Решение № 5895 от 21.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5895 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100505989 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез гл.ю.к. Н. срещу Решение № 5395/26.03.2024г., постановено по гр. д. № 41041/2023г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което е уважен, предявеният (като евентуален при главен ответник Столична Община) от ЗАД „Армеец“ срещу жалбоподателя иск по 410 КЗ, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 49 ЗЗД и л. 45 и чл. 86 ЗЗД за сумата 2936,66 лева– регресно вземане, заплатено от застрахователя обезщетение по застраховка „Каско“ за увреждания на застрахован при него автомобил, настъпили поради налични дупки на посочен участък от републиканската пътна мрежа и 920,15 лева мораторна лихва върху него за периода 20.07.2020г.-23.07.2023г.

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано и при неизяснена фактическа обстановка: не били представени действащите към деня на събитието ОУ на ищеца- представените не били подписани и били оспорени, а не било ясно дали са кредитирани, което водело до недоказан риск. Липсвал Протокол за ПТП от органите на МВР, изискуем съгласно ОУ на ищеца. Установено било, че органите на МВР не били уведомени за ПТП; не било подробно описано мястото на ПТП и неговия час в заявлението на обезщетения застрахован; не било описано препятствието; не бил представен снимков материал; налице било съпричиняване, защото било предвидимо препятствие евентуална дупка по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и поради превишена скорост; нямало снимков материал от ПТП. САТЕ не доказвала категорично механизма и причинна връзка на вредите с ПТП. Представените от ищеца документи били частни такива, били оспорени и не обвързвали жалбоподателя. Приложените снимки не били годно доказателство. Не била извършена обективна проверка от застрахователя дали има застрахователно събитие. Нямало валидно застрахователно правоотношение – полицата не съдържала изискуемите реквизити. Не било ясно дали водача е тестван за 1 алкохол и дали не е налице основание за отказ в тази връзка. Не било доказано, че не се касае за причини за отказ застрахователя да плати (умишлени действия на водача; ползване на МПС за учебни цели; и др. в Опис-заключението по претенцията липсвал подпис на експерта и процедурата била незавършена. Налице бил изключен риск. По полицата и ОУ не се покривали щети по „гуми“-нямало данни да е поет този допълнителен риск. Излагат се оплаквания относно прилагането на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Счита, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е на Столична община, като се позовава на ЗП и правилника за неговото приложение и представеното споразумение между него и С.Община. Поддържа съпричиняване поради движение с несъобразена скорост.

След проверка по чл.269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

Оплакванията в жалбата, след преценка на твърденията и възраженията на страните, с оглед на събраните доказателства, СГС намира за неоснователни.

Законът възлага на ответника поддръжката в безопасно състояние на републиканските пътища, а спор по делото, че конкретния пътен участък е от републикански път няма. Това означава, че като обективно свойство на пътя се предполага да е неговото безопасно състояние за ползване, а не наличието на дупки.

След като законът възлага в тежест на ответника задължение за поддръжка, то неизпълнението на това задължение поражда отговорност не по чл. 50, а по чл. 49 ЗЗД при настъпили за ползващите пътя лица вреди, намиращи се във връзка с констатирани неизправности по пътното платно, защото е налице нарушение на задължение за действие, установено в закона и затова бездействието е противоправно.

Следователно, СГС споделя извода на СРС, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, като сключения между него и Столична община споразумителен протокол от 2018г. не го освобождава от отговорността му по чл. 49 ЗЗД спрямо трети увредени лица, респективно застрахователите им.

С оглед на представената по делото на лист 16 комбинирана застрахователна полица с валидност от 12,00 часа на 11.05.2018г. до 12,00 на 10.05.2019г., настоящият състав на СГС намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валиден договор. Видно е от представената полица (за която в ОСЗ от 28.11.23г. е извършена съдебна констатация, че копието е идентично с оригинала) че същата носи съответните подписи, а оспорване на автентичност на подписите няма по делото, поради което следва да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договора.

По делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ с последно изменение в сила от 01.12.2014г. Не е налице липса на дата на ОУ както се твърди в жалбата. Подпис на ОУ не е необходим. ОУ се установяват от съответния орган на застрахователното дружество и в чл. 348 КЗ не се поставя изискване да се подписват от управителния орган, който ги е приел-посочва се само датата на приемането и на последващите им изменения и допълнения на които изисквания представените по делото ОУ отговарят. По делото не е установено, че към момента на сключване на договора за застраховка, съответно към датата на ПТП, страните са били обвързани от Общи условия, различни от приетите по делото, като доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни. Няма и никакво оспорване на представените ОУ противно на твърдението в жалбата.

Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен риск, също е неоснователно. Следва да се има предвид, че твърдените щети по процесния автомобил са увреждания на предна дясна джанта и повредено окачване, а не 2 увреждания по гумите, каквито са наведените в жалбата доводи. Съгласно чл. 63.3 от ОУ, застрахованият има право да получи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, покрито по условията на застраховката. В случая, видно от полицата, е уговорено покритие по клауза „Пълно Каско“. В чл. 12 – клауза П – „Пълно каско“, вр. чл. 8.3 от ОУ, е предвидено, че се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие. Съдът намира, че въпросната хипотеза не изключва попадането в дупка на пътното платно. Такова изключение не е изрично предвидено и в раздел IV „Изключени рискове“ от ОУ нито може да се изведе по тълкувателен път.

