Определение № 18702 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18702 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503413 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 – чл.278 ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК.

С определение № 7761 от 14.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 62 072/2023 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав е оставена без уважение молбата на Г. А. Н. за изменение на решение от 23.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила частна жалба от страна на ищцата Г. А. Н., действаща чрез пълномощника й адвокат М., в която се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се излагат доводи, че по делото е представен ДПЗС и фактура, от които е видно, че жалбоподателката е заплатила адвокатски хонорар по делото в размер на 1 800,00 лева, представени преди откритото съдебно заседание, по отношение на който не е направено възражение; че с плащането другият институт става неприложим, както и че първоинстанционният съд е излязъл драстично извън правомощията си е постановил порочен съдебен акт по отношение на лице, което не е затруднено.

Моли да се отмени изцяло обжалваното определение и да се уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските като на жалбоподателката–ищца се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 800,00 лева.

В срока по чл.248, ал.3 ГПК във връзка с чл.259, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна по нея – „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с който жалбата е оспорена и е заявено искане същата да бъде оставена без уважение.

Съдът като взе предвид становището на жалбоподателите, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу допустим и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решение № 119134 от 23.10.2024 г., постановено по гр.дело № 62 072/2023 г. по описа на СРС е уважен изцяло предявеният от Г. А. Н. иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.9, ал.2 от сключения между страните договор за кредит от 29.04.2020 г., като на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД да заплати на ищцата сумата 50,00 лева – разноски по делото за държавна такса. На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът е осъден да заплати на пълномощника й адвокат Д. М. сумата 480,00 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба от 29.10.2024 г. на Г. А. Н., представлявана от процесуалния й представител адв.Г., е релевирано искане за изменение на решението в частта за разноските, като се осъди ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД й да заплати направените разноски в първоинстанционното производство за адвокатски хонорар в размер на 1 800,00 лева по представения с молба от 15.10.2024 г. ДПЗС.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата 1 на ищцата Г. А. Н. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 119134 от 23.10.2024 г. като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

По силата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, вкл. и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, а съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по ал.1 на същата норма, ако насрещната страна в съответното производство е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати.

С оглед законовата регламентация, установена в общата разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК, на възстановяване в гражданското съдопроизводство подлежат разноските за възнаграждение само за един адвокат, съобразно което в случаите, когато страна в гражданския процес е ангажирала за защитата й повече от един процесуален представител адвокатско възнаграждение е допустимо да се присъди само за един от тях. Както е прието в определение № 147/31.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 1 494/2016 г. по описа на ВКС, І ГО, визираното ограничение за адвокатския хонорар е свързано с възможността страната да упълномощи неограничен брой адвокати, които да я представляват в процеса, но тази възможност обаче не следва да влияе неблагоприятно на другата страна при негативен изход от спора, защото законът забранява виновно да се вреди други му /чл.45 ЗЗД/.

Когато страна е представлявана по дело първо от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, а след това е упълномощила и втори представител, на който е заплатила договорения хонорар, законът не предвижда изключение от правилото на чл.78, ал.1 ГПК, а и няма основание за друго тълкуване. Въпреки че за договора за поръчка, какъвто е договорът за правна помощ, доверието е изключително важно, възможността за избор не следва да рефлектира върху правната сфера на другата страна, като я натоварва допълнително с разноски. Без значение е дали участвалите повече от един адвокат са действали последователно във времето или едновременно, другата страна при неблагоприятен изход от спора за нея, дължи разноски само за един адвокат.

В постановеното съдебно решение СРС е присъдил възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА само за един от представителите на ищцата, а именно – за адв.М., който е осъществил основната дейност по защитата на тази страна в процеса, касаеща подготовката, подаването на исковата молба по делото и ангажирането на релевантните за предмета на спора доказателства. За втория процесуален представител на ищцата Н. не се дължи адвокатско възнаграждение. За пълнота следва да се посочи и че осъществената от последния защита се изразява единствено в подаване на молба с кратко становище по съществото на спора.

Поради липсата на кумулативната даденост на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, заявеното от Г. Н. по този ред искане се явява неоснователно.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния такъв относно изхода на производството по чл.248 ГПК, въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба – за неоснователна, поради което последната следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. А. Н. с вх.№ 58 351/18.02.2025 г. по чл.248, ал.3 ГПК срещу определение № 7761 от 14.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 62 072/2023 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3