Решение № 1062 от 02.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502659 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение №262039 от 20.06.2022г., постановено по гр. д. № 6873/2019г., Софийски градски съд, І ГО, 5 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на В. Я. С., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000 лв., настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 15.01.2018г., ведно със законната лихва от 22.12.2018г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 400 лв., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 26 000лв., както и в частта, в която се претендира законна лихва за периода от 21.09.2018г. до 21.12.2018г. С решението СГС, I ГО, 5 състав е осъдил В. Я. С. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 255 лв. С решението СГС, I ГО, 5 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв.

В. В. О., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в размер на 786 лв. с ДДС. С решението СГС, I ГО, 5 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса по сметка на СГС в размер на 520 лв.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 13 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца в 1 първоинстанционното производство, чрез пълномощника му. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че присъденото обезщетение е в занижен размер, като не отразява действителната тежест на причинения на ищеца противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от него неимуществени вреди вследствие на получените в процесното ПТП телесни увреждания. Твърди се, че при определянето на справедливия размер на обезщетението съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищеца действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект и продължителността им.

Релевира се оплакване, че решението е неправилно, тъй като присъденото обезщетение не е съобразено с лимита по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и със съществуващата в страната икономическа конюнктура към процесната година. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за още 13 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2018г. до окончателното изплащане, както и направените пред двете инстанции разноски.

Срещу решението в осъдителната част, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на ищеца сумата над 5 000 лв. до присъдените 13 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди е подадена насрещна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. В жалбата се поддържа твърдение, че размерът на присъденото обезщетение е несправедлив, поради необоснованото му завишаване, предвид установените морфологични признаци на телесните травми. Релевира се довод, че изводът на първоинстанционнния съд е необоснован, като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се твърдение, че съдът не е изложил в мотивите си във връзка с какви обективно установени обстоятелства и по повод на кои твърдения в исковата молба е приел наличието на нематериални вреди, които да обосноват присъждане на обезщетение в посочения размер. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за разликата над сумата от 5 000 лв. като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици. Предявява се претенция за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът, чрез пълномощника си, е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна. С отговора се оспорва жалбата, като се прави искане въззивният съд да я остави без уважение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят-ответник, чрез пълномощника си, поддържа подадената 2 въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.

По делото е постъпила писмена молба от ищеца по делото, чрез пълномощника му, с която се поддържа подадената въззивна жалба и се оспорва насрещната въззивна жалба на ответника.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане. Искът е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 5 състав е уважил частично предявения иск. В мотивите на своето решение е приел, че ищцовата страна е доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е за недоказано възражението за съпричиняване.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на В. Я. С. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2018г. до окончателното плащане.

Във връзка с доводите във въззивните жалби настоящият съдебен състав приема, че спорът на страните пред въззивния съд се свежда единствено до правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на реализираното на 15.01.2018г. ПТП ищецът като пасажер на предна дясна седалка е претърпял следните травматични увреждания: Открита черепно-мозъчна травма, преценена след болнично лечение в неврохирургична клиника като мозъчно сътресение с разкъсно3 контузна скалпова рана на главата двустранно теменно. Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „Св. Анна“, гр.

София, като при приемането му е съобщил, че за кратко е бил в безсъзнание, след което е имал главоболие и гадене, обективно докторите са установили, че при приемането му бил в добро общо състояние, контактен, адекватен, без данни за огнищна неврологична симптоматика, с комоционен синдром. По повод травмата на главата в болничното заведение е била извършена под локална анестезия хирургична обработка и шев на раната. При изписване на 18.01.2018г., след тридневно болнично лечение, пострадалият е бил в ясно съзнание, без двигателен дефицит, като му е бил назначен лечебноохранителен двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим и терапия с аналгин и парацетамол при нужда. Вещото лице установява, че в периода април-май 2018г. на ищеца са били извършени двукратни прегледи от невролог, поради оплаквания от главоболие, световъртеж, замаяност и гадене, като му е била поставена диагноза – световъртеж от централен произход.

