Решение № 299 от 06.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203356 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. В. Р. ЕГН ********** от с. Зърнево, подадена чрез адв. С. К. С. от АК Добрич, против НП № 23-0003015/29.06.2024 год. на Началника на ОО „АА“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП, вр. чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.3 от ЗДП и за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.3 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения, както за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и за нарушение на материалния закон. Сочи, че не ставало ясно как са установени стойностите на претоварване на осите, че бил нарушен редът за извършване на измерването на осите, както и че от НП не ставало ясно дали движението на въпросното ППС било без разрешително или не. Твърди се, че наложеното наказание било определено в нарушение на нормата на чл. 27 от ЗАНН при липса на мотиви досежно размера на наложената санкция.

Моли НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. С. К.С., редовно упълномощен, който във фазата по 1 същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в лицето на мл. експерт с юридическо образование В. К., излага доводи за неоснователност на жалбата като счита, че вменените на въззивника административни нарушения са доказани по безспорен и категоричен начин. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2024год. свидетелите З. Ю. и В. П., и двамата, инспектори в ОО „АА” Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в гр.Варна, Островна промишлена зона по автомобилен път до „КРЗ Одесос“ в посока пристанище ПЧМВ. Около 15:28 часа двамата спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленено ППС състоящо се от влекач „Волво ФХ ФХ Е5“, кат N3, с ДК№ ТХ3638АР, с две оси, с прикачено към него полуремарке ВИЛТОН НВ 3 с ДК№ ТХ1258ЕЕ, с три оси, кат. 04.

В хода на проверката, от обясненията на водача и представените от него документи (заповед № 1/30.04.2024год. издадена от управителя на „Карима“ ЕООД и пътно-прехвърлителна разписка № 0029653/01.05.2024год.), проверяващите установили, че въззивникът извършва превоз за собствена сметка на царевица по маршрут от с. Рилци до гр.Варна.

В хода на проверката било извършено замерване на осите на съчлененото ППС с електронна мобилна везна марка "DINI ARGEO", модел DFWKR, с номер 0100185363, с поставен стикер за годност до 02.2025г. и било установено, че натоварването на втората единична задвижваща ос на влекача е 13015кг. и надвишава нормата от 11500кг. установена от МРРБ с 1515кг, както и че общия сборът от натоварването на трите оси на полуремаркето е 32185кг. и надвишава допустимата норма от 24000кг., установена от МРРБ, с 8158кг. Установено било също така, че разС.ието между осите на полуремаркето е над 1,3 метра.

За констатираните, на място св. Ю. съставил на въззивника АУАН № 00955/02.05.2024год., в който посочил, че същият е нарушил нормите на чл.

139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ и на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Срещу АУАН постъпили писмени възражения.

Същите не били възприети от АНО и 28.06.2024 год., въз основа на него, 2 началникът на ОО „АА“ Варна издал процесното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б.

„а“ и на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ и наложил на въззивника следващите му се за тях наказания, а именно глоба в размер на 1000лв. за първото нарушение и глоба в размер на 2000лв. за второто нарушение.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителя З. Ю. и свидетеля вписан в АУАН В. П., които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка на въззивника с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още пътно-прехвърлителна разписка № 0029653/01.05.2024г.; Заповед от управителя на „Карима“ ЕООД, снимка на процесното ППС, бонове от ел. везна, Заповеди и др.

В хода на съдебното следствие допълнително са били представени и приобщени като доказателства по делото, писмо от БИМ адресирано до ВРС, Сертификат за ЕС на типа неавтоматична везна, инструкции за работа с мобилна везна, протоколи от проверка на електронна везна, протокол от крайпътна техническа проверка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП се 3 установява за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника – за това, че управлява ППС с натоварване на втора единична задвижваща ос надвишаващо максимално допустимата норма от 11500кг. с 1515 кг. и с натоварване на трите оси на полуремаркето надвишаващо максимално допустимата норма от 24000кг. с 8185кг..

В пълен унисон с изложените факти са и посочените като нарушени правни норми. За каквато и да било неяснота във волята на актосъставителя и АНО досежно обвинението повдигнато на въззивника и дума не може да става.

От обстоятелствените части на АУАН и НП са изводими всички признаци на съставите на административните нарушения.

С посочването в обстоятелствената част на АУАН и НП на извършения конкретен превоз от санкционираното лице при посочено конкретно превишение на нормите за допустима максимална маса на натоварване, на практика е осигурено в пълен обем правото на защита на лицето срещу относимите към обвинението факти. От обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими признаците на съставите на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. ІІІ от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ и на чл. 139, ал. 1, т.

2 пр. ІІІ от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

Що се касае до изложеното в жалбата твърдение, че принципно наредбата позволявала движение на извънгабаритни ППС-та след заплащане на такса, а в НП никъде не било посочено дали въззивникът бил представил такава такса, то се споделя от съда но липсата на подобни факти в НП по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника.

Посочените като нарушени норми вменяват забрана за движение на ППС с натоварвания на ос над допустимите граници, каквито факти и са изложени в АУАН и НП и срещу които именно се защитава въззивника. В негова тежест е да установява и доказва наличието на обстоятелства даващи му право да се движи с тежко ППС с ППС с натоварвания над допустимите норми.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормите на натоварване на ос са регламентирани в Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Съобразно нормата на чл. 7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001год. допустимото максимално натоварване на единична задвижваща ос на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 е 11,5t (11500кг.);

Съобразно нормата на чл.7, ал.1 т.3 б. „б“ от цитираната по-горе наредба максималната сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета 4 и полуремаркета, когато разС.ието между осите е над 1,3m не трябва да надвишава 24t.

В случая по делото не е спорно, че на датата посочена в акта и НП въззивникът е управлявал посоченото в НП съчленено ППС – влекач с две оси и прикачено към него полуремарке с три оси, с което е извършвал превоз на товари за собствена сметка по маршрут с.Рилци – гр. Варна за собствена сметка. В тази насока са приложените към делото, пътно-транспортна разписка, заповед за извършване на превоз за собствена сметка от въззивника, както снимков материал видно от който въззивникът е бил поставил именно табела за извършване на превоз за собствена сметка.

От друга страна от показанията на разпитаните по делото двама свидетели З. Ю. и В. П. и разпечатката от замерването извършено с ел. везна приложена към преписката се установява също така, че натоварването на втората единична ос на МПС-то е било 13015кг., а общото натоварване на трите оси на полуремаркето (сборът от натоварването на трите оси) е било 32185кг. като разС.ието между осите на полуремаркето е било повече от 1,3м.

С оглед на горното съдът счете, че въззивникът е извършил нарушенията, за които е санкциониран.

В тази връзка НП се явява обосновано, а АНО е дал правилна квалификация на нарушението.

Що се касае до изложеното в жалбата, а и в писменото становище възражение за недоказаност на нарушението, тъй като контролните органи не били спазили реда на извършване на замерване с везна, то не се споделя от съда. Нарушението е било установено максимално точно и обективно чрез измерване с електронна везна „DINI ARGEO” модел DFWKR, която дори и неавтоматична е сертифицирана за използване от АНО за целта на проверката.

Още повече, че електронната везна е преминала необходимия метрологичен контрол и има валиден стикер за годност до 02.2025г.