Действително, в чл. 16.8, предл. 1 на раздел I V от ОУ е посочено, че не се покрива увреждането на гумите и/или джантите, освен ако не е получено в резултат на друго застрахователно събитие. За последното е дадена дефиниция в чл. 3.5 от ОУ, а именно, че представлява събитие със случаен характер, покрито по условията на застрахователната полица, водещо до непосредствена загуба или повреда на застрахованото МПС. Ето защо, тълкувайки систематично посочените клаузи, СГС намира, че уврежданията на процесното МПС, включващи предна дясна джанта, са настъпили именно в резултат на покрит от застраховката риск, т. е. друго застрахователно събитие – авария на процесното МПС, предизвикана от нарушена цялост на пътното покритие. Следователно, попадането на автомобила в необезопасена дупка в процеса на неговото движение, което е довело до увреждане на джанта, съставлява покрит риск по застраховката.

Неоснователно е оплакването за липса на протокол за ПТП и снимков материал.

Никъде не е посочено, че наличието на протокол и снимков материал е задължително, за да се приемат за установени обстоятелствата, свързани с настъпване на конкретно ПТП. Нормативната уредба не предвижда посещаване на мястото на произшествието в случай, че няма пострадали лица. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба І3-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството МВР, КФН и ГФ, не се посещават на място от органите на МВР и не се съставят документи за повреди на МПС които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Следователно, при процесното ПТП не е било необходимо да се уведомяват органите на МВР и да бъде изготвен протокол, тъй като са настъпили материални щети, МПС е било на собствен ход и увредите не са настъпили от друго ППС. На следващо място, от подадените от застрахования писмени документи, се установява, че същият е уведомил своевременно застрахователя (на 23.10.2018г.) за настъпилото ПТП на 22.10.2018г., съгласно чл. 58.2.2 от ОУ, в който е предвиден 24-часов срок за писмено уведомяване на застрахователя от узнаване за настъпването на застрахователното събитие.

Мястото на ПТП е достатъчно подробно описано. Не е необходимо да се посочва точния километър на който е станало ПТП – липсват и твърдения от ответника да има поставени километро-указателни табели, а участъкът от пътя Банкя-София (с посока към кв. „Суходол“) в локалното платно на Околовръстен път от страната на кв.

„Филиповци“ като местоположение със сигурност е известно на ответника като лице натоварено от името на държавата да стопанисва пътищата част от републиканската мрежа.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото доказателства. На първо място, то се доказва от показанията на разпитания по делото свидетел пред СРС, а именно - водачът на процесното МПС. Разпитан свидетелят – водач на автомобила посочва, че инцидента е станал през светлата част на денонощието, а от друга страна 3 описва процесната неравност на пътя като „дупка с остри ръбове“ или „плитка яма“ Същевременно в декларацията се посочва, че ПТП-то е настъпило около 23,00 часа, както и че се касае за пропадане на пътното платно с около 30 см. Тези разминавания в показанията на свидетеля дадени повече от 5 години по-късно с писмените документи не обуславят недостоверност на показанията, с оглед на големия времеви период изтекъл между събитието и разпита пред съда. Ето защо, показанията на свидетеля дори и при отчетената негова заинтересованост в полза на ищеца (доколкото е управлявал увреденото МПС на което е и собственик), следва да бъдат кредитирани, тъй като съобразно чл. 172 от ГПК се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – от СТЕ, която установява, че щетите по процесния автомобил са в причинноследствена връзка с механизма на ПТП, така както е описан в представената по делото декларация от водача. Изготвеното заключение на автотехническата експертиза доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че по делото е установен механизмът на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди – увредена предна дясна джанта и повредено окачване, техният размер и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.

Възражението на въззивника, че съдът неправилно е съобразил представените по делото частни документи, е неоснователно. Действително те не се ползват с материална доказателствена сила – чл. 180 ГПК, а се преценяват от съда във връзка с останалите обстоятелства и доказателства по делото. Съдът не намери никакви противоречия между тях, които да обосновават негативна оценка на доказателствената им стойност.

Фактът на плащане на застрахователно обезщетение се установява от приложеното на л.15 от делото на СРС авизо за преводно нареждане от 04.01.2019г. с основание номера на щетата – 10118030107331, за извършено плащане от ЗАД „Армеец“, в полза на автосервиза, в който е отремонтиран увредения автомобил, на сумата от 2926,22 лева. Ответникът носи тежестта да докаже, че е имало основание за отказ да се плати обезщетение, а такива доказателства не са ангажирани във връзка с възраженията за алкохол, превишена скорост и прочие. Стойността на вредите е установена от СТЕ и е ирелевантна липсата на подпис на експерта по описа – заключение. СТЕ посочва, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени съответства на претендирания от ищеца размер на обезщетението (включващо и направените от него ликвидационни разноски от 10,00 лева).