Докторът излага, че по данни от медицинската документация черепномозъчната травма е била съпроводена от краткотрайно безсъзнателно състояние и като такава е с характеристиката на разстройство на здравето, временно опасно за живота. Сочи, че контузията на главата с разкъсноконтузна скалпова рана в теменната област е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Докторът установява, че периодът на възстановяване на мекотъканните травми на главата е продължил около 15-20 дни и е приключил без усложнения. По отношение на възстановителния период на черепно-мозъчната травма – продължил е 30 дни, като настъпилите впоследствие усложнения, изразяващи се в световъртеж от централен произход, церебрастенен синдром и координационен синдром, са удължили този период значително. Докторът описва, че като невъзстановена увреда, може да бъде възприет белегът от зараснала рана с дъговидна форма и изпъкналост напред, с дължина 10 см., в предно-теменната област на главата, намиращ се в окосмената част. При осъществения личен преглед докторът установява наличието на функционални нарушения - лек хоризонтален нистагъм при поглед наляво, тремор на клепачите, нестабилност в позата на Ромберг, координационните проби извършва задоволително, походката му е запазена. Вещото лице сочи, че съобщаваните от пострадалия оплаквания /към момента на извършения от него преглед/, имат характер на централен отоневролгичен синдром и постконтузионен синдром, но същите не са потвърдени с необходимите за целта изследвания – отоневрологично, неврофизиологично /ЕЕГ/ и невроизобразително /КТ, МРТ/. Допълва, че при ищеца е било проведено адекватно и своевременно лечение, същият е възстановен, но продължава да търпи болки и страдания с умерен интензитет, като перспективата за в бъдеще е неясна.

В о.с.з. докторът излага, че не е била нарушена целостта на черепномозъчните кости и при ищеца е налице открита черепно-мозъчна травма.

Допълва, че данните за краткотрайно безсъзнателно състояние са отразени 4 единствено в епикризата, като същото е записано и в анамнезата. Изяснява, че периодът на възстановяване на мекотъканните травми на главата е 15-20 дни, а този на черепно-мозъчната травма – 30 дни, като след това са последвали усложнения, за които няма данни да са възникнали от други заболявания.

Пояснява, че централният отоневрологичен синдром представлява заболяване на мозъка, може да се дължи на много причини, може да има връзка с травма, но може и да няма връзка с такава. Допълва, че много често при травма се получава като усложнение в периода на възстановяването. Изяснява, че 3 месеца след инцидента пострадалият е посетил невролог, който е описал наличието на централен отоневрологичен синдром.

Настоящият въззивен състав кредитира приетата в първата инстанция експертиза – в описаната част, ведно с допълненията, направени в о.с.з, тъй като същата е изготвена от вещо лице, което е компетентно в своята област, отговорите са обективни и изчерпателни.

Във връзка с твърденията на ищеца, че три месеца след ПТП са продължавали оплакванията му от главоболие и световъртеж са представени медицински документи, съдържащи данни за прегледи и изследвания на пострадалия в периода месец април-месец май 2018г. От съдържанието на същите е видно, че ищецът е посетил невролог, поставена му е била диагноза:

„Световъртеж от централен произход“. При извършения преглед неврологът е посочил, че при пациента е налице лек нистагъм двустранно, церебрастенен синдром и координационен синдром, насочен е за отоневрологично изследване, назначена му е била терапия. При извършеното изследване на 04.05.2018г., съгласно описанието в амбулаторния лист, е посочено – невралгия С2 двустранно, назначена е била терапия. На 04.05.2018г. на ищеца е била направена рентгенова снимка на шийни прешлени, при което е било установено слабо стеснение на дисковото пространство на ниво С6-С7; слабо изразена ретролистеза на С4. На 21.05.2018г. на ищеца е бил извършена магнитно-резонансна томография, като видно от резултатите се касае за начални промени, които се свързват с шийна остеохондроза.