Определение № 148 от 20.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000122 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4799/18.01.2025 година, по описа на Окръжен съд - Варна, подадена от Л. С. Я., представлявана от адвокат Л. Д., против определение № 236/17.02.2025 година по търг. дело № 659/2024 година, по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата й за конституирането й като трето лице помагач на ответника в производството по делото.

Въззивницата счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Счита, че искането й за конституирането й като трето лице – помагач на ответника по иска е основателно предвид действителните материалноправни отношения между страните и твърденията й, изложени в отговора на исковата молба в качеството й на управител на „Еко Егс“ ООД за симулативност на производството по делото, както и за симулативност на поетото с издадения от другия управител на дружеството задължение по записа на заповед в полза на ищеца по делото. Обосновава правния си интерес от встъпване с възможността да осъществи процесуални действия в посока запазване имуществото на дружеството с оглед определяне размера на ликвидационния си дял при прекратяване на дружеството по реда на чл.155 т.1 ТЗ, с правото си на участие в разпределението на печалбата, с качеството си на солидарен длъжник по получения от дружеството овърдрафт, както и с възможността на предяви искове за вреди срещу „Еко Егс“ ООД и иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействително спрямо нея на поетото от „Еко Егс“ ООД чрез другия управител А.Р.А. менителнично задължение по процесния запис на заповед, както и с иск по чл.135 ЗЗД да атакува симулативен съдебен процес и съдебно решение, 1 постановено между длъжника и третото лице, което без да е постановено по симулативен процес, уврежда интересите й на кредитор. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата й за встъпване като трето лице – помагач на ответника да бъде уважена.

В законоустановения срок е постъпило писмено становище от ответната по жалбата страна „Еко Егс“ ООД, чрез управителя си Л. С. Я., с което се изразява становище за допустимост и основателност на частната жалба и се иска същата да бъде уважена.

Постъпил е и писмен отговор от ищеца К. Г. Д., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Освен липсата на правен интерес от заявеното встъпване в процеса счита, че е недопустимо Л. Я., като управител и съдружник в „Еко Егс“ ООД, да участва по делото в качеството си на главна и подпомагаща страна в спор по вземане, произтичащо от абстрактна сделка. Позовава се на тълкувателна практика на ВКС. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения :

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от К. Г. Д. срещу „Еко Егс“ ООД, ЕИК 201324605 за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 18.01.2024г. в размер на 265 000 лева, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 5661/10.10.2024 г. по ч.гр.д. №12529/2024 г. по описа на Районен съд - Варна. В нея се излагат основно твърдения за редовен от външна страна ефект, с настъпил падеж, което го прави годно основание за плащане. В отговора на ИМ, подаден от управителя Л. Я., дружеството релевира твърдения за симулиран запис на заповед и симулиран процес в резултат на влошаването на отношенията между съдружниците Л. С. Я. и А.Р.А., предприети действия по прекратяване на дружеството по реда на чл.155 т.1 ТЗ, взаимно изключване на съдружниците и оспорване на решения на ОСС по реда на чл.74 ТЗ и др.подобни.

В молбата си за встъпване като подпомагаща ответника страна Л. Я. възпроизвежда горните твърдения и обосновава правния си интерес от встъпване с това, че като съдружник, притежаващ 50 % от капитала на дружеството има право на ликвидационен дял предвид инициираното производство по чл.155 т.1 ТЗ, че е солидарен съдлъжник с „Еко Егс“ ООД по договор за овърдрафт от 2023г. с Банка ДСК, АД, както и с оглед възможността да води иск по чл.135 ЗЗД срещу дружеството и ищеца К. Г. Д. за обявяване спрямо нея на относителната недействителност на 2 процесното менителнично задължение.

Встъпването на подпомагаща страна е участие на трето лице в чужд исков процес, за да се издейства благоприятно решение на една от главните страни, на която встъпилото лице помага в защита на своя интерес. То е средство за защита срещу неблагоприятните за него последици от неправилно решение по такъв процес. Правото на участие на лице, чуждо на правния спор на страните по един исков процес, да участва в този процес, се обуславя от наличие на интерес за това лице да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна - когато силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на третото лице и встъпилото трето лице е обвързано със силата на пресъдено нещо в отношенията с противната страна, а в отношенията с подпомаганата страна - от задължителната сила на мотивите.

В процесния случай Л. Я. е съдружник и управител на ответното по установителния иск дружество „Еко Егс“ ООД, като правомощията си упражнява заедно и поотделно с другия управител А.Р.А.. В качеството си на управител на дружеството Я. е подала отговор на исковата молба, в който е релевирала всичките си възражения срещу предявения иск. Правният си интерес от исканото встъпване обосновава с реализирането на права, различни от тези на управител на дружеството – право на ликвидационен дял при прекратяване на ООД, право на участие в разпределението на печалбата, право да води иск по чл.135 ЗЗД, както и за обезщетяване на понесени от нея вреди. Така посочените основания за встъпване не могат да обосноват самостоятелен интерес от това, тъй като подпомагащата страна не разполага с повече процесуални възможности от подпомаганата страна. Като управител на дружеството Я. е упражнила правото си на отговор на исковата молба като главна страна, в който е изчерпала възраженията си срещу иска, посочени от нея като обосновка на интереса й от встъпване. Поради това съдът намира, че за нея липсва друг, остатъчен интерес, който да обоснове участието й в процеса в лично качество. Предвид на това молбата й за встъпване се преценява и от този съдебен състав като неоснователна.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 237/17.02.2025 година по търг. дело № 659/2024 година на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4