Решение № 1459 от 01.10.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1459

Видин, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ административно дело № 20267070700287 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. В. Г. от [населено място], [улица], обл. Видин, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1786-000044/08.06.2026 г., издадена от Началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца”.

Жалбоподателят поддържа, че не е извършил описаното в акта нарушение, тъй като по това време не е бил на територията на [населено място], а в служебна командировка. Прави искане за отмяната на процесната заповед, като незаконосъобразна. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът Началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, като бъде потвърдена процесната заповед. Претендира разноски за процесуално представителство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: на 28.04.2026 г. около 15:15 ч. в [населено място], по бул. „Панония”, с посока на движение от кръгово кръстовище до бензиностанция „Лукойл” към заведение „Никол” служители на РУ-Видин, по време на патрул със служебен автомобил, забелязали жалбоподателя Г. В. Г. да управлява лек автомобил „Мерцедес Е270 ЦДМ”, рег.№ [рег. номер], негова лична собственост, като водачът не контролира постоянно автомобила, поднасяйки го по платното за движение (т.нар. „дрифт”). Полицейските служители незабавно го последвали, като подали звуков и светлинен сигнал, но водачът отказал да спре и се отдалечил с несъобразено висока скорост, като преди надлеза на бул. „Панония” завил надясно към квартал „Нов път” и бил изгубен от полицаите. За тези нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№ 767505/05.05.2026 г. от Ц. Т. Т., на длъжност ПИ в РУ-Видин към ОДМВР-Видин, въз основа на докладна записка рег.№ 1786р-9558/29.04.2026 г., в която изрично се посочва от актосъставителя и очевидец на извършване на нарушенията, че водач на ЛА „Мерцедес Е270 ЦДМ”, рег.№ [рег. номер], в момента на осъществяване на деянията е бил именно жалбоподателят Г. В. Г., който се явява и собственик на този автомобил.

В хода на настоящето производство авторството на деянията по чл. 20, ал. 1 и чл. 103 от ЗДвП се установява по безспорен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели на страната на ответника Р. К. Г. и С. П. Н., служители на РУ-Видин, които в това си качество са се намирали в служебния автомобил и са непосредствени свидетели на деянията, описани в заповедта. Свидетелите посочват, че предният десен прозорец на процесния автомобил бил отворен и че именно жалбоподателят, известен им отпреди във връзка с изпълнение на служебните им задължения, е управлявал това ППС на описаното в АУАН и ЗППАМ време и място. В този смисъл недоказани остават твърденията на оспорващия, че не е управлявал автомобила.

С оспорената ЗППАМ № 26-1786-000044/08.06.2026 г., издадена от Началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин, на жалбоподателя е наложена ПАМ по по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. От фактическа страна наложената ПАМ се основава на констатациите в АУАН бл.№ 767505/05.05.2026 г., с изрично позоваване на акта и възпроизвеждане на съдържанието му в обстоятелствената част на заповедта. Прието е, че в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по случая, сред които са обжалваната ЗППАМ и цитираните по-горе АУАН и докладни записки, както и заповед № 368з-2095/10.09.2025 г. на директор на ОДМВР-Видин, удостоверяваща компетентността на издателя на обжалваната ЗППАМ (т. 1.6), и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, за определяне служби за контрол по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата и доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес, адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в пределите на делигираните му правомощия със заповед № 368з-2095/10.09.2025 г. на директор на ОДМВР-Видин.

ЗППАМ е постановена в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Като правно основание за издаване на заповедта и за наложената с нея ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ „временно отнемане на СУМПС” до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. Следователно, за разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС”, установени в чл. 171, т. 1, б. "а" – б. "ж" от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т.е. материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. За да се приеме за изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, заповедта следва да съдържа както описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП, както и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с установеното деяние, т.е. административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС”. В случая в обжалваната заповед са описани всички факти със съставомерен характер (какво е установено – кой, кога, къде и какво е извършил). Посочена е както нарушената законова разпоредба (визираща нарушеното правило за дължимо според закона поведение) – чл. 103, ал. 1 от ЗДвП, и административнонаказателната разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС”, с извършването на което нарушение законът свързва прилагането на процесната ПАМ, а именно – чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл и доколкото нарушаването на чл. 103, ал. 1 от ЗДвП се субсумира в хипотезата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението”), оспорената заповед се явява постановена при спазване на законовото изискване за мотивираност.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца”, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – нарушения по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Нарушението по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо жалбоподателя в качеството му на водач на МПС „Мерцедес Е270 ЦДМ”, рег.№ [рег. номер], е за неспиране при подаден от полицейски служител сигнал със звуков и светлинен сигнал, съгласно изискването на чл. 103, ал. 1 от ЗДвП (санкционирано по реда на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП), извършено на 28.04.2026 г. около 15:05 часа в [населено място], по бул. „Панония”, с посока на движение от кръгово кръстовище до бензиностанция „Лукойл” към заведение „Никол”.

Тези обстоятелства изцяло кореспондират с констатациите в АУАН, съставен на водача по надлежния ред от длъжностно лице в кръга на правомощията му, като в тази насока е и докладната записка, изготвена по случая от подалия сигнала за спиране служител, както и с показанията на разпитаните в открито съдебно заседание свидетели. Същите не бяха оборени от жалбоподателя, който не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата.

С оглед на изложеното съдът приема, че обосновано и правилно административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, като законово регламентирана материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП, доколкото съществено е само онова процесуално нарушение, което, ако не беше допуснато, би довело да различен краен резултат – до неиздаването на ЗППАМ или до прилагането на различна от процесната ПАМ.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП, са форма на държавна принуда: репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, целящи да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл. 22 от ЗАНН). Следователно ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, доколкото прилагането на обжалваната ПАМ е обосновано и доказано от гл. т. на наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. "з", (бб) от ЗДвП, същата се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел предвид наличието на доказано противоправно поведение на жалбоподателя. Срокът на мярката също е съобразен с необходимостта от прилаганието й и с преследваната от закона цел, като е определен в рамките на законовото предписание – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.