която съществува опасност за живота и здравето му. Видно от уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, работодателят е декларирал код по НКИД 43.39.

Отделно от това, в идентификационната карта на дружеството също е посочен Код по КИД-2008: 43.39. Със Заповед № РД-01-289/25.10.2021 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от министъра на труда и социалната политика /ДВ бр. 93/2021 г./ е определен коефициент на трудов травматизъм за НКИД 43 „Специални строителни дейности“ – 1,29, при среден коефициент на трудов травматизъм за страната – 0,64.

2

След извършването на проверката, е връчена призовка за довършване на проверката в ДОИТ София област на 04.10.2022 г. и управляващият фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката, като представи описаните в призовката документи. По време на проверката, нито на място, нито в ДОИТ са представени доказателства, опровергаващи констатациите на АНО, а именно: че лицето К.С.В., ЕГН: **********, е допуснато на работа, без по отношение на него, за сметка на работодателя, да има сключена валидна застраховка за риск „трудова злополука“.

За констатираното, на жалбоподателя, в качеството му „работодател” по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, бил съставен АУАН № 23-2200593 от 10.10.2022 г., който бил връчен срещу подпис на управителя на „БОРИСОВ 75” ЕООД, с ЕИК: 204128782, М.М.Б., на същата дата. Видно от представения АУАН, управителят на дружеството-жалбодател не е изложил обяснения или възражения при връчването на акта. Видно от представените материали по АНП, дружеството-жалбоподател, чрез адв. Ц. С., е депозирало пред АНО писмени възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, към които е приложен Добавък № 2, представляващ неразделна част от застрахователна полица № 0142/9/22/040/000008/28.09.2022 г., в който е посочено, че валидността на покритието на застраховката за риска „Трудова злополука“ за служителя К.С.В. е от 00.00 часа на 02.07.2022 г.

Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото.

Въз основа на съставения АУАН № 23-2200593 от 10.10.2022 г., изпълняващият длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област издава наказателно постановление № 23-2200593/16.11.2022 г., с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е наложена «имуществена санкция» в размер 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. чл. 2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука“ /обн. ДВ бр. 15/2006 г./.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените на основание чл.

283 от

НПК писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.11.2022 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на 30.11.2022 г., видно от направеното отбелязване върху същата. Съдът приема, 3 че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН – 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използваното словосъчетание в разпоредбата:

"Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа….". В конкретния случай, съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 23-2200593 от 10.10.2022 г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН, административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като, преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от и.д. директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област наказателно постановление № 23-2200593, издадено на 16.11.2022 г., се явява законосъобразно от формална страна.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Според нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет , а съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука“ /обн. ДВ бр. 15/2006 г./., на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната д е й н о с т на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов 4 травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Съотнасянето на така цитираните законови норми към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че е налице пълно съответствие между сочените като нарушени разпоредби на закона и словесното описание на констатираното нарушение. В конкретния случай, работодателят, макар и длъжен да застрахова работника К.С.В. за риска „трудова злополука“ преди да разреши същият да извършва работа, при която съществува риск за живота и за здравето му, е допуснал същият да работи, без за него да има сключена валидна застраховка „трудова злополука“, за сметка на работодателя. В дадените пред АНО на 10.10.2022 г. сведения на основание чл. 402, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, във вр. чл. 44, ал.1 и чл. 45, ал.1 от АПК, лично управителят на дружеството-жалбоподател – М.М.Б. е заявил, че към дата 21.09.2022 г. лицето К.С.В. няма сключена застраховка за риска „трудова злополука“, поради пропуск и недоглеждане на счетоводството. В абсолютно противоречие с горните сведения, в депозираните пред АНО писмени възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, дружеството-жалбоподател, чрез своя процесуален представител адв. С. – АК-Враца, твърди, че довереното му дружество е било застраховало за своя сметка към 21.09.2022 г. К.С.В., с ЕГН ********** /видно от Добавък № 2 към застрахователна полица 0142/9/22/040/000008/.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ, Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на потежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, който съдът намира за прекомерно завишен, предвид тежестта на нарушението, както и предвид обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за предходни налагани санкции по отношение на дружеството-жалбоподател за други или за същото административно нарушение. Воден от горното, съдът счита, че така определеният размер на имуществената санкция, наложена на дружеството-жалбоподател се явява прекомерно завишен и същият следва да бъде намален до законовия минимален размер от 1500 лева, който се явява съответен на извършеното нарушение и възможността за настъпване на вредни последици от него, и е съобразен с всички обстоятелства по делото.